!
Вторник, 19 Март 2024
26
юни
8
 

Д-р Александър Стефанов: Пътят ми към "Пирогов" започна още като студент

Неделя, 26 Юни 2022 | 10:54:28 Невена Попова
8

Д-р Александър Стефанов завършва медицина в Медицински университет - гр. Варна през 2016 г.В периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г. работи  в Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – гр. Варна. От пролетта на 2017 г. спе
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Александър Стефанов завършва медицина в Медицински университет - гр. Варна през 2016 г.В периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г. работи  в Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – гр. Варна. От пролетта на 2017 г. специализира в I-ва Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Работи в Давос, Швейцария от 09.2019 до 01.2020, където провежда биомеханични изследвания върху фрактури на петата – различни методи на оперативна стабилизация. През м. май 2022 г. д-р Стефанов придобива специалност ортопедия и травматология.

Членува в Българската асоциация по ортопедия и травматология – БОТА, Швейцарско сдружение по остеосинтеза – АО Фондация – Травма и Български лекарски съюз. Има завършени квалификационни курсове -  AO Basic Principles (Унгария), AO Advanced Principles of Fracture Management (Словения), AO Masters – Foot and Ankle (България). Взима редица участия като презентатор на конгреси в България, Швейцария, Румъния, Турция.

Професионалните интереси на д-р Александър Стефанов са в областта на лечение на травмите на глезен и ходило.

 Д-р Стефанов, как избрахте да специализирате ортопедия и травматология?

По време на следването ми по медицина знаех, че искам да се развивам в хирургична специалност. Ортопедията и травматологията ме спечели с две основни неща – естеството на работата (оперативна и неоперативна) и ефекта от нея. Силно ме впечатли това, че при един пациент, претърпял тежка травма на опорно-двигателния апарат, съвременните методи на лечение в нашата специалност водят в много голяма част от случаите до почти пълно възстановяване. А под възстановяване разбирам връщане към предишния начин на живот – личен и професионален. До неотдавна това е било невъзможно.

Самите операции при нас изискват няколко неща – на първо място обширни знания и непрекъснато осъвременяване на тези знания с новите методи на лечение, новите концепции. Разбира се, пространственото мислене, сръчността и ясното разбиране каква е крайната цел на операцията са задължителни. Всички те са умения, които донякъде са вродени, но в много по-голяма степен се развиват с мисленето и работата. Това са факторите от страна на оператора. Тези умения са не по-малко важни и за неоперативното лечение, което често се пренебрегва особено в последно време.

От страна на травмата – няма такава, която да е идентична с друга. Всяка може да бъде вписана в обща класификация, но въпреки това има особености, които я отличават от другите. Поради тази причина лечението на всяка травма е индивидуално, няма как да се разчита изцяло на заучен модел. Той трябва да се приспособява според конкретната патология и конкретния пациент. Патологията на костта или ставата принадлежи на човек, който има функционални изисквания, придружаващи заболявания, много често увреди на други органи и системи. Поради тази причина трябва в плана си за лечение да се съобразим с всички тези фактори, да мислим комплексно.

Точно това ми харесва в работата ни – предизвикателствата, които всички тези фактори изправят пред нас, преодоляването на тези предизвикателства с мислене, труд и постоянство, и най-вече – крайният резултат от този процес – пациент, върнал се към максимално добро качество на живот.

Кои Ваши учители допринесоха за този избор?

Докато бях студент асистентите ми по Ортопедия и травматология в МУ Варна – д-р Светослав Добрилов и д-р Преслав Пенев запалиха интереса ми към специалността. Благодарен съм и на д-р Тодор Табаков и екипа му във Велико Търново. Всички те ми показаха, че тази работа, макар и да е сериозно предизвикателство, носи голямо удовлетворение. То идва най-вече от това да видиш своя пациент възстановен, върнал съм към своята работа и спорт, към своите любими занимания.

След като започнах специализацията си, огромна роля в оставането ми по този път изигра моят ментор проф. Диян Енчев, който ме стимулира да се развивам не само практически, но и академично.

Роден сте в Бургас, завършил сте медицина във Варна, а сега сте част от екипа на голяма столична болница. В чисто човешки план липсва ли Ви морето, онази атмосфера, с която сте израсъл?

