Всякакви допълнителни рестрикции над лимитите водят само до напрежение в системата

Д-р Маджаров, напоследък отново се заговори за прекратяване на статута на болниците като търговски дружества. Това дори е едно от исканията на протестиращите медицински сестри. Какво е Вашето мнение?

Винаги, когато се поставя този въпрос, питам какво точно пречи болниците да са търговски дружества? Ако въпросът е в това, че трябва да работят по някакви финансови правила, няма значение дали са търговски дружества или държавни предприятия, те пак трябва да спазват някаква икономическа логика. Единственият донякъде разумен аргумент, който досега съм чувал е, че ако държавната или общинска болница не е търговско дружеството, държавата или общината ще могат да я подпомагат финансово. При всички положения обаче те ще трябва да продължат да се отчитат пред данъчните власти. Болниците купуват консумативи, стоки, предлагат услуги. Колко общини имат пари, за да издържат лечебните си заведения, за мен е трудно да предвидя, но това е единствената логична причина за такова искане.  Погрешно е тълкуването, че ако болниците не са търговски дружества те ще спрат да функционират по начина, по който работят сега – да имат интерес да привличат повече пациенти, за да си осигуряват приходите. Това няма как да се случи с премахването на една регистрация в търговския регистър.  Това може да стане само, ако не бъдат финансирани по този начин. Ние помним какво  беше, когато  се финансираше с годишен бюджет, който се определяше от министерството. Тогава в почти всички болници нямаше чаршафи, нямаше храна, нямаше лекарства. Истината е, че бурното развитие на болничната система с толкова много апаратура и ремонти, стана възможно само, защото парите следваха пациента. Там, където отиваха пациентите, там отиваха и финансовите ресурси. Смятам, че финансирането само за това, че си структура, а не на база преминал пациент, трябва да е валидно само за Спешната медицинска помощ, спешните отделения в болниците и отдалечените региони. Ясно е, че не може там, където трябва да се осигури спешност, да се плаща на оборот, това е все едно на пожарната да плащаш за пожари. Спешната помощ и отдалечените райони, за които е ясно, че няма как да съществуват чрез оборот, поради липса на пациенти, независимо от това, колко е малко населението, не можем да го оставим без лечебно заведение. Там би трябвало да се помисли за целева държавна политика

Как трябва да изглежда тя?

Където е необходимо, според профила на заведението – тежки хронични заболявания, възрастни хора и деца, да бъде осигурено лечебно заведение с бюджетно финансиране. Не е необходимо ние да занижаваме все повече и повече критериите по стандартите, за да могат да отговорят те, защото накрая ще трябва да напишем критерии, в които за да функционира едно лечебно заведение, не е необходимо да има нито един лекар и нито една сестра. Това са единствените случаи, в които смятам, че търговското дружество пречи. Всички останали, които работят на принципа на финансиране на преминал пациент, дори и да спрат да са търговски дружества, няма да им се промени с нищо дейността.

А какво мислите за идеята частните болници да нямат достъп до публичния ресурс?

Директно ще попитам не като права на болниците, а като права на гражданите. Защо гражданите, които са избрали да се лекуват в частна болница, да имат по-малко права? В крайна сметка, когато говорим за болници с различна собственост, не трябва да забравяме, че те не стоят просто като кули в пространство, а са посещавани от пациенти. Всички, които са избрали да се лекуват там, са със същите права като здравноосигурени като тези, които са избрали да се лекуват в държавните болници. Би трябвало да се каже по друг начин – защото някои видове болници изпълняват социални функции, вероятно би трябвало да имат и друг източник на финансиране. Но аз ще го кажа по трети начин – социалните функции са функция на държавата. Тя трябва да намери начин как през социалното министерство да осигурява социално слабите, хората в неравностойно положение и да заплаща тяхното лечение на лечебното заведение, без значение чия собственост е то. Не е редно държавата да кара собствените си болници да обслужват неосигурени пациенти свободно, да не им се плащат дейности като спешна помощ. Областните болници това правят – поддържат денонощна спешна помощ, за която никой не им плаща. В тази връзка противопоставянето на държавни и частни болници няма никаква логика. Да се твърди, че едните имат печалба, а другите нямат, е меко казано некоректно. Истината е, че има болници с държавен и общински профил, които имат и в момента печалба.

