„Няма недостиг на лекарства в България в момента, нито данни за презапасяване или производствени проблеми по веригата на доставки, но заради малкия пазар в страната се заражда тревожна тенденция за изтегляне на лекарствени продукти“. Това заяви пред Bloomberg TV Bulgaria Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ).
По думите й у нас расте обемът на лекарствата, които попадат при пациенти без почти никакъв контрол, особено чрез т. нар. аптечен туризъм.
„На българските пациенти на дерегистрирани лекарства им се налага да пътуват до съседни страни като Гърция, Турция, Румъния или Сърбия, за да си ги набавят. Пандемията показа, че този „аптечен туризъм“ е неустойчив и може да създаде тежки здравни и психологически проблеми, когато бъдат сложени забрани за износ на лекарства или границите бъдат затворени. В момента никой в България не отговаря за безопасността на този обем лекарства“, подчерта Маринкова.
Тя се спря и на данните за липси, изнесени в пациентската платформа, както и на възможностите за реакция на търговците на лекарства:
„47% от всички сигнали, които получаваме, са за лекарства, които са налични в България, но не са открити в първата или втората аптека. Има случаи в останалите 53%, в които имаме възможност чрез повече внос и повече гъвкави пазарни конкурентни механизми да наваксаме разликата във времето, в което пациент търси лекарството, и в което го намира. Всеки пети сигнал, което е 20%, се дължи на временно преустановен внос заради проблеми с производствения цикъл, като забавянето на производството на активни съставки в Китай по време на пандемията. 21.5% от случаите са тревожната тенденция за изтегляне на лекарства от българския пазар поради факта, че сме малък и не толкова атрактивен пазар с едни от най-ниските цени в Европа. Над 2000 са изтеглените лекарства през последните шест години, без те да са компрометирани по някакъв начин“, отчете Боряна Маринкова.
Тя обясни, че БАРПТЛ предлага дерегистрирани лекарства, които са познати на българския пазар и имат отворено досие на територията на ЕС, да могат да бъдат обект на паралелен внос или на вътреобщностни доставки, като паралелният вносител ще изземе функцията да отговаря за лекарствената безопасност.
Маринкова бе категорична, че това може да се направи с промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба 10 за неразрешените лекарства. Тя припомни, че в ЕС функционира система за верификация на лекарствата, в която участват всички паралелни дистрибутори, производители, търговци на едро и голяма част от аптеките.
Тя се спря на рисковете, свързани с неразрешените и дерегистрираните лекарства, и призова да не се забравя, че посредством аптечния туризъм те попадат сред българските пациенти без да бъдат спазени всички необходими регламенти за лекарствена безопасност.
„Трябва да има солидарност в сектора и да сме отворени към Европа, за да бъде и тя отворена към нас. Има редица случаи, в които чрез паневропейската паралелна дистрибуция сме успявали да покрием временен недостиг, на който никой друг не е можел да реагира“, каза още Боряна Маринкова.
Според нея паралелният внос трябва да бъде насърчаван, а не да бъдат издигани бариери с поставянето на лекарства в забранителни списъци за износ. Освен това практиката може да облекчи ситуацията с изтеглянето на лекарства от пазара и след напускането на България на притежателите на разрешения за употреба.
„Искаме спешни възможности за вътреобщностни доставки от европейския единен пазар, също така за възможност в аптеките да бъдат предоставяни лекарства по НЗОК независимо кой е вносителят, когато те са еднакви по смисъла на закона, а лекарства, за които СЕСПА изчислява спад под 65%, да влизат автоматично в процедура за бърз внос от Европа“, каза още директорът на БАРПТЛ.