В преследване на някои цели и мечти, човек неизбежно трябва да се раздели с нещо. Не мога да отрека, че атмосферата на морските градове, в които съм прекарал 26 години, ми липсва. Все по-често пътувам към родния дом, но в същото време – градя новия си дом тук. Приятелите, любовта, колегите – всички те правят живота ми в София такъв, какъвто искам да бъде. Също, София предлага възможности за развитие, които на този етап в живота ми са ключови. Не знам какво крие бъдещето за мен, но определено виждам в него и доста пътуване. Особено в днешните времена, ако човек стои на едно място, при всички положения не достига максимума на възможностите си. Досега съм прекарал месеци в Швейцария по научна програма, пътувал съм до няколко Европейски държави за обучителни курсове и конгреси, от които съм научил много. Ще се постарая оттук нататък това не само да продължава, но и да зачестява.

Какво намерихте тук, в „Пирогов“?

Като се обърна назад, си давам сметка, че тук съм намерил всичко важно в живота си през последните 6 години. Пътят ми към „Пирогов“ започна още докато бях студент, когато използвах всяка една дори малка възможност да пътувам от Варна до София и да доброволствам в спешния травматологичен кабинет на болницата. След като се преместих окончателно, тук срещнах приятели, своята любов, едно истинско семейство. Разбира се, срещнах и много предизвикателства, които промениха начина ми на мислене към по-добро. Най-важното за мен – разбрах, че мечтите могат да се превърнат в цели, а тези цели да се постигнат с воля, труд и постоянство. Разбрах също, че е изключително важно един млад човек да получи подкрепа в развитието си – подкрепа, която аз лично съм благодарен, че имах.

Вече имате поглед върху развитието на една хирургична област, в която новите технологии навлизат с много голяма бързина. Как промениха те всекидневната работа на ортопеда-травматолог?

През последните десетилетия научните постижения навлизат с пълна силна в нашата практическа работа. Разбирането за лечението на травматизма се промени – целите ни днес са връщане на анатомичните измерения на костите и ставите, стабилната им фиксация със съвременен имплант, максималното щадене на меките тъкани по време на операцията и ранното изправяне на крака на пациента. Силно се разви и ендопротезирането – смяната на ставите тогава, когато функцията на биологичните такива не може да бъде върната. При нас функционалният резултат от лечението е най-важната крайна цел, а точно тези методи на лечение го постигат.

Работата ни се е променила с няколко основни неща – качествена, обстойна и достъпна образна диагностика, нови, доказани в огромни биомеханични и клинични проучвания импланти, по-добра и по-малка травматична оперативна техника. Също, навлизане на дигиталното планиране на операциите, а вече и на аугментираната 3D реалност при опериране. Все още последната технология е в етап на развитие, но се надявам в близките години да навлезе в набора ни.

Изключително ценна е богатата база данни на АО Фондацията – асоциация, базирана в Швейцария, която вече има представителства във всички развити държави. Една от мисиите й е развитието на имплантите и оперативните техники в нашата специалност. Като членове на тази организация, аз и колегите ми имаме пълен достъп до най-добрите, световно утвърдени стандарти на лечение. Работи се много върху дигитални приложения за лаптоп и смартфон, с които обменяме опит с колеги в Германия, Швейцария, Америка моментално, буквално на принципа на Instagram и Twitter.

Искам да спомена и още една фундаменталната промяна – медицината на доказателствата. Вече не се цени толкова мнението на отделния хирург с опит, колкото доказаният метод на лечение на базата на множество проучвания в различни държави, включващи огромен брой пациенти. Тези пациенти се проследяват по 5-10 и повече години след операцията и така можем наистина да си дадем сметка дали даден подход работи.

Травматизмът безспорно има и друг аспект – човешкото поведение – социалната и здравна култура, способността на отделния човек да преценява адекватно и навреме ситуации, които крият висок риск за него. Как мислите – развива ли българинът през последните години това важно качество – да бъде по-внимателен на пътя, по време на работи и в ежедневните битови дейности?

Има напредък в културата ни в това отношение, но за съжаление има още много какво да се желае. Много често лекуваме пациенти, пострадали при тежки пътно-транспортни произшествия, хора, които са се самонаранили със строителни машини, височинни травми, огнестрелни наранявания. Най-голямо внимание според мен трябва да се насочи към високоскоростните инциденти – те са най-големият процент. Изглежда, много хора не си дават сметка, че моментно удоволствие от ускорението може да доведе до тежка инвалидизация и смърт. Погледът на хората в моята специалност е друг, защото ние виждаме истинските последици, а не само слушаме черната статистика по новините вечер. Важно е безопасността на пътя да се подобри и това на първо място идва от шофьора. Забелязва се, че катастрофите с най-голям травматизъм най-често са от стари превозни средства, които са извършили рискова маневра при висока скорост. Мотористите също са изложени на голям риск – не само от своите действия, но и от невниманието на другите участници в движението.

