В пресата: Фонд за лекарска взаимопомощ, агресия над медици, общински болници

Фондът за лекарска взаимопомощ, създаден от Столичната колегия на Българския лекарски съюз, вече работи. Подписан е договор за специализации на наши лекари от почти всички области на медицината с най-високотехнологичната израелска болница „Хадаса”. Това казва пред „24 часа” председателят на колегията д-р Асен Меджидиев. „Договорихме с ръководството на болницата и допълнителни възможности за организиране на обучителни курсове и консултации на място в България, когато имаме нужда от такова съдействие. Първият проект, който подготвяме, е курс за здравен мениджмънт и модерно управление на болнични структури. По него ще изпратим група от 10 ръководители от софийски лечебни заведения. Обучението е 10-дневно, като през половината от времето ще се проведе в Израел в самата болница. Мениджърите ще получат сертификати за завършения курс”, разказва д-р Меджидиев.

„Според правилника на фонда директорите на лечебните заведения препоръчват колеги за изпращане на специализация в зависимост от това каква квалификация ще е развиваща за лекаря и съответно полезна за болницата. На тази база се оформят и договорните им отношения. Идеята е младите колеги, на които болницата съвместно с лекарския съюз осигурява база за специализация и възможности за курсове, след това да имат ангажимент да работят за определен срок в лечебното заведение”, продължава той и информира, че преди дни с финансиране от фонда за лекарска взаимопомощ и вноски към него от директора на „Пирогов” проф. Асен Балтов за специализация са заминали първите двама лекари – от детска коремна и детска гръдна хирургия. Те ще специализират в Швейцария, в болница към Бернския университет.

„Интересът към специализациите е голям. За да припознаят България като свой избор за кариера, младите хора в нашата професия очакват не само по-добро заплащане и адекватна среда за работа, но и възможности за квалификация във високоспециализирани европейски центрове. В преговори сме и с Кьолнския университет - очакваме да предостави бази за специализации, в които наши млади лекари да черпят опита на водещите немски болници. Отлични центрове и специалисти с уникален опит има и в български лечебни заведения и фондът ще финансира практическото обучение на млади лекари и в тези болници”, казва още председателят на СЛК пред „24 часа”.

„Телеграф” пък се спира на проблемите с насилието над медици, като търси за разговор директора на столичната Спешна помощ д-р Георги Гелев. „За съжаление диагнозата е тежка, болестта се е превърнала в епидемия и е сериозно хронифицирана, което прави проблема много труден за лечение”, коментира той пред изданието.

По думите му, според статистиката за миналата 2018 г. ЦСМП е имал над 30 физически нападения над медици. „Представете си го така - за една година повече от един месец ние ежедневно сме били обект на физическа саморазправа. Вие преценете това нормално ли е, логично ли е, води ли до нещо смислено и добро. Защото за мен остава непонятно как е възможно в XXI век да говорим за насилие над медици, над учители, над полицаи, деца да нападат връстниците си или учителите си. Това са тежки въпроси, на които всеки един от нас трябва да търси отговорите”, посочва д-р Гелев и отбелязва, че вербалната агресия е ежедневие в Центъра. „А тя в никакъв случай не е за подценяване. Не зная дали можете да си представите какво означава всеки ден да ви обиждат, да заплашват вас или семейството ви, децата ви...”, коментира шефът на столичния ЦСМП и допълва: „На моменти толкова ескалира агресията, че мога да го нарека телефонен тероризъм. Това е изключително тежка психологическа, емоционална преса, която демотивира хората и затова кадровият дефицит се задълбочава. Много от колегите ми казват, че съвсем скоро няма да има кой да се отзове на сигнала за помощ, а това вече е много страшно.”

„Стандарт” фокусира вниманието си върху проблемите на общинските болници и в частност на състоянието на лечебното заведение в Белоградчик. „Многопрофилната болница за активно лечение в Белоградчик „Проф. д-р Георги Златарски” влезе в 2019 с 1 млн. лв. задължения. През 2017 година борчовете са били 600 000 лв., а през 2018 800 000 лв. Днес се бори за оцеляване всеки ден. Дълговете и към доставчици на медикаменти, консумативи и услуги са 510 000 лв., а към персонала 400 000 лв. От 2016 година насам лекари, медицински сестри и санитари получават само малка част от заплатите си като аванси. Никой не знае кога ще може да бъде изплатена цялата заработена му от три години сума”, пише всекидневникът.

„На няколко пъти болницата е била пред фалит. Но общината, която е неин собственик, е успявала да я задържи. С цената на благородството на лекарите, които са готови да помагат на хората дори и без пълното заплащане. Защото здравното заведение е единствено в планинския район. Болни от селата Салаш, Стакевци, Чупрене не могат да стигнат на 50 или 70 км при нужда във Видин и Монтана. То лекува 24 506 души от 4 общини Белоградчик, Димово, Ружинци и Чупрене. В района са разположени два града и 56 села”, отбелязва още материалът.