15 медицински специалисти извършиха 12-часова операция в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ – Бургас, за да възстановят увредена от тумор долна челюст чрез сложна трансплантация. Увредената част бе заменена с кост и хранещите я съдове от таза. Подобни интервенции са техническо предизвикателство и макар да са рутинни в Европа и света, в страната все още са рядкост. Изискват добри условия, специализирана апаратура и подготвен мултидисциплинарен екип, готов за дълги часове екипна работа в операционната. До този момент такава операция не е извършвана в региона и УМБАЛ – Бургас отново дава пример за медицина на световно ниво, отбелязват от болницата.
Радка Чакърова е насочена за преглед при лицево-челюстния хирург д-р Ивайло Радев, след като в началото на годината чувства болки и подуване в дясната половина на долната челюст. По време на прегледа и от рентгеновите изследвания става ясно, че челюстта е засегната от туморен процес. „Взет бе материал за тъканно изследване, който доказа, че туморът е доброкачествен, но е разрушил челюстта дотам, че има риск от спонтанното ѝ счупване – обясни д-р Радев.
„Казаха, че става като черупка на яйце, може да се строши и ако не се вземат мерки, майка ми няма да може да се храни и лицето ще се изкриви“, разказа дъщерята на пациентката – Фатме.
Степента на засягане на челюстта не позволява никакво дентално лечение. Затова д-р Радев предлага лечебен план, който включва премахване на засегнатата част и едновременното ѝ заместване с кост от таза, заедно с част от меките тъкани и хранещите я съдове. Медицинското наименование на процедурата е „Хемимандибулектомия с васкуларизирана илиачна присадка“.
Тазовата кост, наред с малкия пищял, е предпочитаното донорно място за реконструиране на долната челюст. Благодарение на естествената ѝ извивка, лекарите успяват максимално точно да пресъздадат ъгъла на долната челюст и половината от тялото ѝ – до района на брадичката. Живата кост, захранена от кръвоносни съдове, предотвратява бъдещо стопяване на присадената костна тъкан и позволява на по-късен етап върху новата челюст да се проведе протетично лечение – чрез зъбни импланти, снемаеми протези и др., което да възстанови движението на челюстта и нормалната дъвкателна функция.
Под ръководството на началника на Клиниката по съдова хирургия проф. д-р Валентин Василев планът за лечение е прецизиран, а етапите – проиграни многократно. „Операцията бе по-сложна от присаждане на бъбрек. Освен костта, трябваше да се вземат и захранващите я съдове, да се зашият към съдовете на шията, което да подсигури кръвоснабдяването и присадката да остане жива и да зарасне“, обяснява той.
В операцията участват лицево-челюстния хирург д-р Ивайло Радев, специализантът по орална хирургия д-р Илина Костова и всички лекари от Клиниката по съдова хирургия – д-р Огнян Матков, д-р Ивайло Хаджиев, д-р Радослав Шишков, д-р Майя Стоянова, д-р Христо Хлебаров и д-р Георги Миразчийски.
Прецизното напасване на новата кост към челюстта, доброто ѝ фиксиране с метални пластини и винтове, както и правилното оформяне на меките тъкани около нея отнема немалко време на лицево-челюстния хирург. Работата на съдовите хирурзи също е ключова – изисква концентрация и отлични микрохирургични умения, тъй като съдовете са с дебелина около милиметър. Едно трепване на ръката под микроскопа може да провали цялата операция, защото ако съдът се запуши, новата кост може да загине.
Предизвикателство е и анестезията при толкова дълга операция. В залата се сменят няколко анестезиологични екипа. „Да поддържаш стабилен 74-годишен пациент с диабет, неговите усложнения и артериална хипертония и други заболявания в продължение на близо 12 часа на операционната маса е истинско изкуство. При толкова дълга интервенция всяка минута е риск за сърдечно-съдовата система. Налага се постоянно следене на жизнените показатели и тяхната корекция. След операцията се наложи пациентката да постъпи в реанимация с цел плавно събуждане и адаптиране на организма към нормалната жизнена среда и с нейното лечение бе ангажиран целият ни екип“, обясни д-р Даниела Люцканова, началник на Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в УМБАЛ – Бургас.
Две седмици след операцията Радка вече говори нормално, преглъща и се храни без затруднения през устата. „Благодарна съм на всички лекари, които ме спасиха“, споделя тя.
Според д-р Ивайло Радев това е само първият етап от лечението ѝ – предстои период на възстановяване, няколко месечно проследяване, дентална рехабилитация и т.н. Но към момента резултатът е повече от обнадеждаващ.
На снимката: Радка Чакърова с началника на Клиниката по съдова хирургия проф. д-р Валентин Василев и Мая Стоянова
