Андрей Марков: Нужно е да се въведе допълнително здравно осигуряване като втори стълб, за да имаме работеща здравна система

„Като идея Здравната карта съществува от години, но в реални условия я няма и трудно би се създала в сегашните условия такава, която да ни обясни точно картината“. Това каза пред bTV Андрей Марков, член на Управителния съвет на Българската болнична асоциация (ББА), в отговор на въпрос дали лечебните заведения у нас не са прекалено много.

По думите му със сегашната система няма как броят на болниците да бъде намален, тъй като многото от лекарските практики не функционират по правилния начин и защото повечето пациенти търсят основно болниците, когато имат нужда от помощ.

Според Андрей Марков една от основните причини пациентите да не усещат подобрение на медицинската услуга е липсата на ефективна система за контрол на качеството. „В България системата за качество не работи. Ние ползваме за акредитации на болниците един стандарт за качество, наречен ISO, който е общ стандарт за цялата стопанска сфера. За здравеопазването има съвсем различни стандарти по света и тези болници, които ги изпълняват, успяват да постигнат гаранции за качество на услугите и безопасност за пациента. Останалото е само пожелание“, каза той.

По думите на Марков твърдението, че парите за здраве са твърде много, е мит. „Да, те не са малко като абсолютно число, но за съвременна медицинска услуга и съвременно здравеопазване те са половината от това, което харчим като нация и като държава. Останалата половина се заплаща от хората в тежко положение, хората с хронични заболявания, нетрудоспособните и пациентите, които имат нужда от сложни интервенции и продължително лечение. В тази ситуация те няма как да посрещнат тези разходи и това е следващо разминаване“, каза той.

„Дисбалансът има решение, стига да има желание. Единият е развитие на допълнително здравно осигуряване като втори или трети стълб, каквито има в цяла Европа. Това е работещият здравен модел. Искаме качеството на европейското здравеопазване, а като че ли не създаваме базата, върху която да стъпи тази система. Другият е увеличаване на здравните вноски“, допълни Андрей Марков.

Друг проблем според него е начинът, по който е организирана здравната система у нас. Той постави и въпроса защо пациентите търсят медицинска помощ основно в лечебните заведения, вместо в доболничната помощ.

„Защо ние постъпваме в болница за изследвания? В развитите страни няма такова положение“, каза той.

Марков даде пример и с т.нар. еднодневна хирургия. Той подчерта, че в редица държави пациентите постъпват сутрин и напускат лечебното заведение няколко часа по-късно.

„У нас стоят по три дни, защото толкова е клиничната пътека. Някои клинични пътеки изискват минимален престой, който не е необходим“, обясни той.

По отношение на големите разлики в цените, на които лечебните заведения купуват лекарства, Марков заяви, че подкрепя електронните търгове.

„Твърдо сме „за“. Тук отново проблемът е в управлението на системата. Този въпрос се решава най-добре от тези, които управляват здравната система. При условие, че нормативната уредба позволява на ръководител на болница да спести или да получи повече средства, той ще използва тази възможност и аз бих наказал този управител, който не го прави“, каза той.

„Докато не се предприемат радикални действия за промяна на модела на здравната система, не може да очакваме нещо добро“, категоричен беше Андрей Марков.