Аптекарите разделени за Националната карта

Аптекарите са разделени в мнението си за Националната аптечна карта, заложена в проекта за Изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицини, който ще се гледа днес на първо четене в парламентарната здравна комисия. Това става ясно от публикуваните на сайта на Народното събрание становища към законопроекта.  

Асоциацията на собствениците на аптеки се обяви категорично срещу налагането на ограничения през Националната аптечна карта. Същевременно и от Българския фармацевтичен съюз не са доволни от начина, по който е разписана картата, тъй като липсвали гаранции за функционирането й съобразно нейното предназначение и цел.

„С изготвянето на Национална аптечна карта следва да се даде възможност да се установи достъпът на населението до аптеки, като се вземе предвид тяхното териториално разпределение, разпределението им според демографската структура на населението и според дейностите, които те извършват. Счита се, че ще се извърши оценка и на потребностите от магистър-фармацевти, които работят в аптеките. Когато въз основа на Национална аптечна карта се установи недостиг от аптеки и дейности, които те извършват, е предвидено да се прилагат мерки за стимулиране на осигуряването на лекарствени продукти като в такива населена места ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти. Споделяме целите, с които е предвидено създаване на Национална аптечна карта, но считаме, че релевантната информация за постигането им, в по-голямата си част е налична в информационните масиви на ИАЛ, РЗИ и НСИ. Просто следва да бъде систематизирана и обединена. Нищо повече“, пишат в становището си от Асоциацията на собствениците на аптеки.

Те изразяват опасение, че Аптечната карта и свързаната с нея регулация ще бъде използвана не по предназначение, а като способ за ограничаване на конституционно установения принцип за свободна стопанска инициатива, като бъде използвана за преграждане възможността на стопанските субекти за разкриване на нови аптеки в икономически развитите населени места на Република България. „По този начин считаме, че ще се засегне конкурентната среда, като е много възможно да се постигне нежелания от всички нас ефект, а именно ефекта на ограничаване навлизането на нови участници в пазара на дребно на лекарствени продукти. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че действащата нормативна уредба и без друго значително ограничава и възпрепятства свободната конкуренция в сферата на търговията на дребно с лекарствени продукти. Много е възможно също така свързаната с Националната аптечна карта регулация да бъде използвана, за да постави дадени стопански субекти в привилегировано положение пред други, ограничавайки възможността за разкриване на нови аптеки в големите и икономически напредналите населени места. Важно е да бъде съобразено, че развитието и стимулирането на и без това не толкова свободната конкуренция при търговията на дребно с лекарствени продукти е несъвместимо с въвеждането на съсловен тип на организация на тази сфера от икономическия живот на Република България. С оглед избягване на гореописаните негативни възможности считаме, че е наложително да бъде предвиден изричен законов текст, съгласно който Националната аптечна карта и Областните аптечни карти да не могат да бъдат използвани като основание за отказ за издаване на разрешение по чл. 228 ЗЛПХМ, съответно за отказ за разкриване на нови аптеки в населените места, без значение дали има недостиг или липса на недостиг от аптеки“, пишат от Асоциацията.

В своето становище пък от БФС настояват да се въведе забрана за свързаност на лицата, които притежават аптеки, както и на забрана (мораториум) за срок от една година да се откриват нови аптеки в населени места, където има открити аптеки или до влизане в сила на Националната аптечна карта, без да се засяга възможността да се открива втори адрес на аптека в малки населени места без достъп до лекарствени продукти и фармацевтични грижи.

Според фармацевтичния съюз проектът не създава гаранции за функционирането на Националната аптечна карта съобразно нейното предназначение и цел. „Това би могло да се постигне единствено при премахване на статичността на картата и нейното синхронизиране с регистъра на издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти, воден от ИАЛ. В противен случай, НАК не би могла да изпълнява предназначението си - например как ще се определи, че е налице недостиг на аптеки в дадено населено място, ако вече има открита такава, съответно - закрита. Единственият начин е всяко вписване от ИАЛ на ново разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, съответно промяна/прекратяване на разрешение, да се отразява в НАК“, пишат от съюза.

Освен това БФС предлага Националната аптечна карта да е задължителна при откриване на всички аптеки, а не само при откриване на аптеки на втори или трети адрес и в населени места без аптека. „Целта от създаването на Национална аптечна карта като средство за регулиране и, оттук - подобряване, на достъпа на населението до лекарствени продукти и фармацевтични услуги няма как да се реализира, ако НАК не е предпоставка за откриване на всяка аптека. Посоченото не означава, че в населени места, в които има вече открити аптеки няма да се допуска откриване на нови аптеки, а въз основа на недостига на населението до определени видове услуги, ще се поставят, например, изисквания аптеката да обслужва военноинвалиди и военнопострадали, да отпуска всички продукти, които се заплащат от НЗОК и т.н. В БФС постоянно постъпват писма и жалби от пациенти от различни населени места и пациентски организации, че включително в големи и областни населени места няма достъп до определени видове фармацевтични услуги или достъпът не е равномерен“, аргументират се от Фармацевтичния съюз.