БЛС и НЗОК подписаха НРД 2023-2025 (Обновена)

Националният рамков договор трябва да се подписва всяка година, тъй като е свързан с бюджета на НЗОК. Това каза здравният министър проф. Христо Хинков преди подписването на НРД 2023-2025 днес в МЗ.

Министърът допълни, че се надява това да е последният тригодишен договор, защото смята да предложи да се върне предишната форма на договаряне между БЛС и НЗОК.

„Това беше един дълъг процес, а самият НРД продължи повече от предвиденото. Преговорите по този рамков договор продължиха близо година, но практически текстовата му част беше готова още в края на май“, каза и председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Той заяви още, че подкрепят министъра да се върне отново едногодишния НРД.

Лекарският съюз и НЗОК подписаха Рамковия договор за следващия тригодишен период, като уточниха, че предстои ново договаряне на цените на клиничните пътеки със старта на новата бюджетна процедура.

По време на брифинга след подписването д-р Маджаров каза, че в резултат на увеличението на цените на клиничните пътеки миналата година веднъж с 25% средно и веднъж с по 8% за всички, практически предварително е изконсумиран бюджетът за болнична помощ. „Надявам се в следваща година да договорим ново значително повишение на цените на клиничните пътеки и медицинските дейности, за да могат лечебните заведения да изпълнят условията за минималните възнаграждения на медицинските специалисти, записани в НРД“, допълни той.

Д-р Маджаров каза още, че за пациентите ще има повече изследвания в МДД и по-добре заплатени услуги.

„Най-важното е хората да не се разболяват или ако се разболеят – да се открие заболяването максимално рано. В този НРД специално внимание е обърнато на ПИМП и СИМП. Това ще позволи да се практикува ефективна превенция“, каза зам.-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Михаил Околийски.

„Смятам, че всеки рамков договор е по-добър от предишния, но няма да скрия, че имаше доста неща, които БЛС трябваше да преглътне, за да може диалогичността да продължи. В НРД са заложени 51% от пациентите от листата на джипито да премине профилактични прегледи. Апелирам обаче към министъра, пациентските организации и медиите да не оставят лекарите сами и да проведат кампания за всички новости по отношение на профилактичните прегледи“, каза и зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.  

Управителят на НЗОК Станимир Михайлов каза, че за него това е първият рамков договор и са положени максимални усилия за диалогичност. „Радвам се, че този договор беше подписан тук днес“, каза той.

Кои са новостите в НРД

- Да няма лимит в направленията, които личните лекари издават на диспансеризираните пациенти за специалист. Личните лекари няма да са длъжни да оповестяват на видно място личните си мобилни телефонни номера, но ще трябва да има посочен телефонен номер на лекарската практика. По отношение на санкциите е прието те да не се кумулират при еднотипни нарушения и при първа проверка.

- Болниците да могат да „прехвърлят“ до 10 процента от леглата си от една клиника в друга от същия тип. Приемащ лекар в болница вече ще може да бъде и без специалност.

- Средното увеличение за първичната извънболнична помощ (ПИМП) е 24%, а в специализираната извънболнична помощ (СИМП) - 22%. Първичният преглед вече ще бъде на цена от 40 лв., или има увеличение от 6 лева, а вторничния нараства с 2 лв. и вече ще бъде 15 лв. Новата цена на първичния преглед при педиатър е 42 лв. Ръст има с 5 лева и на прегледите по диспансерно наблюдение и вторичните прегледи по майчино здравеопазване.

- Всички медицински дейности в ПИМП и СИМП през годината ще бъдат преизчислени по новите цени. От 1 септември влиза в сила увеличението в медико-диагностичните дейности (МДД). Средният му размер е 14 на сто, като например в образната диагностика  и клиничната патология нарастването е с 20 на сто. Припомняме, че през септември 2022 г. медико-диагностичните дейности също бяха увеличени средно с 18 на сто.

- В болничната помощ цените остават без промяна. Те бяха увеличени през 2022 година на два пъти – средно с 25% през месец април и още с 8% за всички клинични пътеки през септември. През изминалите три тримесечия е изплащана надлимитна дейност в размер на 120 млн. лв. и по този начин предварително е използван ресурс от увеличението на  бюджета за болнична помощ.