В Западна Европа и САЩ вече се стига до драматични ситуации, в които драстичното поскъпване на лекарствата все по-често влиза в светлината на прожекторите. И докато там тази тема е сравнително нова, в по-бедните държави този проблем стои от десетилетия, пише profit.bg, като цитира The Economist.
На 20 май тази година, в рамките на срещата на Световната здравна асамблея, правителствата на няколко държави поставиха въпроса за възможните решения. Във форума участват здравните министри на държавите от Световната здравна организация, а целта им е да начертаят основните цели за предстоящата година.
Проблемите, които бяха обсъдени по време на дискусиите, никак не са малко - разширяването на универсалното здравно покритие, повишаването на антимикробната резистентност, влиянието на климатичните промени върху здравето на хората и задълбочаването на кризата с разпространението на вируса Ебола в Демократична република Конго.
Най-горещата тема обаче бе свързана именно с повишаването на цената на новите медикаменти и по-конкретно на тези, свързани с раковото лечение. През февруари италианският министър на здравеопазването Джулия Грило публикува проекторезолюция за цените на лекарствата.
Тя призовава за международни действия и мерки за увеличаване на прозрачността в ценообразуването и определянето на разходите за изследвания и развойна дейност. Освен това компаниите ще бъдат принудени да разкрият всички форми на държавна подкрепа, които получават - инвестиционни траншове, стартъп фондове, данъчни облекчения и съвместни проекти с академичните институции.
Авторите на резолюцията се надяват, че тези мерки ще допринесат за понижаване на цените на лекарствата. А италианското правителство се радва на подкрепата и на други държави, които работят в същата посока. В момента фармацевтичните компании публикуват единствено списъци с каталожните цени на медикаментите. На практика това са големи числа, които впоследствие подлежат на "договаряне", в зависимост от поръчаните количества и конкретните изисквания на съответната държава.
"Отстъпките", която получават правителствата, големите застрахователни компании и останалите посредници по веригата, в повечето случаи са конфиденциални. Много експерти вече открито заявяват подозренията си, че в целия този процес най-ощетени са тези, които плащат сметката - най-често данъкоплатците.
"Отделните купувачи, дори в рамките на една и съща държава, плащат различни цени за едни и същи лекарства. Те обаче се пазят в тайна", заявява Елс Торил от френската неправителствена организация Médecins Sans Frontières (Медицина без граници).
И макар че на теория по-бедните държави могат да договорят по-ниски цени на лекарствата, съществуват сериозни подозрения, че се случва точно обратното - клиентите на фармацевтичните компании в богатите страни се оказват облагодетелствани с по-атрактивни оферти.
Фармацевтичните компании, от своя страна, не са доволни от планираните промени. Според Международната федерация на фармацевтичните производители италианската проекторезолюция има за цел "да отклони общественото внимание и ресурси от реалните и устойчиви решения на проблема с достъпа до лекарства".
Великобритания, Германия и Дания правят опити за смекчаване на изискванията в проекта, вероятно под натиска на собствените си фармацевтични индустрии, макар че и трите държави се сблъскват със същите проблеми у дома.
