В България затлъстяването представлява значим обществен и здравен проблем, като според последни данни 33,2% от населението над 20-годишна възраст е със затлъстяване. Състоянието е по-често срещано при мъжете (38,8%) в сравнение с жените (28,3%). Според данни от Националния статистически институт (НСИ) за 2019 г., 62,8% от мъжете и 45,0% от жените на възраст 18 и повече години са с наднормено тегло или затлъстяване.
В доклад, публикуван наскоро, „Тежестта на килограмите: Как затлъстяването вреди на здравето и икономиката ни“, за голяма част от икономическите последици от заболяването е установено, че се дължат на разходите за контрол на многобройните усложнения и съпътстващи заболявания, засягащи различни органи и системи при хората, живеещи със затлъстяване. Въпреки това резултатите от анализа стигат до заключението, че основната част от икономическата тежест на заболяването всъщност идва от косвените разходи (като например отсъствие от работа), които възлизат на 5 815 519 352 лв. годишно. Според анализа общата икономическа тежест (преки и непреки разходи) на затлъстяването в България е 6 484 447 995 лева (което възлиза на 3,5 % от БВП на страната през 2023 г.).
Затлъстяването в България представлява не само значителна икономическа, но и сериозна здравна и социална тежест. Освен директните и индиректните разходи, заболяването води до значителна загуба на години в добро здраве – по оценка на глобалното изследване на тежестта на заболяванията, затлъстяването е причина за 1 267,93 загубени години живот с добро здраве (DALY) на 100 000 души годишно, което за страната се равнява на приблизително 67 724 DALY всяка година.
Затлъстяването е хронично и прогресиращо заболяване, което понастоящем засяга повече от 1 милиард души по света, като прогнозите са до 2035 г. повече от половината от световното население да живее със затлъстяване и наднормено тегло. Затлъстяването може да доведе до усложнения, ограничаващи живота, до понижено качество на живот и е също така двигател на други заболявания. 5 милиона души всяка година губят живота си поради сърдечносъдови заболявания (ССЗ), рак, диабет и други хронични болести, породени от затлъстяването.
Болестта в България
Едва 40% от българите със затлъстяване имат поставена официална диагноза, което илюстрира значителен проблем с недостатъчното разпознаване на състоянието като заболяване.
Според експертното мнение на водещи специалисти в лечението на затлъстяване в България, само 20% от диагностицираните пациенти със затлъстяване получават някаква форма на лечение и едва 1,3% получават медикаментозна терапия.
Скринингът за затлъстяване не изисква сложни диагностични методи, като индексът на телесна маса (ИТМ) остава най-широко приетият и удобен инструмент за прогнозиране на усложненията, свързани с наднормено тегло. Изследвания показват, че поставянето на диагноза „затлъстяване“ корелира с по-добри резултати при намаляване на теглото. Тъй като първият контакт на пациентите със затлъстяване обикновено е с общопрактикуващ лекар (ОПЛ), ролята на първичната медицинска помощ е от решаващо значение за ранното разпознаване и контрол на това състояние.
Предвид посочените данни, затлъстяването следва да бъде разглеждано като стратегически здравен и икономически приоритет.
Според авторите на доклада е необходима спешна национална политика, като стъпките, които трябва да се предприемат, са включване на МКБ код Е66 в списъка на заболяванията, за които НЗОК заплаща за домашно лечение; създаване на национален регистър за затлъстяване; повишен достъп до лечение чрез мултидисциплинарни подходи и реимбурсиране на медикаментозна терапия (при пациенти с индикации за такъв вид терапия); подобряване на диагностиката чрез скрининг и информираност, както и инвестиране в профилактика и образователни кампании.
