Клиниката по ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ „Свети Георги“, с оглед на ендемичната обстановка, ще отбележи Световния ден за борба със захарния диабет – 14 ноември, със съвместна лекция с МУ–Пловдив на 17 ноември от 17:30 ч. Това съобщиха от лечебното заведение. Лекцията ще се проведе в онлайн среда с отворен достъп, организиран от Комитета по обществено здраве към Асоциацията на студентите медици – Пловдив: линк https://zoom.us/j/93549789437; Room ID: 93549789437. Това съобщи началникът на клиниката проф. д-р Мария Орбецова, която ще изнесе лекцията на тема “Захарен диабет – терапевтични възможности при сърдечно-съдов риск“.
Доказано е, че захарният диабет, особено тип 2, е свързан с многократно повишен риск от сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и периферно-съдови заболявания и смъртност в сравнение с общото население, подчерта проф. Орбецова. Темата е избрана във връзка с най-новите препоръки на Европейското дружество за изучаване на диабета, Европейското кардиологично дружество и Американската диабетна асоциация от 2020 г. и 2021 г. за оценка на сърдечно-съдовия риск при захарен диабет и избор на подходяща терапия при наличие на сърдечна недостатъчност, атеросклеротичен сърдечно-съдов риск, нарушена бъбречна функция и кардио-ренална болест. Ще бъдат разгледани новите класове антидиабетни средства и техните благоприятни плейотропни ефекти със значими сърдечно-съдови и бъбречни ползи в допълнение към постигането на добър гликемичен контрол, разказа още проф. Орбецова.
В Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Свети Георги“ активно се диагностицират, лекуват, проследяват и обучават пациенти със захарен диабет с различни остри и хронични усложнения. Клиниката разполага с 34 легла, професионален екип – лекари със специалност по ендокринология, по-старшите – и със специалност “Вътрешни болести”, лекари специализиращи „Ендокринология”, медицински специалисти, преминали обучение за работа с диабетно болни, достатъчен немедицински персонал за обгрижване на хоспитализираните пациенти. Извън епидемичната обстановка, на годишна база, през клиниката преминават 1200-1300 болни със захарен диабет и предиабетни състояния, обясни проф. Орбецова.
Понастоящем в условията на епидемия и при спрян планов прием се лекуват основно спешни състояния. „Отчитаме нарастване на случаите с нововъзникнал захарен диабет или влошаване на заболяването след прекарана коронавирусна инфекция”, обясни проф. Орбецова. Натрупват се данни, че коронавирусът може и директно да атакува бета-клетките на задстомашната жлеза (панкреас), които произвеждат инсулин, което да доведе до развитие на захарен диабет с инсулинов дефицит. Затова по време на и след преболедуване е необходима задълбочена оценка на толеранса към въглехидрати от страна на общопрактикуващите лекари и своевременно насочване към специалист – ендокринолог, каза още проф. Орбецова.
Хората със захарен диабет са по-уязвима част от населението във връзка с намалената им имунна защита. Захарният диабет представлява принципно първичен рисков фактор за развитие на тежки възпалителни процеси, в т.ч. пневмонии и септични състояния, последващи вирусни и бактериални инфекции. Хората със захарен диабет имат и редица съпътстващи нарушения и усложнения – сърдечни, белодробни, чернодробни, неврологични, психологични и пр., а в голяма част от случаите и наднормено тегло, което допълнително повишава риска при инфектиране. Доказано е, че COVID-19 при диабетиците протича по-тежко, по-продължително, с повече усложнения, налагащи прием в интензивни звена и изкуствена вентилация, води и до повишена смъртност в сравнение с останалата част от населението. Данните сочат, че състоянието може да се усложни впоследствие от причинената от вируса увреда на сърдечния мускул и поява на сърдечна недостатъчност. Добрият контрол на захарния диабет понастоящем е изключително важен – поддържането на близки до нормалните нива на кръвната захар и гликирания хемоглобин намаляват рисковете за по-тежко протичане на инфекцията, обясни началникът на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Свети Георги”.
