„Свободната замяна на лекарства за сърце и кръвно с валсартан в аптеките приключи.
След като в началото на юли Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) блокира 62 медикамента с тази съставка заради открит канцерогенен примес, всеки пациент можеше да замени лекарството си след консултация със своето джипи. Срокът за това беше от 6 юли до 6 август”, пише днес „24 часа”.
„Няма непосредствен риск за пациентите, приемали лекарствата, потвърди за пореден път Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).
След предварителна оценка агенцията изчислява, че е възможно да има един допълнителен случай на рак на всеки 5000 пациенти, приемащи засегнатите лекарства в продължение на 7 години, и то при най-високата доза валсартан - от 320 мг”, допълва публикацията и отбелязва: „Над 160 хил. пациенти у нас бяха засегнати от това. Колко от тях са заменили медикаментите си в рамките на изминалия месец обаче, все още не е ясно.
Между 25 и 50 процента е стойността, с която Националната здравноосигурителна каса реимбурсира въпросните медикаменти. Какви ще са допълнителните й разходи вследствие на спрените лекарства, също предстои да стане ясно.”
Няколко издания се спират на отговора на здравния министър Кирил Ананиев на въпрос на депутати от БСП, свързан с кръводаряването. „Над 85% от постъпилата дарителска кръв е от близки и родственици на пациентите, което потвърждава факта, че трансфузионната система изпитва големи трудности при осигуряване на кръв от безвъзмездни кръводарители, гласи писмен отговор на здравния министър Кирил Ананиев на въпрос на депутати от БСП. „За съжаление хората, които даряват кръвта си, са много по-малко от хората, които са безразлични към кръводаряването, или такива, които продават кръвта си, което е проблем на цялото общество”, казва Ананиев, цитиран от „Сега”.
„Дума” пък уточнява: „В интервю за ДУМА директорът на Националния център по трансфузионна хематология д-р Николай Николов казва, че за първите 5 месеца на 2018 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на доброволните кръводарители и те са 84 500 в цялата страна, което е с 1529 души повече в сравнение със същия период за м.г.
Той е категоричен, че все повече млади хора се включват в акциите и проявяват отговорна гражданска позиция. Забелязва се и промяна в нагласите на бизнеса - все повече компании припознават кръводаряването като част от своята корпоративна социална отговорност.”
Вестниците се спират и на проблемите на хората с увреждания. „Разходните стандарти на центровете за хора с увреждания трябвало да се увеличат между 25 и 30 на сто според социалния министър Бисер Петков. Най-сериозно трябвало да нараснат средствата за услугите, които предоставят 24-часова грижа. Повишаването на финансите щяло да доведе и до подобряване заплащането на персонала, добави още Петков”, четем в „Монитор”.
„Според него основната причина за голямото текучество на кадри и качеството на услугите било именно ниското възнаграждение. С колко и кога щели да се вдигнат заплатите на социалните работници обаче зависело от възможностите на държавния бюджет. Освен това той изтъкна и липсата на квалифициран персонал вследствие на необходимостта от допълнителна финансова подкрепа в сектора. Социалният министър допълни още, че отпуснатите от министър-председателя Бойко Борисов 150 млн. лв. са основно за индивидуална подкрепа на хората с увреждания. Полагаме усилия това, което дълги години не е ставало в този сектор, да се случи - държавата прави всичко възможно да се решават проблемите, премиерът също пое ангажимент, каза Бисер Петков. Ресорният министър обясни, че негова отговорност била бързата подготовка на текстовете на двата проектозакона, а вицепремиерът Томислав Дончев поел ангажимента да предложи план за действие за ефективното функциониране на вече съществуващия регистър на хората с увреждания”, пише още всекидневникът и продължава: „Подобрената система щяла да включва данни за уврежданията на всяко едно лице и ще проследява развитието му. Освен това тя щяла да дава информация и какви са индивидуалните им потребности”.
