„Най-важното за мен от цялата презентация на министъра е, че той за първи път дефинира проблемите, за които всички ние си говорим под сурдинка и на маса”. Това казва в интервю за „Стандарт” председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
„Първата крачка е признанието, че здравеопазването е недофинансирано. Второто признание, че контролът е неефективен. Всички ние си го говорихме неофициално, но това е вече официална позиция. Третото нещо е, че всъщност пациентът не е достатъчно ангажиран в момента с това да следи какво се харчи за неговото здраве и в същото време не е достатъчно ангажиран с това колко плаща и какъв обем от медицински услуги ползва”, посочва той.
И в двата модела по един или друг начин се прави опит да бъдат решени тези проблеми, смята д-р Маджаров. „В единия случай, първия, това се предполага, че ще стане по-бавно, защото се залага на конкуренцията между фондовете и самите те да повишат контрола, впоследствие да се опитат да докажат, че парите са недостатъчни и да се поиска повишение на вноската. Това е философията на първия модел. Вторият модел плавно раздържавява, демонополизира, но в същото време пък побързо се опитва да вкара допълнителни средства в системата и тристранен контрол. Ако в първия модел разчитаме само на контрола на новите 3-4 конкурентни каси, то във втория модел разчитаме в контрола рязко да се включат пациентите и застрахователите. Това е есенцията на двата различни модела”, коментира председателят на БЛС.
Според него сега е важно да се направят много точни изчисления и да се уточнят всички подробности, които да се запишат в закон. „При този модел, министерството разчита пациентът да осъществява контрол върху разходването на споменатите 700 лв. Именно затова той ще доплаща 15% от тях, за да е в течение как се харчат. Разумно е, че предложеното доплащане от пациента над тази сума не е 15%, защото това ще е голяма тежест за хората. Над 700 лв. няма безкрайност. Има най-високата цена на пътека, а тя в момента е да речем от порядъка на 14-15 000 лв.”, казва още той и допълва: „Въпросът е, че все още има необходимост на населението и работещите в сферата лекари, сестри и лечебни заведения да се гарантират минимални цени, които ще плащат НЗОК и застрахователите, защото не е редно изпълнителите на медицинска помощ да бъдат рекетирани от различни застрахователи. Т.е, за да се избегне това, ние от Лекарския съюз държим да има рамково договаряне. В това отношение имаме и подкрепата на министъра. Той каза, че всяка година ще се определят минимални цени чрез тристранно договаряне, а болницата или лечебното заведение ще може да формира собствени цени.”
Според него формирането на собствени цени от лечебните заведения е естествено и трябва да бъде наложено, както в други сектори се предлагат различни цени на услугите. „Да се формират собствени цени означава да се даде възможност на онези граждани, които могат да платят повече да го направят и да получат малко по-луксозни услуги. Не по-качествени, а по-луксозни. Защото в цяла Европа е така. Не е логично да твърдим и да убеждаваме населението, че всички сме равни и ползваме едни и същи по екстри услуги. Това е невъзможно и единствено за сметка на изпълнителите”, посочва д-р Маджаров.
Ежедневниците се спират и на коментарите по отношение на вота на недоверие, който БСП обяви, че ще внесе. „Вотът на недоверие не ни притеснява в никакъв случай, заяви категорично пред журналисти председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов по повод готвения от БСП вот на недоверие срещу Кабинета, заради темата „Здравеопазване”.
„Всички сме наясно, че трябва да има реформа в здравеопазването. Аз искам да успокоя опозицията, че реформата не е внесена в Министерски съвет”, коментира Цветанов”, четем в „Труд”.
„Има предложения и обсъждания, които в момента вървят с лекарския съюз, с болниците, с пациентските организации. Това е силната страна на днешното Министерство на здравеопазването - че не обсъждаме законопроект, който вече е внесен, а вариантите”, допълни той”, пише още изданието.
