Провеждането на обществени поръчки за скъпоструващи онкологични лекарствени продукти от всички лечебни заведения не е добра идея. Това каза пред БНР здравният икономист Аркади Шарков.
Първо частните субекти да бъдат възложители по Закона за обществените поръчки (ЗОП) в този смисъл, който се предлага, е стъпка в грешната посока. Не мисля, че ще реши проблемите, а рискът да ги задълбочи е значително по-голям. „От една страна огромна част от корупционните скандали у нас са свързани със ЗОП и са за нагласени обществени поръчки. От друга - когато някой тръгне да жали една процедура, той я блокира, което естествено води до блокиране на възможностите за лечение на пациентите. И трето - ЗОП е прекрасен инструмент за политическа употреба. Това е начинът, който е на власт да каже – няма да сключваш договори с тези, а ще работиш с онези“, каза Шаков.
Той подчерта, че лекарствата са регулирана стока и ръстът им е в границите, поставени от Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦРЛП). „Ако един скъпоструващ онкологичен продукт е с пределна цена 1500 евро, някои държави и общински болници го закупуват на цена 60-100 евро, а други лечебни заведения на цена 1200-1300 евро през централизирани търг на МЗ. Министерството твърди, че търговете са решението, докато реално търговете са проблема, довел до тази разлика в цените. Единствената мярка, която коригира цените на тези медикаменти е формулата за среднопретеглена цена, която важеше през 2024 г. и част от 2025 г. и регулираше разликите между цените, заплащани в болниците за един и същ лекарствен продукт. Процедурите по ЗОП са по-скоро рискови инструменти, с които в дългосрочен план да се повишат, а не да се намалят цените лекарствените продукти“, каза още Шарков.
Той коментира и информацията от Асоциацията на собствениците на аптеки, че инсулин, лекарства за сърце и диабет изчезват отново от аптеките, както и че над 400 вида лекарства в момента липсват от аптечната мрежа.
"Колкото повече цената се потиска надолу, а разходите на производителя растат, толкова по-малко изгоден му става този пазар. С рисковете, които се задават и отвъд океана, този проблем се задълбочава. Европа трябва да преосмисли политиката си по ценообразуване, за да може да задържи лекарствата на своя територия", каза здравния икономист.
По отношение на бюджета на Касата и протестите на медици в различни лечебни заведения за по-добри заплати, които не срещат разбиране у управляващите, Аркади Шарков заяви, че проблемът е, че наистина няма пари. „Държавата започва да запушва всички кранчета, които досега бяха широко отворени. Бюджетите за 2026 г. бяха орязани както на НЗОК, така и на Министерството на здравеопазването. Можеше да бъдат далеч по-богати, докато сега реално увеличението покри задължения от миналата година. За съжаление, съгласно описаното в средносрочната актуализирана бюджетна прогноза, се очаква през 2027 г. увеличението да е с около 4% по-малко от увеличението през 2026 г. и да е общо за здравеопазване около 6%, а през 2028 г. – да е 4%. Това означава, че парите наистина започват да свършват и вероятно ще трябва да се върви или към надграждане на модела с допълнително здраво осигуряване, по пример на пенсионната система, или съответно редакции на здравната вноска. Единствено и само през минимален и максимален осигурителен доход не може да се качват постъпленията в бюджета на НЗОК“, каза Шарков.
Той предупреди още, че може да има проблем с достъпа до нови терапии, защото сегашното увеличение на бюджета на Здравната каса е покрило по-скоро задължения от миналата година. „Тепърва ще се договарят цени на клинични пътеки, тепърва ще навлизат и нови терапии, за които е нужно финансиране. Може да имаме проблем и с достъпа до по-широк пакет дейности не само в болничната, но и в извънболничната помощ“, добави Аркади Шарков.
