Ваксината срещу варицела влиза в Имунизационния календар

Ваксината срещу варицела да стане задължителна и да бъде включена в Имунизационния календар, предвижда проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България, публикуван за обществено обсъждане на страницата на МЗ.

Включването на ваксината в календара за 2026 г. е предназначено за родените през 2025 г. в двудозова схема на прилагане – първи прием на 12-15 месечна възраст и реимунизация на 4 годишна възраст. Не подлежат на имунизация с втора доза ваксина лицата, при които в периода след поставяне на първата доза ваксина срещу варицела възникне заболяване от варицела и са налични медицинска документация или лабораторни данни.

„Варицела е едно от най-заразните заболявания, предавани по въздушно-капков механизъм, с широко световно разпространение и със значително здравно и социално въздействие. Предвид лесният начин за разпространение на причинителя на болестта (Варицела-зостер вирус - VZV), чрез директен контакт и по въздушно-капков път и способността да заразява (достигаща почти 90% при близък домашен контакт), при липса на средство за превенция варицела е неконтролируема инфекция. СЗО оценява годишното глобално въздействие от варицела на приблизително 140 милиона случая, с 4,2 милиона тежки усложнения, изискващи хоспитализация и 4200 починали.

По данни от Националния център по заразни и паразитни болести относителният дял на заболяването годишно е от 45,87% през 2009 г. (29 117 заболели) до 52,03% през 2024 г. (27 707 заболели) или това е най-често регистрираното заразно заболяване у нас“, пише в мотивите към проекта.

От МЗ коментират, че обичайно варицелната инфекция е характерна за зимата и пролетта, като ежегодно се регистрират взривове в организирани детски колективи (училища, детски заведения), бежански центрове и домове за медико-социални дейности от затворен тип.

„Варицелата често може да доведе до усложнения, чиито прояви могат да бъдат широкообхватни и системни. С най-висок риск от усложнения са новородените, особено родени преди 28 гестационна седмица (г.с) и с тегло ≤ 1000 г в зависимост от имунния статус на майката, малките деца, бременните жени, възрастните и имунокомпрометираните  пациенти. При новородените варицела може да е животозастрашаващо заболяване, особено ако майката заболее в рамките на няколко дни преди или след раждането. Вроденият варицелен синдром, който включва кожни белези, увреждания на крайници, мозък, очи и ниско тегло при раждането, се наблюдава при 0,4- 2% от децата, родени от майки, заразени с VZV през първите 20 седмици от бременността. Децата, родени от майки, боледували от варицела по време на бременност, са с по-висок висок риск от заболяване от херпес зостер през първите години от живота.

Усложненията при варицела могат да бъдат вирусно и бактериално медиирани и потенциално могат да засегнат всички органи: хематологични, неврологични, респираторни, кожни, чернодробни, гастроинтестинални, уринарни и костни. Най-чести усложнения са пневмония, бронхити, кожни усложнения, а по-редки - тромбоцитопенична пурпура, менингоенцефалит, церебеларна атаксия, сепсис и коинфекции с други патогени като бета-хемолитичен стрептокок от група А, Herpes zoster ophthalmicus при клинично здрави деца, Steven- Johnson syndrome и др.

Установено е, че при деца най-честите усложнения са тежко протичаща варицела и кожни лезии, причинени от вторична бактериална инфекция, докато при възрастни лица водещи са хематологичните усложнения и пневмониите. При имунокомпрометираните лица, заболели от варицела по-често се регистрират хематологични и гастроинтестинални усложнения.

При проучване е установено, че усложнения са наблюдавани в 2 до 6% от пациентите, посещаващи доболнична помощ. Усложненията на варицелната инфекция водят до хоспитализация, която е средно между 7-32 дни (от 1 до 33 дни).

Като основно усложнение след преболедуване от варицела може да се приеме заболяването херпес зостер. Заболяването е по-характерно при лица над 50 г. и броя на заболелите нараства с възрастта. Фактори, свързани с увеличаване риска от хепрес зостер са ХИВ инфекция и СПИН-свързани заболявания, онкологични заболявания, органна трансплантация, прием на имуносупресивни лекарствени продукти, както и хронични заболявания като диабет, хронично бъбречно и белодробно заболяване. Протича с появата на локализиран везикулозен обрив, придружен със сърбеж, мравучкане и изтръпване, както и температура, главоболие, втрисане, умора и неврологична болка. При част от заболелите болката е значителна и е свързана с дискомфорт, който може да продължи няколко седмици и да доведе до намаляване качеството на живот. Основното усложнение на херпес зостер е пост-херпетична невралгия, която се характеризира с постоянна болка след преминаване на описаните клинични прояви на заболяването. Възможни са още вторични бактериални кожни инфекции, очни проблеми и по-рядко пневмония, енцефалит и инсулт“, пише още в мотивите.

В Наредбата се добавя целева имунизация срещу респираторно-синцитиален вирус (RSV) при бременни между 24 и 36 гестационна седмица. Имунизацията ще се извършва от лекарите в лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и в имунизационни кабинети на РЗИ.

Причината е, че RSV е често срещан респираторен вирус, който причинява от леки грипоподобни симптоми до тежко заболяване (бронхиолити, пневмонии, дихателна недостатъчност с далечни последствия в част от случаите като развитие на бронхиална хиперреактивност и бронхиална астма) и смърт при бебета на възраст под шест месеца, но също при възрастни лица над 65 години и имунокомпрометирани.

По данни на СЗО RSV е един от най-честите причинители на остри инфекции на долните дихателни пътища при деца в световен мащаб, като всяка година RSV причинява над 3,6 милиона хоспитализации и около 100 000 смъртни случая при деца под 5-годишна възраст (34). В страните от Европейския съюз средно 245 244 са хоспитализациите за една година, дължащи се на RSV при деца на възраст под 5 години, като повечето случаи се срещат сред деца на възраст под 1 година (75%). Бебетата на възраст под 2 месеца представляват най- засегнатата група (71,6 на 1000 деца) (35). Рискът за развитие на бронхиолит, пневмония и хоспитализация, асоциирана с RSV е най-голям при недоносеност или някои заболявания, но те са само малка част от тежко засегнатите. Повечето хоспитализирани са здрави доносени кърмачета.

С проекта на Наредбата се въвеждат и специфични изисквания към ваксините срещу варицела и респираторно-синтициален вирус, които ще се осигуряват от Министерство на здравеопазването.

Прогнозната стойност за осигуряване на необходимите количества ваксини за задължителна имунизация срещу варицела и целева имунизация срещу респираторно- синцитиален вирус при бременни в 24-36 г. с. е в размер на 5 547 000 лева за 2026 г. За 2027 и 2028 г. е предвидено увеличаване на обхвата при бременни, като общата стойност на двете ваксини е в размер на 6 457 800 лв. годишно.

Закупуването на ваксини за задължителни и целеви имунизации и реимунизации ще се осъществява със средства в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването, като необходимото финансиране за обезпечаване актуализацията на националната имунизационна политика е планирано в хода на процедурата по подготовката и представянето на проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2026 г. и на актуализираната бюджетна прогноза за 2027 и 2028 г.

Не са необходими финансови или други средства за прилагането на проекта на наредба по отношение на заинтересованите лица - лечебни заведения, медицински специалисти и пациенти.

Проекта на Наредбата и мотивите към него може да видите тук и тук.