В „Стандарт” пък по темата откриваме следното: „Корнелия Нинова не иска здравна реформа. Така лекари коментираха пред „Стандарт” намерението на БСП да внесе вот на недоверие срещу кабинета заради готвената от министър Кирил Ананиев промяна на здравноосигурителния модел. Според доктори за първи път от началото на прехода някой атакува изпълнителната власт не за забавени, а за стартиращи реформи. За първи път министър предлага два модела за промени, като ги поставя на обществено обсъждане и заявява, че е готов да приеме и други варианти, ако са по-добри и че няма да внесе нищо в Министерски съвет и Народното събрание, докато не се постигне максимално широко обществено съгласие. Социалистите винаги са твърдели, че им липсва дебат. Когато обаче той започва, червените не само не участват в него, но го атакуват с вот на недоверие. Това означава само едно - няма какво да предложат”.
Всекидневникът допълва: „Не случайно и мотивите към него тепърва ще се съчиняват. Работна група на социалистите започвала да ги пише, стана ясно от думите на Нинова пред пенсионери вчера. Явно ще са на принципа не е важно защо, стига да се внася вот, коментираха депутати.”
К.р за крадливите доФтори!
Д-р Илко Семерджиев: Ананиев отваря прозореца на Овертон. Това не е реформа, а корпоративен лобизъм Автор: Явор Дачков 01.10.2018 Днес Ананиев отваря прозореца на Овертон, след което веднъж отворена вратата на застрахователната дейност в здравеопазването, във времето през нея ще изтекат колосално количество средства, така както това се случва в САЩ. „Модел А“ и „Модел Б“ е чист камуфлаж – и двата варианта следват една цел и тя е средствата за здравеопазване да попаднат в ръцете на частни застрахователи. По същество това е модел, който работи в много малко страни по света, например в САЩ и е толкова комерсиален и скъп, че разходите там стигнаха до около 9 000 $ на глава от населението за една година, което е над два пъти повече от страни като Германия, Франция, Австрия, Канада, Обединеното кралство, Швейцария и други. Ето защо съм скептичен към успеха на това начинание - от него ще спечелят само застрахователите, а това ме кара да мисля, че сме свидетели на корпоративно-политически лобизъм прикрит зад уж добри бюджетни намерения. А ползите от придърпването и управлението на финансов ресурс в размер на 8–10 млрд. лв. годишно въобще няма да коментирам, това може да съобрази и всеки случайно попитан на улицата." Това казва в интервю за "Гласове" д-р Илко Семерджиев. - Министерството на здравеопазването представи два варианта за реформа в здравното осигуряване. Единият предвижда демонополизация на Здравната каса и конкуренция между нея и застрахователите. При вторият задължителната здравна застраховка от 8 процента ще отива в НЗОК, а пациентите ще имат и задължителна застраховка към застраховател. Какво мислите за тези предложения? - Първоначално министър Ананиев обяви, че ще представи „нов модел на здравна система“ и очакванията бяха, че ще видим цялостна картина. „Здравна система - предизвикателства и насоки за развитие“ – така беше озаглавена неговата презентация в НДК. Вместо това получихме оферта за смяна на модела на финансиране от здравноосигурителен към застрахователен. Вариантността назована като „Модел А“ и „Модел Б“ е чист камуфлаж – и двата варианта са етапи, които следват една цел и тя е средствата за здравеопазване да попаднат в ръцете на частни застрахователи. По същество това е модел, който работи в много малко страни по света, например в САЩ и е толкова комерсиален и скъп, че разходите там стигнаха до около 9 000 $ на глава от населението за една година, което е над два пъти повече от страни като Германия, Франция, Австрия, Канада, Обединеното кралство, Швейцария и други. Само за сравнение, по данни на Евростат общите разходи за здравеопазване в България за 2016 г. са 7.746 млрд. лв. (3.715 млрд. лв. от тях са частни разходи, а 4.031 млрд. лв. са публични), което означава, че общо разходите за здравеопазване на един човек за една година у нас са в размер на 656 $ или над 13 пъти по-малко отколкото в САЩ. Ето