Разкриване на повече психиатрични клиники в общопрофилните болници е една от целите, залегнали в Националната програма за психично здраве на България за периода 2017-2023 година. Основните принципи в нея бяха представени пред медиите от директора на Националния център по обществено здраве и анализи доц. д-р Христо Хинков и други видни специалисти в областта на психиатрията у нас.
Програмата, която предстои да бъде допълнена със становища на експерти и представена във финалния си вариант на Министерство на здравеопазването, залага реформа на болничната грижа по отношение на психиатричните услуги.
„Европейският план за действие по психично здраве поставя на първо място въпроса за деинституционализацията и въвеждането на психиатричните услуги в близост до мястото на живеене на хората с психични разстройства“, отбеляза Хинков. По думите му на практика това означава промяна в профила и ролята на сегашните психиатрични институции, както и разкриване на психиатрични клиники в общопрофилните болници. „Големите психиатрични болници, които имаме, в момента изпълняват ролята на приюти. По наши данни голяма част от хората там нямат нужда от активно лечение, но са настанени там, защото няма къде другаде да отидат“, допълни той. Доц. Хинков напомни и за сериозния проблем, свързан с проследяемостта на пациентите и посочи, че липсва връзка между амбулаторната и стационарната връзка в България.
Програмата предвижда и по-голяма роля на общопрактикуващите лекари по отношение на разпознаването и лечението на този вид проблеми чрез включване на определен брой психиатрични дейности в пакета грижи, който те осигуряват. До момента чрез Норвежкия финансов механизъм около 400 лични лекари са преминали специално обучение по въпроса, но според доц. Хинков то трябва да има много по-голям обхват.
Специалистите повдигнаха и темата за финансирането на психиатричната грижа у нас, като стана ясно, че до момента няма единно становище дали то трябва да се подсигурява чрез системата на клиничните пътеки. „Ние сме поставили въпроса пред психиатричната гилдия за това да се обедини около идеята психиатричните стационари да могат да сключват договори с НЗОК на база някаква мерителна единица. За касата единицата е клиничната пътека, но срещаме големи трудности, защото има различни мнения. Но проблемът е важен“, подчерта доц. Хинков. Като цяло разходите за психиатрична помощ в страната са крайно недостатъчни, като представляват едва 2% от общите разходи за здравеопазване, отбеляза той.
Други сериозни пропуски в психиатричната грижа според специалистите е фактът, че липсват програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм и разстройства на развитието.
Като цяло програмата предвижда намаляване както на заболеваемостта, така и на смъртността от психични заболявания, създаване на дневни центрове за психо и социална адаптация, намаляване на рехоспитализираните болни с 1/3 в рамките на националния план и други.
През 2015 г. са осъществени 52 845 хоспитализации в сферата на психиатрията, което е 2,3% от общия брой на хоспитализациите в страната. Най-много са лицата между 18 и 65 години – 44 497, сочат данните на НЦОЗА. 40% от стационарно лекуваните пациенти са болни от шизофрения и шизотипно разстройство, следват болните с афективни психози, тревожни разстройства и синдром на алкохолна зависимост.
Близо 20% от българите или всеки пети е имал някакво психично разстройство, най-често депресия или състояние на силна тревожност, съобщи от своя страна управляващият Офиса на СЗО в България доц. Михаил Околийски. Той цитира и доклад на СЗО, според които страната ни е едно от челните места по агресия сред децата.
