Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ възобновява костно-мозъчните трансплантации, които бяха временно спрени поради липса на достатъчно сестрински персонал, съобщиха от лечебното заведение.
Вече е извършена и първата трансплантация. Става въпрос за момиченце на 3 годинки, което е с невробластом (коремен тумор). Високоспециализираната интервенция бе направена преди няколко дни. Трансплантацията е автоложна, т.е. за нея са използвани собствени клетки на детето, които са обработени по определен начин.
„Планираме постепенно да увеличим броя на трансплантациите, като се надявам през есента да имаме възможност да направим и алогенна трансплантация (при която стволовите клетки са от лице, различно от пациента), която е по-сложна от автоложната“, обясни доц. д-р Боряна Аврамова, която от два месеца е началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Тя подчерта, че, за да има устойчив резултат и дейността на клиниката да бъде възстановена в пълния си обем, са необходими промени в модела, по който се финансира. „Клиниката по детска клинична хематология и онкология до голяма степен е бутикова – дейността ни е много специфична, а пациентите, за щастие, не са толкова много, че да могат да осигурят финансирането й от клинични пътеки. Трябва да се помисли за целево финансиране, което да осигури сравнително високи заплати на средния медицински персонал, за да няма текучество, защото при лекарите има други стимулиращи фактори, но при сестрите се разчита на доброто им сърце, на любовта им към децата. Нашите сестри са високо специализирани, подложени са на голям стрес (да работиш с тежко болни деца не е лесно), за разлика от лекарите нямат възможност за научно развитие и единствения мотивиращ фактор, с който разполагаме, са сравнително високи заплати“, убедена е доц. д-р Аврамова.
В подкаста на БНР „В центъра на системата“ доц. Аврамова уточни, че в ИСУЛ се прави всичко възможно да бъде възстановен броят на медицинските сестри в санитарния минимум и да може в момента, в който има пациент за трансплантация, до него да има поне една медицинска сестра. „Липсата на достатъчен брой медицински сестри беше основната причина за спирането на костно-мозъчните трансплантации на деца в Клиниката. Това е много специфична дейност, която изисква стриктно наблюдение на пациентите в пострансплантационния период, сериозна предварителна подготовка преди извършването на самата трансплантация, за да бъде тя успешна, и е задължително в този процес да участват достатъчно на брой медицински сестри, като трябва да има една сестра, която да отговаря за трансплантираните пациенти. Това беше невъзможно през последните две години, тъй като прогресивно оставахме без достатъчно сестри, едва осигурявахме пациентите без трансплантация, тези, които са за стандартна химиотерапия, тоест беше риск да правим трансплантации, които са и високорисково лечение и можеше да се получат сериозни затруднения от това, че пациентите нямаше да могат да бъдат добре обгрижени“, припомни доц. Аврамова.
В момента медицинска сестра в Клиниката получава щатна заплата от 2300 лв., каза още доц. Аврамова, но допълни, че това е недостатъчно. „Според нас щатната заплата на медицинска сестра трябва да бъде между 3000 - 3500 лв., а за лекарите, зависимост от това дали са със специалност, или млади лекари – между 5000-7000 лв.“, каза още тя.
В България средно годишно около 10-12 деца се нуждаят от алогенни и 15-20 деца от автоложни трансплантации. Възстановяването на алогенните трансплантации е по-сложно, тъй като зависи от много фактори, вкл. възстановяване на контактите с донорни регистри, с имунологичната лаборатория на УМБАЛ „Александровска“, осигуряване с медикаменти, назначаване на още медицински сестри, вкл. и финансово обезпечаване.
„Искаме максимално бързо да възстановим всички дейности, така че да не се налага да се изпращат деца в чужбина. Работим активно по привличане на специализиран персонал, планираме и посещение на Годишния конгрес за костно-мозъчни трансплантации, където да научим всички новости в областта“, разказа доц. д-р Аврамова. На по-късен етап амбициите на специалиста са в Клиниката по детска клинична хематология и онкология да бъде въведена и най-модерната клетъчна терапия, при която се използва генно инженерство, за да се засили антитуморната активност на лимфоцитите от кръвта на пациента. Това е най-модерният начин за борба срещу злокачествените заболявания на кръвта.
Предстои възстановяването и на дом-пансионат към Клиниката по детска клинична хематология и онкология на „Царица Йоанна – ИСУЛ“. След 4-годишна пауза заради пандемията от COVID-19, той отново ще приютява деца със злокачествени заболявания от цялата страна, както и техните родители. Съоръжението се намира в двора на болницата и в момента върви активна кампания за неговото дооборудване.
Сред плановете е и ремонт на самата клиника, която не е ремонтирана от 10 години.
