Здравноосигурителната вноска в България е 8%, докато в Европейския съюз е средно 11-13%. Публичните разходи за здраве в България, това което МЗ и НЗОК заделят, са едва 4,99% от БВП, докато в Европа те са средно 8,05% от БВП. Ние догонваме средните разходи в ЕС чрез доплащане, само че средно в Европейския съюз то е 17%, докато у нас е 34%. Всяко покачване на тези 34% води до риск да изпаднем в социално неравенство, което е взривоопасно.
Това каза здравният икономист Аркади Шарков в презентацията си „Здравеопазването във време на кризи“ на VII-ия Национален конгрес на Лекарския съюз с международно участие „Политики в здравеопазването“, който се проведе в к.к. „Св. Константин и Елена“.
„По отношение на осигуреност с лекари сме почти на едно ниво с ЕС – 4,3 на 1000 души спрямо 4,1 на 1000, без да се вземат предвид диспропорциите по отделните специалности. Отчетливо се вижда кризата при медицинските сестри като съотношението сестра – лекар у нас е 1:1, а в ЕС е 2:1. Застаряващото население се отразява и на медицинските специалисти. У нас медиците над 55 години са повече от 50%, докато в ЕС те са 35%“, каза още Шарков.
Той коментира и скрития дефицит на НЗОК, за който, по думите му, рядко се говори, но се увеличава всяка година. Реализираният дефицит поради извършена, но незаплатена дейност от страна на лечебните заведения плюс отстъпките, които ежегодно фармацевтичният бранш връща към Касата през 2023 г. е бил 810 млн. лв., през 2024 г. – 1,030 млрд. лв., а през 2025 г. се очаква да е над 1,240 млрд. лв.
„Другият проблем са здравнонеосигурените лица. Към май месец 2025 г. по данни на НЗОК те са 1 118 699 души, а по данни на НАП – 2 152 847. „Вероятно истината е по средата. НЗОК отчита „избрали ОПЛ с прекъснати права“, докато НАП отчита административен брой по осигурителен статус. Минималния интервал на загуба по по-„строгата“ база на НЗОК е 0,56–1,12 млрд. лв., а максималният интервал (по по-широката база на НАП – 1,08–2,15 млрд. лв.“, каза Шарков.
По думите му световните кризи се отразяват директно на здравеопазването, а България не е изолирана от нещата, които се случват около нас. „Това го видяхме по време на COVID пандемията, по време на войната в Украйна и на търговската война между САЩ и Китай. Ограниченият достъп до ресурси и геополитически риск води до по-скъпи магнити/сплави, което се отразява върху техниката и оскъпява MRI, рентген, лапароскопска апаратура; чипове за медицински устройства в пряка конкуренция с авто/IT сектора плюс цикличен недостиг води до забавяне на монитори, инфузионни помпи, образна техника. Техниката закъснява или поскъпва, а това удря по графиците на ремонти, доставка на консумативи и сервиз и съответно по възможностите за лечение“, каза още Аркади Шарков.
компетентен
клоун?