ББА: Реформа, която засяга цялата здравна система, не може да бъде административно упражнение

Реформа, която засяга функционирането на цялата здравна система, не следва да бъде възприемана единствено като административно упражнение. Това се казва в становище на Българската болнична асоциация (ББА) относно предложенията на МЗ за административна реформа в здравеопазването. От асоциацията са категорични, че е необходимо е да бъдат чути лечебните заведения, професионалните организации, пациентските сдружения и всички институции, които ежедневно работят с тези структури, защото само така могат да бъдат идентифицирани потенциалните рискове и да се избегнат решения, които впоследствие трудно биха могли да бъдат коригирани.

Ето пълния текст на становището:

Българска болнична асоциация подкрепя необходимостта от реформи в здравната система, когато те са основани на задълбочен анализ, ясни цели и доказуем обществен ефект. Здравеопазването безспорно се нуждае от по-висока ефективност, по-добра координация между институциите, дигитализация и намаляване на административната тежест. Именно затова считаме, че всяка промяна следва да бъде внимателно подготвена, прозрачно аргументирана и обсъдена с всички заинтересовани страни.

Предложената от Министерството на здравеопазването административна реорганизация поставя редица въпроси, на които към момента липсват убедителни отговори. Не е представена оценка на въздействието, липсват ясни разчети за очакваните резултати, както и конкретен анализ как предлаганите структурни промени ще подобрят достъпа на пациентите до здравни услуги, ще повишат качеството на контрола или ще оптимизират работата на системата. Същевременно не е ясно и какви реални финансови икономии се очакват и по какъв начин те ще бъдат постигнати.

Предложенията засягат структури с ключово значение за функционирането на здравната система – регионалните здравни инспекции, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, Центъра за асистирана репродукция, както и организацията на спешната медицинска помощ. Това са институции, които ежедневно осигуряват контрол, административно обслужване, лекарствена политика, превенция и достъп на пациентите до жизненоважни услуги. Подобни промени следва да бъдат предприемани само когато е доказано, че новият модел ще работи по-добре от съществуващия, а не само защото предвижда административно преструктуриране.

Особено сериозно притеснение буди заложената тенденция към централизация на функции, които днес се изпълняват в непосредствена близост до гражданите и лечебните заведения. Регионалният капацитет е необходим елемент от управлението на общественото здраве. При кризи, епидемии, бедствия или необходимост от бързи организационни решения именно местните структури осигуряват своевременна реакция и координация. Всяка промяна, която ограничава тяхната оперативна самостоятелност, следва да бъде изключително внимателно анализирана.

Същевременно Българската болнична асоциация не оспорва необходимостта от оптимизиране на административните процеси. Напротив – убедени сме, че има значителен потенциал за подобряване на ефективността чрез споделени административни услуги, пълна дигитализация на процесите, интегриране на информационните системи и премахване на дублиращи се функции. Именно тези мерки могат да доведат до устойчиво намаляване на разходите, без да се създава риск за функционирането на вече изградени и работещи механизми.

Не по-малко тревожно е, че толкова съществени промени се обсъждат без да е представен цялостен функционален анализ и без широк професионален дебат. Реформа, която засяга функционирането на цялата здравна система, не следва да бъде възприемана единствено като административно упражнение. Необходимо е да бъдат чути лечебните заведения, професионалните организации, пациентските сдружения и всички институции, които ежедневно работят с тези структури. Само така могат да бъдат идентифицирани потенциалните рискове и да се избегнат решения, които впоследствие трудно биха могли да бъдат коригирани.

Българска болнична асоциация счита, че всяка реформа в нашия сектор трябва да бъде подчинена на един основен принцип – да подобрява обслужването на пациентите и да укрепва устойчивостта на здравната система. Съответно - административната оптимизация да не е самоцел, а да се прецени дали ще води до по-бързи процеси, по-добра координация, по-ефективен контрол и по-лесен достъп до здравни услуги.

Призоваваме Министерството на здравеопазването преди предприемането на подобни структурни промени да представи пълна оценка на въздействието, конкретни индикатори за очакваните резултати и разчет за ефекта върху системата, както и да проведе обществено и експертно обсъждане. Само по този начин може да бъде постигнат необходимият баланс между модернизацията на администрацията, стабилността на здравната система и интереса на българските пациенти.