защо съм скептичен да предрека успех на такова начинание поне за хората и за здравните специалисти – от него ще спечелят само застрахователите, а това ме кара да мисля, че сме свидетели на корпоративно-политически лобизъм прикрит зад уж добри бюджетни намерения. Колкото до анонса, че се мисли цялостно за здравната система мога да кажа, че за нея в презентацията на министър Ананиев не чух почти нищо. Говореше се единствено за пари, а трябва да се знае, че парите в здравната система са като бензина в резервоара на колата – те са важна, но много малка част от здравеопазването като цяло. - Министър Ананиев заяви, че доплащането за здраве ще бъде значително по-малко от сегашното след като се увеличи здравната осигуровка, защото това ще удари сивия сектор в здравеопазването. Съгласни ли сте с тази прогноза? - Това твърдение е наивно. Сивият и черният сектори са криминални и не се удрят като им даваме повече пари, а с повече законност и ефективни наказания за нарушителите. Той самият се самоопроверга декларирайки, че с допълнително събраните около 850 млн. лв. ще се увеличават цените на клиничните пътеки, което означава, че дори допълнителни услуги няма да получим срещу парите, които ще дадем допълнително. При застрахователните модели, които работят на принципа на калкулация и управление на риска, застрахователната премия се определя от здравния статус на застрахования и ако НЗОК бъде пререгистрирана като застрахователна компания, както декларира Ананиев, един ден тя ще предяви основателна претенция да прави самостоятелни актюерски разчети въз основа на които да определя застрахователните премии. Това ще направят и другите застрахователи и бъдете уверени, че ще го постигнат, защото това е легитимната същност на застраховането. Днес Ананиев отваря пред българската общественост един прозорец на Овертон, след което веднъж отворена вратата на застрахователната дейност в здравеопазването, във времето през нея ще изтекат колосално количество средства, така както това се случва в САЩ. Там няколко президенти в течение на години се опитваха да трансформират модела в осигурителен, но без особен успех, а сегашният президент на политическа основа с един замах отмени постигнатото, колкото и малко да беше то. Прогнозите обаче показват, че от 17% от БВП, колкото в САЩ се разходват днес за здравеопазване, през 2030 г. те ще нарастнат до 29%, с което ще бъде застрашена икономиката. Това ще се случи и в България, ако минем към застрахователен модел, защото той не чака политиците да му регламентират приходите, а ги изсмуква сам от застрахованите, след което прехвърля към здравната система една сравнително малка част от всички събрани средства. - Колко в края на краищата са доплащанията в системата на здравеопазването, които се дават под масата? Министерството на здравеопазването дава противоречива информация. - Евростат дава за 2016 г. числото 3.715 млрд. лв. като частни разходи за здравеопазване, а министър Ананиев обяви, че половината от тях т.е. около 1.857 млрд. лв. са нерегламентирани. Надеждата дори само те да бъдат покрити с 12 лв. задължителна застраховка, чрез която пак по негови твърдения се събират около 864 млн. лв. е твърде пресилена. Аз бях много учуден, че бяха обявени някакви други числа влезли в презентацията на Ананиев през някакво социологическо проучване, а именно, че частните плащания са по 650 лв. годишно на човек за болнична помощ, за извънболнична помощ по 120 лв., за лекарства по 180 лв. и за рехабилитация по 300 лв., което сумарно прави 1 250 лв. на човек годишно. Така за 7 млн. човека сумата става 8.750 млрд. лв. годишно, което казано от бюджетар ми се струва не просто непрофесионално, а силно манипулативно. Фактите са други и отново ще цитирам Евростат за 2016 г. – голямата част от частните разходи са за лекарства в размер на 2.759 млрд. лв., за извънболнична помощ са 525 млн. лв., за болнична помощ са 328 млн. лв. и 103 млн. лв. са други. От тази структура на непубличните разходи се вижда, че всички изходни данни на Ананиев са невярни, което прави и предложенията му неадекватни – това ме кара да мисля, че ни вкарват в дебат, зад който не се крият легитимни цели, а частни интереси. - Въпреки широките обсъждания на реформата не стана много ясно какво ще получат българите срещу по-високите осигурителни вноски. - Напротив, стана ясно, че няма да получим допълнително нищо. Стана ясно, че отново ще бъде разбито универсалното покритие и достъп до здравни услуги (санкционирано преди 2 години от Конституционния съд), което ще бъде силно отстъпление от постигнатото до момента, колкото и то да се критикува в публичното пространство. Всъщност, ако се осъществи намерението срещу събрани 500 000 граждани да се преотстъпи и задължителната 8% вноска, ще получим до 14 броя застрахователни компании, които ще изискват от здравната система няколко пъти повече административна работа по договарянето и управлението на договорите, отчетите, контрола, съдебните дела, отказите за плащане и въобще бюрокрацията, и бумащината в лечебните заведения ще нарастне неимоверно. Да не говорим за увеличаването на административните разходи и печалбите на застрахователите. - Вие сте един от основателите на НЗОК. Защо преди 20 години не въведохте частните здравни каси. Грешка ли беше от днешна гледна точка? - Тук ще си позволя да ви опонирам – още през 1998 г. със Закона за здравното осигуряване в Глава III – „Доброволно здравно осигуряване“ рекламентирахме частните здравни каси и до 2012 г. бяха създадени 21 частни доброволни здравни фонда, но всички те работеха на осигурителен и солидарен принцип – така те бяха потенциални конкуренти на НЗОК и днес, набрали капацитет, можеха да бъдат използвани за целта да има избор не само на лечебно заведение, но и на осигурител. През 2012 г. ГЕРБ отмени раздел 2, 3, 4 и 5 oт Глава III на ЗЗО, а в раздел 1 прехвърли към Кодекса за застраховането дейността на доброволното здравно осигуряване, с което го превърна в застраховане. Сега Ананиев се готви да прехвърли и НЗОК към Кодекса за застраховането, с което окончателно ще се отдалечим от осигуряването вкл. и от практиките възприети в Европейския съюз. Така, че не само не сме допуснали грешка преди 20 години, а сме заложили стратегически възможности, които днес се зачертават окончателно в полза на лобистки и задкулисни цели. - А не беше ли голяма грешка превръщането на болниците в търговски дружества? - Това е друга мантра, която се използва манипулативно, за да се прикрият истинските цели на т.н. „реформа“. Лечебните заведения имат правна регистрация като търговски дружества и така са част от стопанския оборот на държавата, но нямат класическия търговски статут защото като предмет са ограничени само в сферата на лечебната дейност. Медицинската дейност е регламентирана от други нормативни актове – Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор, индивидуалните договори и много други т.е. здравната икономика минава през правната рамка на търговските дружества, но медицинската дейност е изцяло нетърговски регулирана и то детайлно. Алтернативата е статутът, който примерно има ВМА, но забележете, дълговете само на една болница, на ВМА, произтичащи от този неин статут, пред 2016 г. надминаха 220 млн. лв., а на останалите над 350 болници бяха в размер на 509 млн. лв. Във времето ВМА стовари дълга си на бюджета т.е. пак на нас – данъкоплатците докато другите болници си го изплащат сами. Ако искате над 350 нови генератори на дълг в особено големи размери направете всички болници като ВМА. Всъщност, регистрирането на лечебните заведения по ТЗ имаше за цел тяхната приватизация – през 2001 г., лично аз въведох в договорни отношения с НЗОК само 200 публични болници, а сега са над 350. Вместо част от тези болници (примерно 150) да се приватизират и съответно капитализират, със забраната за приватизация се създаде втора паралелна частна болнична мрежа и сега се чудим защо имаме най-много болници на глава от населението в Европа, както и защо парите не стигат за всички. Това обаче не е разговор пред широката публика, пред нея се поставят само популистки и демагогски тези, за да се прикриват истинските намерения на задкулисието