Необходими са спешни мерки за финансиране на здравните услуги. Това каза пред БНР здравният икономист Аркади Шарков.
„За тази година все още няма бюджет, което води до блокиране на новия Национален рамков договор. Това автоматично спира въвеждането на вече договорени по-високи цени на клинични пътеки, клинични и амбулаторни процедури, нови обеми, оставяйки болниците и извънболничната помощ да работят при стари и не много адекватни условия, особено с оглед на увеличаващи се цени.
Другият казус в условията на липсващ бюджет е работата при финансов дефицит и несигурност, което естествено води до загуба на доверие в платежоспособността на болниците у доставчиците. Това пък води до затягане на търговските условия. НЗОК работи месечно с 1/12-та от бюджета за 2025 г., което лишава партньорите от планираните средства за 2026 г. Вероятно ще има драстично задълбочаване на болничните дефицити, рискове от фалити или нови дългове“, прогнозира Шарков.
По думите му финансирането с по-стари параметри е неадекватно на фона на поскъпването на медицинските консумативи, апаратурата, битовите сметки, както и повишението на заплатите. „Имаме данни от лечебни заведения, че разходите им са нараснали средно с 30%-40% през 2025 г., което води до рискове от нови дългове“, предупреди той.
Здравният икономист беше категоричен, че рано или късно тези проблеми ще започнат да излизат на преден план.
Според Аркади Шарков на първо място трябва има редовен бюджет и след това да се вземат мерки за допълнително финансиране на системата. „Една от възможните мерки, която обаче е трудноизпълнима, е повишаването на здравната вноска. Ако изключим това, има и други методи, като препоръката на Фискалния съвет държавните служители и полицаите да започнат да плащат сами осигуровките си. Ако държавата реши да е социална, тя трябва да покрие пълния процент на тези групи, които осигурява. Към момента го покрива на хартия, но на практика е частично – процент или от минималната работна заплата, или от минималната пенсия. Това е дупка от около 800 млн. – 1 млрд. евро в бюджета на НЗОК. Третият начин е заделянето от акцизи и четвъртият – форма на облагане на напитките с високо съдържание на захар, което също е възможност за допълнително финансиране на здравеопазването, което освен това ще ограничи и употребата на такъв тип храни, които водят до затлъстяване“, каза икономистът.
По отношение на повишаването на цените на лекарствата Шарков заяви, че то се случва, но само при лекарствените продукти без рецепта.
„Инфлацията при лекарствените продукти от декември 2021 г. до декември 2025 г. е 27%. По-малко е повишението на цените при лекарствата с рецепта, които не се покриват от Здравната каса. Повишенията при цените на лекарствата, които покриват от Касата частично или напълно, е минимално“, обясни той.
