„Има чуваемост и при нас, при МЗ, надяваме се и в НЗОК, да продължим процеса така, че повече хора да имат достъп до инвитро процедури, без да плащат всички тестове преди това. По-важното е, че когато говорим за борба с демографската криза, това не са просто думи, а конкретни действия“. Това каза министърът на финансите Асен Василев на брифинг след среща с фондация „Искам бебе“.
Министърът припомни, че с Държавния бюджет за 2023 г. са отпуснати допълнително 2 млн. лв. за Центъра за асистирана репродукция, с които заплащането за една процедура се увеличава от 5000 лв. на 6000 лв.
С тези средства ще бъде покрито заплащането на лекарския труд, лекарствата и медицинските биологични среди, уточни Радина Велчева от фондация „Искам бебе“.
Средствата ще бъдат предоставени с постановление на Министерски съвет следващата седмица.
За следващата година е планирано да бъдат отпуснати още 2 млн. лв. допълнително, с които общият бюджет на ЦАР ще стане 24 млн. лв. От „Искам бебе“ уточниха, че целта е да се включи финансирането на донорските медицински процедури, а НЗОК да поеме изследванията на репродуктивния статус на пациентите, за да не се стига до инвитро.
„Един от главните проблеми за недостатъчно високия процент успешни инвитро опити е високата възраст на пациентите. Средната им възраст е 37-38 години, докато в медицината е възприето нормалната възраст на родилка да е 25 години“, каза Радина Велчева в отговор на въпрос на Zdrave.net каква е причината едва 1/4 от инвитро опитите у нас да са успешни.
Припомняме, че по данни на министъра на здравеопазването през първото полугодие на 2023 г. Центърът за асистирана репродукция е финансирал 2426 инвитро процедури, а родените деца от финансирани от ЦАР дейности са 722. През 2022 г. със средства от бюджета на ЦАР са финансирани 4774 процедури по асистирана репродукция, а родените деца са 1563.
DMS за лекарите или защо основните заплати в държавните болници остават ниски Близо 3/4 от възнагражденията в големи държавни болници са плаващо допълнително материално стимулиране, въпреки че бяха осигурени средства за повишение на основните заплати. В някои големи държавни болници допълнителното материално стимулиране е в пъти по-голямо от основните заплати. Практиката продължава, въпреки че бе осигурено повече финансиране за клиниките, а директорите им поеха ангажимент да повишат заплатите. Освен че води до ниски пенсии, моделът позволява субективно определяне на заплащането, а може и да е инструмент за подчинение?!?!?!
Медицинските сестри от Спешната помощ в Бургас получили по-ниско от предвиденото увеличение на заплатите през 2023 г. В резултат на това те са протестирали пред министъра на здравеопазването, пише Флагман.бг. Това твърди бургаският депутат Димитър Найденов от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Той е отправил въпрос по темата до сегашния здравен министър Христо Хинков по реда на парламентарния контрол. Найденов посочва, че с постановление на Министерския съвет (МС) от 20 декември 2022 г. са били отпуснати допълнителни средства по бюджетна програма „Спешна медицинска помощ“, като те били предвидени за фонд „Заплати“. Разчетите били увеличението да е с 600 лв. за лекарите, 400 лв. за лекарски асистенти и фалдшери, 360 лв. за медицински сестри и акушерки и т.н. С писмо от 21 декември 2022 г. на тогавашния служебен министър на здравеопазването Асен Меджидиев до директорите на Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) били дадени указания за незабавни действия за вдигането на заплатите, считано от 1 декември 2022 г. Директорът на ЦСМП-Бургас не се съобразява с указанията и от 1 януари 2023 г. отпуска увеличение на заплатите на медицинските сестри в размер на 250 лв., а не с посочените 360 лв., т.е. със 110 лв. по-малко. Медицинските сестри към ЦСМП-Бургас реагират на разликата във възнагражденията си с колективно обръщение до министъра на здравеопазването с вх.№94-473/10.02.2023 г., пише Димитър Найденов. В отговор на колективното запитване Асен Меджидиев свиква среща. Тя се е състояла на 24 февруари 2023 г. в аулата на УМБАЛ-Бургас. На срещата са присъствали медицинските сестри, синдикалист, д-р Паздеров – директор на РЗИ-Бургас, и д-р Асен Кърджиев – директор на ЦСМП-Бургас. Министър Меджидиев разяснил, че съвместно с финансовия отдел към Министерството на здравеопазването е направена проверка по случая. Установена е административна грешка от страна на ръководството на ЦСМП-Бургас, като е изпратена (умишлено или не) по-малка бройка на щата на медицинските сестри. Д-р А. Меджидиев заявява, че очаква да бъде намерен виновникът и да му бъде наложена административна санкция. Към днешна дата нещата продължават да са същите, като медицинските сестри не получават обявеното увеличение на възнагражденията си, пише Димитър Найденов до настоящия министър Хинков и пита: Извършена ли е проверка на случая, установен ли е нарушителят, има ли наложени санкции и коригирана ли е грешката в щата на медицинските сестри, заложен в бюджет 2023 г. Депутатът е отправил въпроса си към министъра на 12 юли. Планираната дата за отговор пък е била 24 юли. До момента обаче такъв не е получен, сочи справка в сайта на Народното събрание. Пред „Флагман“ Димитър Найденов обяви, че потвърждава написаното във въпроса си до Христо Хинков, както и че очаква отговора на министъра.