На първо място - пациентите, които са избрали частните болници са със същите права. На второ място – всички лечебни заведения имат печалба, ако са добре управлявани.  На трето, но не и последно място -  там, където фалитите се дължат на това, че  болниците са принудени от държавата или общината да извършват дейности, които не им се заплащат, трябва да се намери механизъм, за да започне да им се заплаща.

Разпределени са вече средствата за болнична помощ до края на годината. Решен ли е проблемът с лимитите?

Щом има лимити, няма как да е решен. Съжалявам, че при наличието на ограничения не успяхме да се преборим лечебните заведения в рамките на този лимит да могат да разкриват нови дейности. Това не представлява никакъв риск за бюджета на НЗОК и е абсолютно неприемливо да забраняваме на болницата да се развива. Всякакви допълнителни рестрикции водят само до напрежение в системата. 

БЛС подкрепи становището на семейните лекари срещу новата наредба за касовите апарати. Какви са проблемите с тази наредба?

Най-големият проблем е, че се разширява кръгът на лицата, които имат достъп до чувствителната информация от медицинското досие на пациентите. Не бива да забравяме, че здравни досиета имат и държавниците, и водещите лица в бизнеса и изтичането на такава информация е заплаха за националната сигурност. Досега достъп до тази информация имаха самите лични лекари и софтуерната фирма, с която лекарят има договор. От тук нататък ще бъде достатъчно да узнаеш кой е личния лекар на президента, например, да изпратиш проверка от НАП с одиторски профил, като служителя на НАП само с написването на ЕГН-то на човека или на трите му имена, ще види цялата медицинска история на лицето от раждането му до ден днешен. Не казвам, че това ще се случи, но сме длъжни да допуснем тази възможност, след като в Наредбата е записано, че одиторския профил дава достъп навсякъде. Ние нямаме нищо против да се взимат мерки за подобряване на фискалната дисциплина, но това не трябва да става за сметка на сигурността на тези чувствителни данни

Така както е записано в наредбата, софтуерът за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) не е приложим за индивидуалните и групови практики в извънболничната медицинска помощ. Спецификата на индивидуалните практики на лекари, пък и на лекарите-специалисти, е, че някои от тях имат повече от един адрес. Имаме лични лекари, които в някои отдалечени райони обслужват 5-6-7 села. Тук не се касае за отделни магазини, а за един и същи лекар, който в различните дни от седмицата работи на различни места. Това означава ли, че трябва да има касов апарат във всеки кабинет? Нещо повече – с един и същи софтуер за отчитане пред НЗОК понякога работят двама или трима лекари, които са назначени в групова практика. В Наредбата е записано, че трябва да има един софтуер, едно фискално устройство, един адрес. Това означава ли, че всеки от тези лекари трябва да има отделен касов апарата и софтуер?

Освен това, когато касовият апарат спре по някаква причина, изцяло спира и работата на СУПТО. За един магазин, в който се продават дрънкулки, портокали или банани, това не представлява проблем, защото магазинът може да спре работа за кратко, но в медицината това е пряка заплаха за живота на хората. Пред кабинета обикновено има между 10 и 15 човека, които не чакат там, за да си купят нещо, а защото имат проблем. В тази ситуация, според Наредбата, ние трябва да им кажем отивайте си и в следващите два-три дни не се връщайте.

В края на февруари част от ръководството на Лекарския съюз се срещнахме с изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова. На срещата ни, ръководството на НАП пое ангажимента да реши проблема или СУПТО изобщо да не се прилага за индивидуалните или групови практики. Ако чак толкова се съмняваме, че не се пуска касова бележка за медицинската услуга, НАП винаги може да намери начин, за да осигури и засили контрола. В момента касовият апарат също е свързан с НАП. Въпросът е, че тъй като се губят големи финансови потоци от продажба на търговски стоки, държавата иска да наблюдава складовата наличност на магазините и продажбите, така че всяка продажба да бъде регистрирана в реално време“, каза д-р Маджаров. И добави, че от НАП е редно да се съобразят със спецификата на медицинската дейност.

БЛС настоява аргументите ни да се вземат предвид и ако е възможно изобщо да не се прилагат изискванията за касовите апарати към лекарите.

Снимка: Надежда Ненова