„Около 400-450 млн. лв. на година от клиничните пътеки отиват за лечение на инсулти, това са 5% от бюджета на НЗОК“. Това каза пред БНР здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков.
Той подчерта, че един от най-големите разходи на държавата както в социален, така и в здравно-икономически аспект са инсултите, а късното им лечение е един от най-големите проблеми, пред които и изправена здравната ни система.
Тази тема в различни аспекти ще бъде дискутирана днес по време на дискусия „Мозъчното здраве – глобален приоритет“, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, в чийто УС влиза и Шарков.
Дискусията е част от поредица за мозъчното здраве, която касае черепно-мозъчните травми, мозъчните, дегенеративните и онкологичните заболявания на мозъка, психичното здраве, инсултите и всичко, което обхваща мозъчното здраве, поясни икономистът.
Той подчерта, че закъснялото лечение, липсата на информация за това как може да бъде хванат бързо, в най-ранен стадий – в т.нар. „златен час“, е един от основните проблемни аспекти, друг е отсъствието на рехабилитация.
„Тези 5% от бюджета на НЗОК са огромно количество, сравнено с държавите в ЕС. В глобален план годините живот с увреждане са три пъти повече в България, отколкото в света. Когато говорим за инсулти и това трябва да ни е сигнална лампа“, коментира Шарков.
По думите му инсултите у нас намаляват като брой, но все пак в ЕС оставаме на едно от последните места по отношение на диагностика, навременно лечение и рехабилитация.
Здравният икономист посочи, че към момента се работи по създаването на Национален мозъчен план, който има за цел да въведе стратегическо планиране на действията, насочени към намаляването на негативните ефекти от мозъчните заболявания.
По думите на Шарков, важна цел на плана е мерките в него да бъдат синхронизирани с плана на Европейския мозъчен съвет, което означава, че мерките, заложени в него, ще съответстват на приетите и утвърдени мерки в Европа.
„Очаква се през септември да представим плана и да се обсъди с Министерството на здравеопазването и Министерския съвет неговото приемане и стандартизация спрямо държавните политики на национално ниво, за да синхронизираме политиките на България с тези в ЕС“, каза здравният икономист.
Аркади Шарков коментира и темата за протестите на младите медици.
Той ги определи като „справедливи и поколенчески протести“ и допълни:
„Много години се тупа топката по отношение на Наредбата за специализацията, която цели в немалка степен да изкара специализантите от режим на крепостничество на част от лечебните заведения“.
По думите му обаче заплатите в сектора зависят от продуктивността на лечебното заведение.
„Болниците в България са около 350, което ни прави на първо място в Европа по болници на глава от населението. Парите са един аспект, другото е възможността за израстване в професията, третото е инфраструктурата“, посочи Шарков.
В контекста на предстоящото въвеждане на еврото той отбеляза, че не очаква особени промени в цените на лекарствата.
„Цените на лекарствата са строго контролирани и са едни от най-ниските в ЕС. Това няма да се промени след приемането на еврото. Тези цени имат друг проблемен аспект – международната търговия и търговската война между САЩ и Китай. Възможно е да има натиск над фармацевтичните компании да вдигнат цените на лекарствата в Европа, затова и ЕС върви към създаването на „листа на критичните медикаменти“ - т.нар. базови лекарства“, коментира той.
Шарков припомни, че снижаването на цените на лекарствата може да доведе до изтеглянето на много от тях от пазара.
е това пуяк?
Като си казал А, кажи и Б. Сиреч, запознай ни кои болници отчитат много инсулти и какво население обслужват. Защото инсулт от Разград не се кара за лечени в болница на 200 км.