Анна-Мария Велкова: За мен акушерската професия е изкуство

Анна-Мария Велкова е завършила столичното 18 СУ и специалността „Акушерка“ в Медицинския колеж в София. Веднага след дипломирането си започва работа в СБАЛАГ „Майчин дом“, в момента е акушерка в Родилна зала на същата болница. 

В навечерието на 5 май - Световен ден на акушерката, разговаряме с нея за радостите и трудностите на тази професия, за удовлетворението и признанието, които тя носи. 

Г-жо Велкова, Вие ли избрахте професията акушерка или тя избра Вас?

Станах акушерка с голямо желание, но като че ли и професията ме избра. В семейството ми има много медицински работници – клинични лаборанти, медицински сестри, стоматолози, но аз съм първата акушерка.

Знаех, че ще занимавам с професия, която е посветена на хората и e в тяхна услуга. Когато за себе си разбрах същността на акушерската професия, открих и своето призвание.

Какво е за Вас днес акушерството?

За мен акушерството е изкуство. Свързано е с много отговорности, с много динамика и желание всеки ден да си по-добър от предишния.

Но също така има и много стрес. Ние също сме хора, които носим нашите собствени съдби и стресът, макар и свързан с положителни емоции, ни се отразява. Ако трябва да обобщя, професията дава усещане за удовлетворение, но също така ни лишава от времето ни със семейството и близките.

Да си акушерка означава всеки ден да даваш максимума от себе си - физически и психически. Да умееш да намериш подход към всяка жена. Всъщност, ние сме гъвкавите медиатори между лекаря и пациентката.

Акушерката преди, по време на раждането и след него е активен участник в целия процес – не само с медицинска намеса, но с психологическа подкрепа.

Преди раждането приемаме жената, поставяме венозен път, снемаме анамнеза, записваме детските сърдечни тонове. По време на самото раждане заедно с лекаря сме активни участници, направляваме, обясняваме, ръководим. След раждането следим състоянието на пациентката и даваме съвети за първите дни на възстановяване, за първите грижи с бебето.

Работите в най-голямата АГ болница на България, кое е особеното в организацията в нея, променя ли се натовареността през годините?

През годините работата определено се увеличи, все повече жени се доверяват на нашия професионализъм.

Усещате ли признание за работата си? Според Вас, получават ли българските акушерки признанието, което заслужават?

Лично аз усещам признание от пациентите и от колегите си и съм горда от този факт. Но признателност от обществото и най-вече от държавата липсва.

Коя е най-съществената трудност, с която се сблъскват акушерките и Вие самата?

Най -съществената трудност според мен в живота на всеки медицински работник е да намери баланса между професионалния и личния живот, а понякога и да преодолее липсата на личен, защото така се налага. Също така бих добавила още една трудност - недобрата финансова обезпеченост на медицинските специалисти.

Отложеното родителство очевидно става все по-голям проблем у нас. Какво бихте посъветвали младите двойки, и най-вече младите жени, които се сблъскват с репродуктивни проблеми?

Бих посъветвала младите момичета да се грижат за здравето си като цяло - то е тяхна отговорност. Да следват съветите на здравните специалисти. А на двойките, които имат репродуктивни проблеми ще кажа, че не трябва да губят надежда.

Какво искате да пожелаете на момичетата, които сега поемат по пътя на акушерската професия?

Да са упорити, да учат с търпение и внимание.