В тази връзка Препоръките на националния експертен съвет по ендокринология, чийто член е проф. д-р Мария Орбецова, са в съответствие със становището на Европейското дружество по ендокринология, според което захарният диабет попада в категорията хронични заболявания, които са с приоритет при ваксиниране срещу COVID-19. Международната диабетна федерация също препоръчва диабетиците да бъдат насърчавани към ваксиниране.
Ежегодно екипът на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната се включва в националните и локални мероприятия за отбелязване Деня за борба с диабета. Като началник на клиниката и едновременно с това и ръководител на Катедра „Ендокринология“ в МУ-Пловдив, проф. Орбецова успява да привлича като активни партньори в тези популярни инициативи, публични лекции и образователни кампании за пациенти и обучаващи се и настоящите възпитаници на Медицинския факултет на МУ-Пловдив чрез АСМ-Пловдив и Студентски съвет.
Активността на Клиниката е в синхрон с ежегодните инициативи на Българското дружество по ендокринология, всички университетски и болнични ендокринологични центрове в страната да реализират редица дейности за засилване вниманието на институциите и цялата общественост към сериозните последици от това широко разпространено хронично заболяване и предприемане на подходящи мерки за подпомагане на засегнатите хора, чиято численост в света понастоящем е над 460 милиона. Събитията в нашата страна са под егидата и наблюдението на Международна диабетна федерация и обичайно се провеждат на 14 ноември и в последващата седмица/месец на захарния диабет.
В България засегнатите са над 440 хиляди души – около 8.4% от населението, съобщи проф. Орбецова. Тя обясни, че през м. декември т.г. се очаква новото издание на Диабетния атлас от Международна диабетна федерация, актуализиращо се на всеки 2 години, в което ще бъдат публикувани най-новите данни за честотата и разпространението на захарния диабет и предиабетните състояния в целия свят по региони и страни, отражението им върху заболеваемостта и смъртността на населението, както и икономическите измерения на лечебните мероприятия.
ПРЕДИСТОРИЯ
През 2006 г. проф. Мартин Силинк в качеството си на Президент на Международната диабетна федерация, заявява: „Захарният диабет бързо се превръща в една от най-големите здравни катастрофи, които светът е виждал досега. Епидемията ще е пагубна за ресурсите за здравеопазване, ако правителствата не предприемат незабавни мерки”. След тази сериозна констатация през същата година по инициатива на Международната диабетна федерация и Световната здравна организация Общото събрание на ООН приема специална Резолюция за захарния диабет и определя 14 ноември за Световен ден на борба с това заболяване. Призивът е към всички страни-членки в системата на ООН, неправителствени организации, гражданското общество и частния сектор да отбелязват Световния ден за борба с диабета по подходящ начин, за да повишат информираността за заболяването и неговите усложнения, за рисковете, превенцията и възможностите за лечение. Насърчава се разработването на национални стратегии и политики за справяне със захарния диабет съобразно системите за здравеопазване.
Самият ден 14-ти ноември е избран, защото на тази дата през 1891 г. е роден д-р Фредерик Бантинг, който заедно с стажант-лекаря Чарлз Бест открива животоспасяващия инсулин през 1921 г. Епохалното откритие на века е в Торонто на 29 срещу 30 юли 1921 г. През 1924 г. на Фредерик Бантинг е присъдена Нобелова награда, която той споделя с Чарлз Бест и Джон МакЛеод, предоставил на експериментаторите своята лаборатория. Новооткритият хормон изследователите наричат инсулин и заявяват: “Инсулинът не е наша собственост, той принадлежи на цялото човечество”, отказвайки се от правото да го патентоват на свое име. Многомилионната армия диабетици от цял свят им благодари за този безценен дар, спасяващ живот!
