Онколекарствата да се заплащат по същия модел, по който НЗОК реимбурсира останалите лекарствени продукти. За това настояват в съвместна декларация от Българска болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници (НСЧБ).
Ето и цялата декларация на организациите без редакторска намеса:
Подкрепяме усилията на държавата да намери трайно решение на проблема с различията в цените на лекарствата за лечение на онкологични заболявания и да осигури по-ефективно разходване на средствата на НЗОК.
Според нас това може да бъде постигнато чрез единен механизъм за определяне на цената, която НЗОК заплаща за лекарствените продукти, приложим за всички лечебни заведения. Най-логичното решение е лекарствата за онкологично лечение да се заплащат по същия модел, по който НЗОК реимбурсира останалите лекарствени продукти – за лечение на диабет, хипертония, белодробни, сърдечно-съдови и други заболявания. Така ще се гарантира еднаква цена за едно и също лекарство, ще се ограничат ценовите различия и ще се постигне реален контрол върху публичния ресурс.
Не считаме, че разширяването на приложното поле на Закона за обществените поръчки е инструментът, който ще реши този проблем. От една страна този механизъм е сериозно дискредитиран, но също така - провеждането на десетки самостоятелни обществени поръчки от различни лечебни заведения, с различни обеми и в различни моменти, няма как да доведе до една и съща цена за един и същ лекарствен продукт. Напротив – този модел създава предпоставки за различни цени, обжалвания, забавяне на процедурите и риск от прекъсване на доставките, което в крайна сметка се отразява пряко на пациентите.
Поради това изразяваме несъгласието си с предложенията частните болници да правят обществени поръчки, включително и за онколекарства, не само защото не са публичноправни организации и не са възложители по смисъла на чл. 2, §1, т. 4 от Директива 2014/24/ЕС, но и защото това няма да реши проблемите с различните цени и произтичащите от това загуби на НЗОК.
Убедени сме, че решенията в здравеопазването трябва да се оценяват преди всичко през ефекта им върху пациентите. Всеки механизъм, който забавя достъпа до лекарствена терапия или създава риск от прекъсване на лечението, следва да бъде внимателно преценен, независимо от заявените цели.
Подкрепяме инициативата на Българския лекарски съюз за провеждане на широка експертна дискусия с участието на Министерството на здравеопазването, НЗОК, съсловните, пациентските и работодателските организации. Убедени сме, че само чрез професионален диалог могат да бъдат намерени решения, които едновременно гарантират ефективно разходване на публичните средства, равнопоставеност между всички лечебни заведения и най-важното – навременен достъп на пациентите до необходимото лечение.
Да, това е по-разумно и много по-ефективно решение с оглед постигането на преследваната цел.