Проверката, започната от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) на лекарствата, съдържащи ранитидин, намира място на страниците на някои от днешните всекидневници. „Причината е възможно замърсяване на тези медикаменти с нитрозамини - изключително канцерогенни химични съединения. Ранитидинът има противоязвено действие и се използва при киселини в стомаха като потиска стомашната киселинна секреция, в резултат на което премахва парещата болка и дискомфорта“, пише „Труд“.
„Информация за риск от замърсяване на лекарствата, съдържащи ранитидин с нитрозамини, е подадена на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), която започва преглед на съответните медикаменти. Поводът са данни, предоставени от частни лаборатории, извън територията на Европейския съюз. Все пак в свое съобщение ЕМА подчертава, че на този етап не е издадена препоръка за прекратяване на употребата на медикаменти с ранитидин. Пациентите, които ги употребяват, могат да потърсят съвет по всички безпокоящи ги въпроси от своя лекар или фармацевт. Има и много други лекарства, които се използват за лечение на същите про-блеми като ранитидина. Посочва се също, че потреблението на ранитидин вече десетки години е без данни за вредно въздействие. Предстои Комитетът за оценка на лекарствените продукти в хуманната медицина към ЕМА да оцени цялата налична научна информация относно присъствието на нитрозамини в лекарствата и да я предостави на националните лекарствени агенции“, пише медията.
„Монитор“ съобщава, че 20 980 българи пазят стволови клетки от децата си в криобанки, известни у нас повече като тъканни. „Те се съхраняват в общо 11 такива структури. На толкова Изпълнителната агенция Медицински надзор" е издала разрешение за дейност в нашата страна. Оказва се, че биологичният материал се пази общо в четири държави. Той може да се окаже животоспасяващ при някои тежки заболявания, като се използва за трансплантации на самото дете, от което е взет, на неговите родители, братя и сестри и тесен кръг роднини с едни и същи показатели. Шест от криобанките са български. Те съхраняват стволовите клетки в лаборатории, базирани у нас“, пише медията.
„Справка на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" показва, че за дванадесет години, откакто чуждестранни и български тъканни банки събират материал в нашата страна, с нито една от пробите не е правена трансплантация нито у нас, нито в чужбина, показват данни на агенцията. За същото това време няма наложени санкции на нито една от криобанките при регулярните проби, които ИАМН предприема поне веднъж на две години“, допълва още изданието.
„Сега“ информира, че правителството отново ще обсъжда промени в изплащането на болничните. „Промяна в реда, по който се изплащат обезщетенията за временна неработоспособност, най-вероятно ще има от следващата година. Това се подразбра от думи на социалния министър Бисер Петков в Русенско. "Знае се, че се злоупотребява от хора, които по-скоро се нуждаят от допълнителен платен отпуск, отколкото от лечение. Затова се търсят мерки, чрез които да се намали това ползване на болничния и ощетяване на бюджета, а оттам на всички нас. Това мотивира търсенето на ефективни решения. Към момента не мога да кажа, че има такова", обясни министърът. В момента на дневен ред има две инициативи за промяна в реда за изплащане на болничните у нас. Асоциацията на индустриалния капитал в България предлага първите три дни от болничните да са неплатени. Асоциацията иска у нас да се въведе т.нар. период на изчакване от няколко дни, в които болничните да не се заплащат от никого. Другата инициатива е на депутати от "Воля". И те искат да разтоварят работодателя от задължението да плаща първите три дни, но не за сметка на гражданите, а на НОИ. Такава законодателна промяна чака ред от лятото в парламента. Министърът не зае позиция за нито едно от двете предложения, само обясни, че те ще се дискутират“, пише всекидневникът.
