Британски учени: Дефиницията за маймунска шарка трябва да бъде преразгледана

Изследователи от Лондон твърдят, че пациентите с маймунска шарка в Обединеното кралство имат забележимо различни симптоми от тези, наблюдавани при предишни огнища, което поражда определени опасения за пропуснати случаи на инфекцията. Това твърди публикация в The Lancet Infectious Diseases Journal, като подкрепя предположенията на сериозни институции в общественото здравеопазване като Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC), че огнището, което се разпространява главно сред мъжете, които правят секс с мъже (МСМ), се представя с необичайна картина.

Пациентите съобщават за по-ниска температура и умора и повече кожни лезии в гениталните и аналните области, отколкото обикновено се наблюдават при маймунската шарка, са установили изследователи в проучване, обхванало 54 пациенти в клиники за сексуално здраве в Лондон през май тази година. Авторите, които работят в няколко институции, включително Chelsea & Westminster Hospital NHS Foundation Trust, казаха, че дефиницията за случай на маймунска шарка трябва да бъде преразгледана, за да се избегне пренебрегването на случаи, най-вече защото маймунската шарка може да „имитира“ други често срещани инфекции, предавани по полов път (ППИ), като херпес и сифилис.

Проучването е установило също така, че една четвърт от пациентите с маймунска шарка са ХИВ позитивни, а една четвърт са имали друга ППИ.

„Погрешната диагноза на инфекцията може да попречи на възможността за подходяща намеса и предотвратяване на по-нататъшно предаване“, категорична е д-р Рут Бърн от Chelsea & Westminster Hospital NHS Foundation Trust.

Засега е известно, че маймунската шарка се разпространява чрез близък контакт и изследователите работят, за да установят дали може да се предава и чрез сперма, което е класическото определение за предаване по полов път.

Д-р Дейвид Хейман, епидемиолог, експерт по разпространение на инфекциозни болести и съветник на СЗО относно епидемията, каза, че е важно да се контролира разпространението, без да се стигматизират засегнатите.

„Това включва работа с групите, изложени на най-голям риск, за да се опитаме да им помогнем да разберат колко лесно е да се предотврати тази инфекция – просто чрез избягване на физически контакт в областта на гениталиите, когато има обрив“, посочи той.