По общото доплащане знаем, че сме на първо място в Европа. За съжаление сме водещи и по процента на доплащане за лекарства, заплащани от НЗОК. Това каза пред Нова телевизия здравният икономист Аркади Шарков по повод данните от платформата „Доплащане БГ“ на ЕКИП, според които само за медикаменти, частично реимбурсирани от Здравната каса, пациентите са платили от джоба си над 744 млн. лева (381 млн. евро).
„Най-големи са доплащанията за най-разпространените хронични заболявания у нас – сърдечносъдовите и мозъчно-съдовите заболявания, по които сме първи по заболеваемост и смъртност в Европа. Когато най-голямата група от населението страда от този тип заболявания, кумулативната тежест, изразена в пари, достига до тези 381 милиона евро“, обясни той.
По думите на Шарков освен големия брой пациенти, влияние оказва и необходимостта хората с хронични заболявания да приемат по няколко медикамента едновременно. „При хипертонията фармако-терапевтичните ръководства препоръчват минимум два, три, четири и повече медикамента, в зависимост от комбинациите. Тоест не става дума за една опаковка, а за няколко. Освен това хората с високо кръвно често страдат и от диабет, бъбречни и други заболявания, които натрупват допълнителни разходи“, каза той.
Икономистът подчерта, че отделният български пациент плаща по-голям дял от цената на лекарствата си в сравнение с пациентите в много други европейски държави. „В другите държави този дял е значително по-малък. Говорим за социално значими заболявания, които ако не се лекуват правилно, могат да доведат до сърдечен или мозъчен инсулт. Затова в държавите, които мислят дългосрочно, тези терапии са много по-добре реимбурсирани“, отбеляза Аркади Шарков.
Той обърна внимание, че макар абсолютната сума на доплащането да расте, като процент от общата стойност на лечението тя постепенно намалява след увеличаването на реимбурсацията на част от лекарствата за хипертония. „Като дял доплащането намалява бавно – с около половин до един процент през последните три години, делът на Касата се увеличава, но това не променя факта, че сме на първо място по доплащане“, каза здравният икономист.
Според Шарков един от основните проблеми остава ниското публично финансиране на здравеопазването. „Средно в Европа публичните разходи за здравеопазване са около 8% от БВП, а в България – около 5%. Това означава, че изоставаме значително и тази разлика в крайна сметка се поема от пациентите“, коментира той.
Аркади Шарков предупреди, че липсата на профилактика и отпадането на пациенти от лечение по финансови причини ще увеличават тежестта върху здравната система. „Липсата на профилактика е голям проблем. Отпадането от терапия вследствие на невъзможност човек да си я позволи също е сериозен проблем. Затова профилактичните прегледи и информираността са ключови за подобряване на здравното състояние на населението“, подчерта той.
