Аркади Шарков: Бой по белите престилки е като бой по тенекия: шумен, евтин и всяка предизборна сергия го има на промоция

Обществената поръчката е като сватбарски тъпан - ако си я държиш ти, ритъмът е „наш, наш, наш“, ако я държи друг, веднага е „злоупотреба“. Това написа здравният икономист Аркади Шарков в анализ, публикуван във фейсбук профила му по повод критиките в медиите към здравната система.

Публикуваме пълния текст на анализа без редакторска намеса:

Мине се, не мине време и лечебните заведения пак ги изкарват на мегдана, както едно време изкарваха кравата на пазара. Да я погледнат хората, да цъкат с език и да се пазарят кой ѝ е виновен за млякото. Само че сега вместо кравата - бели престилки. И вместо пазар - студио, фейсбук и коментарни секции, дето човек ако ги чете след вечеря, може и храносмилането да си развали.

Защо се политизира? Защото бой по белите престилки е като бой по тенекия: шумен, евтин и всяка предизборна сергия го има на промоция. Седне ли кампанията да дими, веднага се намира някой да хвърли първия камък: „Кражба!“, „Измама!“, „Злоупотреба!“, а по-талантливите оратори стигат и до „убийство“, че да им трепне рейтингът като мустак на вятър.

Доказателства? Те са за хората, които си носят документи. В социалните мрежи работим на принципа „казаха ми“ и „всички знаят“. Съдът после може да се произнесе иначе, ама кой да чака съд, като изборът чука на вратата и плакатът трябва да се изплати?

А после се чудим защо гражданите нямат доверие в системата, защо налитат на бой на лекари и медицински сестри. Ами как да имат, като всяко второ изказване е изречено с пяна на уста и през зъби и в него лекарят е или крадец, или касапин, или поне някакъв „схемаджия“, дето „точел касата“. Касата, мили хора, не е като суджук да я режеш на тънко и да я раздаваш по махалата. Ама в предизборния сезон всичко става суджук и бюджетът, и моралът, и „борбата с корупцията“.

Разбира се, в 99% от тези псевдопатриотични възклицания все се стига до обществените поръчки - този удобен инструмент, дето властта го държи като черпак. Където бръкне, там става топло. Поръчката е като сватбарски тъпан, ако си я държиш ти, ритъмът е „наш, наш, наш“. Ако я държи друг, веднага е „злоупотреба“. Нещо подобно сме описвали навремето в един доклад за Държавния департамент - как поръчката не е просто процедура, а лост. Политически, икономически и понякога направо семейно-възпитателен. „Нашият човек“ да е сит, а „чуждият“ да се учи на дисциплина.

И тук идва най-големият предизборен цирк, номерът с „контрола“. Някои политически сили, гледай ти, решили, че най-сигурният начин да намалят злоупотребите е… да разширят терена за злоупотреби. Да натресат обществени поръчки и на частните лечебни заведения, не само за лекарства, ами за всичко: от марлята до последния пирон, дето държи табелата „Спешно“. Интересно, нали? Логика като от селска кръчма. Ако виното било кисело, сипи още оцет, та да стане по-истинско.

И представете си картинката: частната болница - частна, ама с душа на канцелария. Да лекува, ама първо да пусне обява. Да спаси пациента, ама след като мине срокът за обжалване. Да купи апарат, ама да не се окаже, че апаратът е „неправилен“, защото не е от правилния каталог и не е от правилния човек.

И най-смешното е, че всичко това се продава като „борба за справедливост“. Кандидатът излиза по телевизора, с поглед на човек, който току-що е победил инфлацията, и обяснява: „Ще изчистим системата!“ След него излиза друг, по-набожен, и добавя: „Ще върнем морала!“ Третият, по-енергичен, удря по масата: „За 100 дни!“ Само дето никой не казва честно простото „Искаме поръчките да минават през още врати, че по вратите най-лесно се слагат ключалки, а ключовете, както се сещате, не са за всички.“

Кампанията си върви по учебник. Първо плашиш народа с „кражби“, после му обещаваш „контрол“, после му сервираш нова бюрокрация, и накрая му обясняваш, че ако не стане, виновни са пак белите престилки. Те са удобни. Стоят си в болницата, не крещят по площадите, нямат PR агенции, а и трудно ще излязат от работа, за да дойдат да ти развалят спектакъла. Докато политикът… политикът е като чадър. Най-нужен е в буря, а най-често го няма точно тогава. След дъжд - качулка.

А истината е проста и много неблагодарна за плакат. Доверие не се строи с линч. Система не се оправя с лозунги. И „злоупотреба“ не се доказва с възклицателни, а с правила, прозрачност, електронизация и съд. Онзи скучен, бавен, но единствен читав механизъм, дето различава виновен от „удобен за бой“.

Та като чуете пак предизборния хор: „Крадци!“, „Измамници!“, „Ще ги оправим!“, спомнете си Чудомировото: най-големият майстор не е този, дето много обещава, а този, дето като свърши работа, не се налага да вика колко е свършил. А нашите викат, викат… и накрая пак ни оставят да броим болниците като кокошки и да се чудим защо дворът е все разровен.

Никой не твърди, че здравеопазването ни е цъфнало и вързало. Има пробойни, има тарикатлък, има и грозни истории, които искат проверка и санкции. Само че има разлика между ремонт и кютек на сляпо. Тази система не се оправя с предизборни тояги, а с ясни правила, дигитална следа, публичност на договори и резултати, и наказания там, където има доказана вина - не там, където е удобно за заглавие.