Промените, предложени от Министерски съвет в Закона за лечебните заведения, и днес намират място на страниците на всекидневниците. „24 часа“ се спира върху предложенията, касаещи Закона за трансплантациите, целящи да се увеличат донорите в България. „В проекта е разписано, че "при липса на роднини могат да се вземат органи, тъкани и клетки", с което изрично се уточнява, че починалото лице може да бъде донор. "Към момента този въпрос не беше ясно уреден и предизвикваше дискусии, в резултат на които не се стигаше до донорство. С промяната би могло да се очаква увеличаване на броя на донорските ситуации в лечебните заведения, което от своя страна би могло да помогне на повече нуждаещи се от трансплантация", пише в мотивите към него. С проекта се вкарват и други промени, целящи подобряване на донорската и трансплантационната дейност у нас. Сред тях са разширяване на кръга от роднини, които могат да дадат съгласие починал човек да стане донор. В момента решение за донорство на органите на свой близък могат да вземат съпруг/а, родител, дете, брат или сестра. Сега се дава възможност воля за донорство да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, "включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от 3 г. от осиновяването" . Сред тях са първи братовчеди, чичовци и лели. Изрично се пояснява, че всеки следващ ред роднини могат да формират воля единствено при липса на по-близки такива. Друг казус, чието поставяне се чака от години, е кръстосаното донорство. Във внесения проект се предлага разрешаването му, както и трансплантацията на матка. За първи път тези случаи са подробно дефинирани с идея да тръгне обществен дебат по темата преди пълното им приемане. Според предложените текстове вземането на органи при този тип донорство ще става само след нотариално заверено писмено съгласие от страна на донорите, в което са написани и имената на техните реципиенти, а всички трябва да са включени в служебния регистър на агенция "Медицински надзор" не по-късно от 2 месеца преди операцията“, пише изданието.
„Монитор“ информира, че продължителността на хоспитализациите в българските болници е двойно по-кратка от тази в останалите страни на Европейския съюз, средно по пет дни. „В същото време разходите за лекарства са твърде високи. Това показва проучване на евроексперти, резултатите от което бяха съобщени от Ане Шпрангер от Факултета по мениджмънт на здравеопазването в Техническия университет в Берлин по време на представяне на доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС през 2019 г. в частта за България. Разходите за лекарства представляват 43% от публичните средства и следва да се намалят, допълни тя. Шпрангер подчерта, че трябва да има повече средства за постболнично лечение на пациентите в домашни условия. Тя припомни, че доплащането от българите за лечение е най-високо в ЕС -48 на сто, но същевременно продължителността на живота е най-ниската в общността. Докладът показва още, че от публичните средства 34 на сто се разходват за болнично лечение“, уточнява медията.
„Дума“ съобщава, че болницата в Горна Оряховица е осъдила НЗОК за 6741 лева за извършена, но неплатена от касата медицинска дейност за 2015 г. „Това са извършени по 16 клинични пътеки медицински услуги, коментира юрисконсултът на болницата Касим Местан, цитиран от RegNews.net. Услугите не са платени, тъй като са третирани като надлимитни дейности. ДУМА припомня, че това е поредната болница, която осъди НЗОК за извършена, но неплатена надлимитна дейност. Преди това бяха болниците в Лом, Девин, Кубрат и др., както и болници в София, Пловдив, Варна. През януари 2018 г. ВАС обяви за незаконни лимитите за дейност, които бяха наложени през 2015 г. на болниците по време на здравния министър Петър Москов. Тогава бе обявено, че сумата, която НЗОК трябва да върне на болниците заради недалновидното решение, възлиза на 52 млн. лв., но без лихви и съдебни такси. Делото на болницата в Горна Оряховица срещу НЗОК бе заведено на 1 февруари 2019 г. в Районния съд във Велико Търново. Пред БНР управителят на болницата д-р Иван Иванов заяви, че се подготвят документите за завеждане на още две дела към НЗОК за неразплатена надлимитна дейност за над 100 000 лв. за 2016 и 2017 г.“, пише всекидневникът.
