БЛС учредява Балканска медицинска лига заедно със съсловните организации на Сърбия, Гърция и Турция (Обновена)

БЛС учредява Балканска медицинска лига заедно със съсловните организации на Сърбия, Гърция и Турция през март 2023 г. Това съобщи служебният министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев по време на конференцията "Лекарска грешка и правила за добра медицинска практика", която се провежда днес в Сандански.

„През следващата година през март в София ще подпишем меморандум за учредяване на лигата за съвместно сътрудничество в университетските болници и размяна на специалисти. Лигата ще работи на ротационен принцип, може да има и повече от едно заседание на година в различна държава на Балканския полуостров“, уточни д-р Меджидиев.

Той припомни, че досега на разноски на Лекарския съюз са изпращани колеги да специализират в цяла Европа. „С учредяването на лигата смятам, че ще плануват по-лесно такива специализации. Лекарският съюз не абдикира, той пак ще осигурява и храна, и път, но сама специализация ще става по-лесно“, каза д-р Меджидиев.

По време на словото си при откриването на конференцията, здравният министър подчерта, че трябва да се предприемат мерки за разширяване на правомощията на Етичната комисия на Лекарския съюз. „Затова е важно да се направят промени в Закона за съсловните организации. Така ще се намалят възможностите за грешки и всякакви злоупотреби от страна на лекарите. За мен е изключително важно да въведем и правилата за добра медицинска практика,  защото те изключително много помагат на пациентите и връщат качеството на медицинската услуга, която трябва да се стараем всеки ден да я подобряваме. Нека спрем при преговорите си с Касата да говорим за икономии и резерви, а да говорим за качество на медицинския труд, как да намалим хоспитализациите“, каза още д-р Меджидиев.

По думите му в нашето съвремие, когато се борим за свобода на словото, всеки има право да интерпретира по свой начин различни събития. „Когато обаче говорим за факти и доказателствата, трябва да са много прецизни и в определенията, и етикетите, които се поставят. Не съществуват законови механизми и компетентни органи, в чиито правомощия е да разследват, проверяват и стигат до истината по такива казуси, включително и когато има съмнения за т.нар. лекарска грешка. Въпреки това през годините в много от случаите на неблагополучия започнаха да се определят главно от пациентите и техните близки, понякога и от юристите, именно като лекарска грешка. Сигурен съм, че това е в основата на срива на доверието към лекарското съсловие и медицинските специалисти и за честите прояви на агресия. Считам, че е крайно време това да се промени, за да върнем вярата на пациентите в българските лекари. Тя се гради много трудно. Лекарите сме хора, които не обръщаме толкова голямо внимание на материалните неща, всички знаем, че ние сме едни от най-ниско заплатените като съсловие в сравнение с европейските страни и въпреки това сме им равни като умения. Нека се борим да заемем достойното си място в елита на това общество. Откакто станах министър на здравеопазването контактувам с всеки един от вас. Не се чувствам напуснал Лекарския съюз. Нека да продължим по този начин. Нека бъдем заедно, моето сърце продължава да бъде в Лекарския съюз. Вярвам, че политиците ще успеят да се разберат. Успех на конференцията, сърцето ми е с вас“, каза министърът.

В словото си при откриването на форума вицепрезидентът Илияна Йотова благодари на лекарите, че се фокусират върху темата за лекарската грешка, която е жизненоважна както за отделните хора, така и за цялото общество.

„Обикновено тази тема се подема от пациентските организации, чест ви прави, че лекарите, които са най-заинтересовани да няма грешки. В България статистика не се води, но случаите не са никак малко. Изключително тревожно е, че в нашето общество казваме, че лекарската грешка е нещо индивидуално, че е нещо срамно, недопустимо, а всеки един от тези случаи би трябвало да бъде анализиран. Лекарските грешки са разглеждани от гледна точка на пациента, а забравяме как лекарите ги преживяват. Съмнението на лекаря е много по-голямо от съмнението на обикновения човек. Не бива да се издава необмислена присъда, а ролята на лекарите като спасители не трябва да се губи. Нека да бъдем малко по-отзивчиви, да се опитваме да ги разбираме и да не прибързваме с присъдата на едно лекарско действие“, каза Йотова.

„Призовавам да се помисли каква е отговорността на обществото към лекарския и сестрински труд, тъй като по принцип лекари и сестри стават най- добрите хора. Трябва да се има и предвид, че винаги, когато се издава присъда на лекар, обикновено зад това стои много добре организирана кампания“, допълни още вицепрезидентът и завърши, че медицината е най-благородното изкуство.

Тя допълни, че качеството на медицината зависи от статута на болниците и статута на лекарите, тъй като е естествено, когато хората нямат достъп до здравеопазване заради инфраструктура и недостиг на лекари, да се чувстват жертви.

 „В условията на свръх регулация липсват най-важните неща – добрите правила и правилата за добра лекарска практика. Това създава несигурност и в изхода на лечението, от което съответно страдат нашите пациенти“, каза в приветствието си началникът на ВМА ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски. По думите му има огромна празнота по отношение на правилата за добра клинична практика и лекарската грешка. „Проблем, който трябва да намери решение е, че трябва да имаме бюджет за покриване на неблагополучия при пациентите, защото само тогава можем да дадем на пациентите си сигурност“, каза той.