С индийския вариант шансът за хоспитализация е между 2-2,5 пъти по-висок в сравнение с английски вариант. Самият английски вариант обаче беше около 50-60% по-вирулентен от оригиналния ухански вирус и излиза, че индийският вариант е 4 пъти по-вирулентен от уханския и два пъти по-заразен. . Това заяви пред БНР Георги Маринов от Департамента по генетика в Университета в Станфорд.
Той подчерта, че трябва да се обърне внимание, че това е вторият SARS вирус, който навлиза в човешката популация. „Първият беше през 2005 г. и тогава той беше елиминиран успешно с мащабни световни усилия. След това беше изучаван внимателно и един от експериментите е за серийно предаване при мишки. В началото на този експеримент вирусът е бил безобиден за мишките, но след многократни серийни предавания – 15 до 30, той е еволюирал в летален за тези животни. Ние реално в момента чрез отказа си да ограничим разпространението на вируса повтаряме този експеримент с човешката популация“, подчерта Маринов
„Ваксинацията е мощно оръжие за редуциране на трансмисията и за евентуалното елиминиране на вируса, но самата ваксинация може като нищо да селектира много по-смъртоносен вирус. Има такива примери, класически“, допълни още той.
Специалистът даде пример с болест по кокошките в миналото, при която ваксинация е довела до превръщането й в летална. Тя е убивала 1-2% от заразените кокошки през 60-те години на миналия век. След появата на ефективна, но нестерилизираща ваксина през 70-те, кокошките били предпазени от тежко заболяване, но не и от предаване.
„В рамките на няколко десетилетия чрез това серийно предаване и селективния начин, който самата ваксина е оказала, се е стигнало до там, че вирусът е станал 100% летален. Ваксината до момента е ефективна, кокошките, при които тя работи, не се разболяват тежко, но при тези кокошки, които не са ваксинирани, вирусът е 100% летален“, каза Маринов.
Той подчерта, че примерът показва, че под селективното въздействие на ваксините определени вируси в миналото са еволюирали към много по-опасни. „Тенденцията при SARS-коронавирусите е да еволюират към по-опасни, а не към по-безобидни. В момента си играем много опасна игра със SARS-Cov-2. Както е опитът от предишния SARS-вирус и както наблюдаваме вече 18 месеца в реалния живот, тенденцията на тези вируси, SARS-коронавирусите, е да еволюират към по-опасни, а не към по-безобидни“, каза Маринов.
Данните показват недвусмислено, че със сегашните ваксини след 6-8 месеца пълна ваксинация, че неутрализационната активност спрямо най-дивергиралите до момента щамове – южноафриканския и танзанийския, е почти нулева и човек трябва да се ваксинира отново, заяви още Маринов. Той посъветва който се е ваксинирал януари, да се ваксинира отново септември-октомври.
Според него антигенно различните варианти на вируса могат да се окажат проблем за ваксините.
„Ще е проблем да се създават ваксини, специфични за всеки един от тях. Най-вероятно ще трябва да се задоволим с по-малка ефективност на ваксината, но с използване на оригиналната ваксина. Тя ще дава най-широка защита спрямо всички съществуващи варианти. В бъдеще ще се работи върху т.нар. панкоронавирусни ваксини, които се надяваме да се ефективни при всички варианти. Оптимистично това ще се случи към края на 2022 г. и началото на 2023-а, уточни Георги Маринов.