Феодалите в здравната система и техните крепостни лекари. Директорът, деканът, началникът на клиника и на дружеството по съответната специалност често са един и същи човек.
Директорът на „Майчин дом“ проф. д-р Иван Костов, срещу когото има недоволство и протести от работещи в болницата. Той е взимал около 60 000 лева на месец през последните години – нещо, което не е тайна откакто преди няколко години започнаха да се публикуват данъчните декларации на директорите на публични и частни болници, които се издържат с обществени средства – от Здравната каса.
Както винаги, доста интересен е погледът в здравния сектор. По декларация, най-високи доходи има Кирил Панайотов, изпълнителен директор на частната кардиологична болница "Медика кор" в Русе. За миналата година той е обявил 1 471 952 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи и още около 198 000 лв. от други източници. Това означава, че Панайотов е получавал най-малко 122 662 лв. заплата месечно - това са суми след приспадане на осигуровки. Доходът му леко намалява спрямо 2020 г. - с 43 080 лв. (общо за годината), изчислява в. "Сега". На второ място е Методи Янков, управител на столичната частна МБАЛ "Сердика". Той е декларирал 827 041 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, като при него 2021 г. е била по-добра и доходът се е увеличил сериозно спрямо 2020 г. - със 102 041 лв. На трето място е управителят на МБАЛ "Св. Иван Рилски-2003 г." в Дупница Ени Лефтеров. Той е обявил 412 039 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, още 174 456 лв. от други трудови правоотношения, а също и 770 430 лв. дивидент. Заплатата на Лефтеров се е повишила миналата година въпреки пандемията - със 75 000 лв. Александър Маджуров, шеф на едноименната частна МБАЛ в Бургас е обявил 410 208 лв. годишна основа от трудови доходи, плюс още 171 000 лв. от други трудови отношения. На сайта на болницата пише, че е създадена на базата на първа частна хирургична болница в Бургас и третата частна болница в страната. Тя не е голяма - 60 легла. На трето място е управителят на МБАЛ "Св. Иван Рилски-2003 г." в Дупница Ени Лефтеров. Той е обявил 412 039 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, още 174 456 лв. от други трудови правоотношения, а също и 770 430 лв. дивидент. Заплатата на Лефтеров се е повишила миналата година въпреки пандемията - със 75 000 лв. Александър Маджуров, шеф на едноименната частна МБАЛ в Бургас е обявил 410 208 лв. годишна основа от трудови доходи, плюс още 171 000 лв. от други трудови отношения. На сайта на болницата пише, че е създадена на базата на първа частна хирургична болница в Бургас и третата частна болница в страната. Тя не е голяма - 60 легла. Държавната картина Що се отнася до частните болници, при тях няма ограничения какви да са заплатите за изпълнителните директори. При държавните и общински болници, според наредбата за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения, управителите могат да получават възнаграждение в размер от 280 до 400 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Това означава таван от 7800 лв. месечно за 2021 г. или 93 600 лв. годишно. Сумите в някои държавни/общински болници надхвърлят този таван най-вероятно заради различните добавки, които се полагат - клас и др. Сред държавните болници най-високи доходи са обявили шефовете на две АГ-болници. Шефът на най-голямата АГ-болница у нас - "Майчин дом" в София, проф. Иван Костов е обявил 232 199 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Отделно проф. Костов декларира и 343 320 лв. от друга стопанска дейност, както и 28 422 лв. от други трудови договори. Максим Яков, шеф на "Майчин дом" във Варна, е декларирал 251 634 лв. за 2021 г. по основен трудов договор, като той получава и пенсия, но пък няма големи доходи от друга дейност. Шефката на най-голямата варненска болница "Св. Марина" Силва Андонова декларира 162 865 лв. годишна данъчна основа по основна длъжност, плюс 118 500 лв. допълнителни трудови доходи. Карен Джамбазов, шеф на най-голямата болница в страната - "Св. Георги" в Пловдив, е обявил 103 168 лв. по основната си длъжност, 57 898 лв. от допълнителни доходи и още 69 748 лв. от друга стопанска дейност. Ръководителят на "Пирогов" Иван Поромански не е декларирал годишни доходи. Такива данни не е обявил и Дечо Дечев, шеф на "Св. Иван Рилски". В неговата декларация обаче е вписана къща в Гърция. Радосвет Горнев, който в средата на миналата година застана начело на болница "Лозенец", е декларирал 160 064 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи и 16 300 от друга стопанска дейност. Ръководителят на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски е обявил 111 535 лв. доходи. Той е по-беден от редица свои колеги в по-малки болници. И миналата година продължава тенденция в някои малки болници да изпреварват големите по доходи. Например - Георги Желязков, директор на МБАЛ "Добрич", е обявил 129 227 лв. доходи. Колежката му от МБАЛ "Ихтиман" Ивка Георгиева е обявила 125 760 лв. доходи. Повече от проф. Мутафчийски получава и ръководителят на МБАЛ "Карнобат" Николай Колибаров, който е декларирал 162 851 лв. Стефан Хаджиев - шеф на МБАЛ "Проф. Д. Чилов" - Мадан, е обявил 169 501 лв. Разбира се, това са изключенията. Ръководителят на МБАЛ-Търговище Иван Светулков например е декларирал 61 223 лв. доход, а болницата му често беше на първа линия на пандемията. Проф. Генчо Начев е декларирал за последната си година начело на УМБАЛ "Св. Екатерина" в София 125 782 лв. от заплати, но още 300 000 лв. от друга стопанска дейност. На името на професора има банкови влогове за 1 715 476 лв. (1 855 640 лв. за 2020 г.), 649 680 евро (1 255 719 за 2020 г.), 109 119 долара (172 925 за 2020 г.). На името на съпругата му е обявен влог от 530 000 евро (537 381 през 2020 г.).
