Акушерки призовават за самостоятелни практики и финансиране от държавата на акушерските грижи

„Борим се да си върнем женските консултации, водени от акушерката, а не от общопрактикуващ лекар или АГ - специалист. Засега нямаме подкрепа на институционално ниво - НЗОК, МЗ, БЛС. Трябва да се търсят възможности за финансиране от държавата на акушерските практики и акушерския модел на грижа“. За това призоваха в интервю за БНР акушерките Райна Бояджиева, заместник-председател на БАПЗГ от квотата на акушерките, Инна Ненова, член на Националния съвет по качество на БАПЗГ, Даниела Лютакова, председател на Националния професионален консултативен съвет на акушерките към БАПЗГ и международно сертифициран консултант по кърмене и  Ася Демирева, лекарски асистент, консултант по кърмене, също с международен сертификат.

„Тенденцията от 2010 г. насам сочи, че майките у нас кърмят все по-често и все повече. Майките все повече се интересуват от кърменето, от храненето, от това колко е важно една професионално обучена акушерка да стои до майката, за да я подкрепя, както и колко е важна подкрепящата среда като цяло в семейството. Термин като „млякото не ми достига или намалява“, не съществува. Не трябва с лека ръка да се пристъпва към заместителите на майчина кърма, а да се направи всичко възможно майката да се успокои и да знае, че млякото отново ще тръгне“, сподели Райна Бояджиева.

„Българката е силно мотивирана да кърми още в първите часове след раждането на бебето, тя идва при нас с конкретни въпроси как да се подготвят за кърменето, какви трудности биха срещнали и как биха могли да ги преодолеят, разказа Инна Ненова. И тя, и колежките й споделят впечатлението си, че младите жени осъзнават нуждата от компетентен съвет и подкрепа и са склонни да го търсят.

„В началото над 80% от българките имат желание да кърмят – това е процент, по-висок от този за Европа. Но след 5-ия – 6-ия месец на бебето тези проценти абсолютно „катастрофират“ и се наблюдава голям спад. Нишката някъде се къса и може би това се дължи и на липсата на цялостен модел за подкрепа на кърменето“, е мнението на Даниела Лютакова.

Консултантката по кърмене и лекарски асистент Ася Демирева пък открито признава, че „може да напише роман за митовете около кърменето“, както и за натиска върху майките да кърмят продължително време, особено след като детето им навърши 1 година.

„Кърмата не спира, добре инициираната кърма не спира. Природата не може да заложи в нас програма ние „да убием бебето си“, спирайки кърмата ни. Добре лактиращите гърди не спират да лактират, докато майката иска.

Извън това обаче, трябва да кажем, че хормоналните проблеми в населението нарастват. Ние в момента работим с дами, които имат изключителни нива на метаболитни проблеми, на инсулинова резистентност, на поликистозни яйчници, на щитовидни проблеми, които биха могли да са проблем при кърменето. При жени със съвкупност от тези три състояния може да се наблюдава недоразвита млечна жлеза още в хода на пубертета, недостиг на тъкан, която да е работеща... това са начални проблеми при тези жени. При тях е възможно още на третата седмица от началото на кърменето да имат млякото, от което се нуждае бебето“, обяснява Демирева.

Тя и колежките й са категорични, че тяхната цел е да поставят на фокус основната тема – да се върви към въвеждането на модел за подкрепа на кърменето на съвременно ниво, да има продължаващо обучение за акушерките - консултанти по кърмене и да се говори по тези въпроси не само по време на Седмицата на кърменето.