Възстановяването на здравни права да става с плащане на вноските за 3 години назад, а не за 5, предлагат от АПС

Възстановяването на здравноосигурителни права да става с плащане на вноските за 3 години назад, а не за 5, както е в момента, предлагат от парламентарна група на „Алианс за права и свободи“. В мотивите към предложението си за промяна в Закона за здравното осигуряване депутатите заявяват, че при загуба на здравноосигурителни права референтният период е 36 месеца или 3 години, а за възстановяване и реинтегриране обратно в системата този срок е 60 месеца или 5 години.

„Тази мярка беше въведена през 2015 година с надеждата за възстановяване на справедливостта в задължителното здравно осигуряване. Вместо намаляване броя на неосигурените, свидетели сме на драстично увеличение“, пише в мотивите към законопроекта.

За 2025 година от 1 април тази сума за възстановяване на здравноосигурителни права се равнява на 5169.60 лв. (86.60 лв. месечно) за 5 години за самоосигуряващите се лица и 2584.80 лв. (43.08 лв. месечно) за социално слаби и безработни без право на парично обезщетение.

Според анализи на различни източници броят на неосигурените български граждани варира в различни граници. Според Европейската обсерватория за здравни системи между 11-12% от населението не разполагат със здравноосигурителни права, или това прави около 700-750 000 души. Според НЗОК към месец май 2025 година броят на здравноосигурените лица, избрали общопрактикуващ лекар (с прекъснати права) е 1 186 699. Според НАП към същата дата този брой достига до 2 152 847.

„Тази огромна разлика вероятно се дължи на различна методология, но което или друго число да е вярно, проблемът е огромен и трябва да се търсят решения. Това е така, защото неосигурените веднъж неучаствайки в системата нарушават солидарността, бюджетът на НЗОК страда от хроничен недостиг на средства, натоварени са звената на Спешната помощ, лечебните заведения за болнична помощ не могат да откажат спешни случаи и така трупат задължения и не на последно място достъпът до здравни услуги на тези български граждани е ограничен с всички произтичащи последствия за усложнения и последващо скъпоструващо лечение. Всичко това дава основание да считаме, че става въпрос за системен проблем, който трябва да бъде анализиран и съответно да бъдат предложени решения“, пишат от АПС.

Анализът им на основните категории неосигурени лица е показал, че това са основно младежи в трудоспособна възраст, които нито учат, нито работят (често са работещи без трудови договори с ниска осигурителна култура); лица с ниско или без образование – с ниски доходи, без достъп до информация, вероятно работещи „на черно“; лица от домакинства, застрашени от бедност и социално изключване – често в тежка форма на бедност; представители на ромската етническа общност – високи нива на бедност и социална маргинализация, много често без постоянен адрес; безработни лица без право на парично обезщетение с липсващи доходи; лица, работещи на черно без трудов договор; лица, работещи в чужбина, неинформирани за задълженията по Закона за здравното осигуряване при завръщането им, и самостоятелно заети с пропуснати повече от три вноски.

„Предложението, което правим, е малка крачка за улесняване на достъпа до медицински услуги на лицата с прекъснати здравноосигурителни права. Проблемът с неосигурените според нас е структурен и изисква задълбочен анализ на допринасящите социално-икономически фактори и предложеният Законопроект е основа за последващи координирани управленски решения с цел възстановяване на доверието в системата“, казват от Алианса.