Заплатите в болниците - от 2 хил. до 70 хил. лв. на месец. Въпреки промяната на начина на заплащане директорите отказват да вдигат възнагражденията на медиците
Заплащането на труда на хората, които се грижат за здравето ни, е проблем, който от години е ахилесовата пета на не едно ръководство на Министерството на здравеопазването. И ако доскоро той влизаше във фокуса на общественото внимание основно заради несравнимо по-ниските възнаграждения на българските лекари и сестри с доходите на колегите им на Запад, то в последните години фокусът се измести върху все още ширещата се огромна „ножица“ в заплатите в сектора. Дисбалансите в системата, които не само не се решават, но и се задълбочават, пораждат ситуации, при които директори на лечебни заведения получават хонорари в милиони, докато кадровият дефицит, породен от липсата на достатъчно специалисти по здравни грижи, рискува да изправи пред риск от затваряне отделения и дори цели лечебни заведения. А основен фактор за кадровата криза, главно в редиците на медицинските ни сестри, безспорно е все още ниското заплащане в сектора, съчетано с огромния стрес и натоварване. Примерите в тази насока не са един и два. Един от тях ангажира и вниманието на депутатите от парламентарната здравна комисия наскоро, които на свое заседание обсъждаха факта, че за период от две години и половина изпълнителният директор на болницата “Майчин дом” проф. Иван Костов е получил над 1,7 милиона лева от заплатата си, както и от допълнителни възнаграждения, сред които и такива по линия на консултантския си договор в медицинския център към същото лечебно заведение. Това стана и повод комисията по здравеопазване да задължи министър Меджидиев да предостави всички проверки и доклади, извършени от 2021 г. досега в “Майчин дом“. Припомняме и че преди две години с поста си се раздели и дългогодишният директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ (настояща УМБАЛ „Проф. д-р Алекдандър Чирков“) проф. Генчо Начев, като тогавашното ръководство на МЗ в лицето на проф. Асена Себезова обяви, че период от три години той е получил чрез граждански договори близо един милион лева, като на практика е взимал над 83% от сумите по този тип договори. Бе посочено и че не са разписани ясни критерии за оценка при изплащане на допълнителни възнаграждения за резултати от дейност. Самият Начев заяви, че няма от какво да се срамува и обясни, че сумите, които е взимал по граждански договори, са от пациенти, които му имат доверие и са искали именно той да ги оперира. На този фон, по данни на проучване на Индекс на болниците, 68% от медицинските сестри в болниците у нас работят за 800-1600 лв. на месец, една пета получават между 1600-2000 лв., а над 2000 – 6%. Близо 80% от тях твърдят, че са готови да излязат на протест, ако не се вземат мерки за решаване на проблемите с кадровия дефицит, който влияе отрицателно на работата им и увеличава вероятността от медицински грешки.
Без детско отделение има опасност да остане МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца, след като и петимата лекари са подали предизвестие за напускане, изтичащо на 15 август, съобщи БТА. Основната заплата на лекар в отделението, който има 30 години стаж и всички възможни специализации в областта на педиатрията, е 1430 лв., каза д-р Бисер Тодоров, един от подалите оставка лекари. „На тази заплата ще се изсмее всяка касиерка в голяма търговска верига“, заяви той и допълни, че проблемът е от години. Невзетите отпуски пък са общо 799 дни. Има лекари с по над 80 дни натрупан отпуск.
2100 лв. вземат само некадърниците!
Защо НЕ ЧУВАТЕ за ЗАПЛАЩАНЕТО на ТРУДА в ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО: медицинска сестра - 1500 лева, лекар със специалност - 2 100 лева. Кога ще бъдат премахнати т.нар. клинични пътеки, който ФЕОДАЛИЗИРАХА медицинската общност раздавани без критерии и правила от длъжностните лица - Началници на Клиники, на Отделения и Директори на Болници?????
НЗОК какво общо има?