в държавата. - Възможен ли е сценарий при който случилото се с автомобилните застраховки на “Олимпик” да се повтори и със здравните? -Със сигурност е възможен, защото застраховането е финансова услуга, която не е особено сложна за управление, докато в здравеопазването ситуацията е друга – имаме лечебно заведение, което оказва здравната услуга – трета страна извън застрахователя и застрахования, която трябва да бъде управлявана, контролирана, финансирана и това определено е извън възможностите на застрахователите. Здравеопазването е сложна дейност и който смята, че е въпрос единствено на повече пари се лъже дълбоко и му предстоят горчиви разочарования. И фалити. Злоупотребите тук не ги включвам даже. - Министър Ананиев заяви, че се предвижда нов контролен орган, който ще събере финансовия и медицинския контрол. Според него практиката показва, че ако няма интегриран контрол на системата, резултатите не са добри. Има ли нужда от това? Кое пречи на държавата и сега да упражнява ефективно функциите си? - Това е самопризнание за негодност и е повод за оставки, а не за смяна на модели. Впрочем, Ананиев беше член на УС на НЗОК, когато през 2002 г. бяха закрити двата отдела за интегриран медицински и финансов контрол, бяха уволнени над 120 човека контрольори и сега е малко късно да реабилитира първоначалния дизайн на институцията. Сега е време да понесе отговорност за лошите си решения във времето, а не да ги замита под килима сакаш те и техните последствия не съществуват. - Има съмнения, че от частните застрахователи ще се възползват големите партийни централи. Основателни ли са те и какъв е механизмът по който могат да се правят злоупотреби? В днешната политическа действителност нямам съмнение, че прикрити партийни и синдикални застрахователи ще се ползват с политически протекции, след което някой ден ще осъмнем със задължителни застрахователни каси собственост на ГЕРБ, БСП и ДПС (само те могат да заведат 500 000 човека някъде почти под строй), при което на избори ще ходим с електронен здравен чип интегриран в личната карта, а обещанията за здравен бонус ще са част от непубличната предизборна кампания. И отказ няма да може да бъде правен безнаказано, след като те ще разполагат с цялата чувствителна до интимност здравна информация за всеки от нас дори и да няма бонус. А ползите от придърпването и управлението на финансов ресурс в размер на 8–10 млрд. лв. годишно въобще няма да коментирам, това може да съобрази и всеки случайно попитан на улицата. ----------------- Д-р Илко Семерджиев е учредител на БЛС през 1989 г. и три мандата член на УС, два от които е зам.-председател. Бил е директор на столична поликлиника и столична болница, през 1999 г. създава НЗОК и e неин първи директор. Бил е заместник-министър на здравеопазването в три правителства и министър на здравеопазването в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. След политическия си мандат е учредител и в продължение на 10 години е ръководител на доброволен фонд за здравно осигуряване "ДОМ-Здраве" АД. През 2017 г. става служебен заместник министър-председател по социалните въпроси и министър на здравеопазването. Учредител и почетен председател е на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване.
Цитaт: Корнелия Нинова не иска здравна реформа. Така лекари коментираха пред „Стандарт” намерението на БСП да внесе вот на недоверие срещу кабинета заради готвената от министър Кирил Ананиев промяна на здравно-осигурителния модел Егати глупостите . Нито ГЕРБ нито БСП искат здравна реформа. Те си искат старото комунистическо здравеопазване леко закърпен Семашко. Само,че с различни средства. Герберастите предлагат фалшиви реформи, а БСП се правят ,че са против , знаейки ,че това са фалшиви реформи и всъщност се работи за Семашко. И никакви НОРМАЛНИ лекари не може да не са наясно с тези факти и че това са блъфове на двете компартии. Ако тези искаха реформи щяха да вземат работеща здравна система, холандска,германска ,канадска все едно , а не да измислят тъпотии ,които освен здравния сектор да повлекат и застрахователния сектор