Кое качество цените най-много у колегите си – хората, с които посрещате болката и се борите за човешкия живот?

За мен най-важната част от процеса на лечение на един пациент е екипната работа. Способността за работа в екип е незаменима – сам един оператор рядко може да направи каквото и да било. Всеки член на екипа – от хирурга до санитаря, е важен и трябва ясно да знае ролята си, за да крайната цел бъде постигната. Това не е толкова лесно осъществимо, тъй като неизбежно се събираме група от 5-10 човека с различни характери. Разбирателството е ключово и аз съм се убедил, че това изисква съзнателна работа. Взаимното уважение и доверие са базата на това разбирателство.

От личните качества на колегите си най-много ценя това, че не се отказват и не се предават пред трудностите в работния процес. Както казва моят ментор – трябва да можеш да намериш изход от всяка една трудна ситуация. Точно това се стараем да постигаме.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Напоследък работата и обучението заемат почти цялото ми ежедневие, но през малкото оставащо свободно време се старая да се разтоварвам максимално от напрежението. Постигам го със спорт, време с приятелите и близките ми, в което се опитвам да не говоря за работа (много трудно постижимо в нашата сфера), пътувания в България и чужбина, разходки сред природата. Не обичам да стоя на едно място и намирам най-голямо удовлетворение в смяната на обстановката, най-вече когато го правя с любимия човек.

Коя своя мечта бихте искал да видите осъществена в близко бъдеще?

В момента най-силно ме вълнува професионалното ми развитие, макар и да се старая да не изоставям личния си живот. Този баланс, макар и да звучи клиширано, действително е доста труден. Но слава Богу възможен с подходящия човек.

Целите ми в близко бъдеще са няколко квалификационни курса, с които ще мога да разширя знанията и уменията си и да започна да лекувам все по-сложна патология. Важно за мен е да защитя докторантура, която сама по себе си е времеемко и трудоемко начинание. На сърце от известно време насам ми е няколкомесечно обучение в Германия, което искам да реализирам скоро. Обичам предизвикателствата и искам да надграждам постигнатото с всяка следваща година.

 



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
*h%D

Гост 08.07.2022 13:14:10

Тва с ходенето в чужбина е ясно. Помотал се някой 2-3 седмици в някоя западна клиника, гледал през прозореца какво правят, и вече "ученик на проф. Х"!

Gabriela Anastasova 07.07.2022 12:52:38

Честото, д-р Стефанов, пожелавам ти много успехи в професионален план! Гордея се с теб!

Балтов А 07.07.2022 10:58:42

Амбициите, които са покрити със съдържание, винаги водят до успех!

Гост 06.07.2022 14:33:35

Браво за усилията и професионализма!

Гост 06.07.2022 11:33:10

Точно швейцарците поощряват млади колеги да се развиват научно още от началото на кариерата си. Така се прави на Запад. Там има специзализанти от цяла Европа - нещо, което трябваше да прочетеш, преди да напишеш горното. Един такъв проект се прави от над 10 човека, движещата сила на проекта в чужбина са младите специализанти и специалисти, професорите просто ги насочват и ги консултират. И също - задай си въпроса - не са ли хората точно като теб причината младите, амбициозни колеги да отиват да работят в чужбина?

Гост 08.07.2022 11:51:17

В медицината, както и във всяка професия се започва от простото към сложното. Няма как от студентската скамейка да станеш инвазивен кардиолог или инвазивен невролог. Не че няма хора, които си мислят: е, какво пък толкова. Едно време, преди за да станеш инвазивен кардиолог, първо трябва да вземеш изпит по вътрешни болести, после по кардиология и след това по-нататък. Сега редът е: вземаш специалност, купуваш диплома по здравен мениджмънт и пишеше "докторантура", която едва ли някой ще си направи труда да прочете. След 2-3 години, ако си мамино или татино детенце, може ида се хабилитираш. Както казват англичаните: "See one, do one, teach one"...

Гост 27.06.2022 15:49:36

Омръзна ми да чета за амбициозни докторчета, които с три години стаж и без специалност "провежда биомеханични изследвания върху фрактури на петата – различни методи на оперативна стабилизация в Швейцария". Горките швейцарци, добре че от България отишъл един специализант за три месеца да им оправи "биомеханичните изследвания". Пълен абсурд!

Гост 29.06.2022 00:47:15

Съгласен съм, здраве.нет трябва да запълва с нещо страниците. Толкова им е акъла.


Всичко за коронавируса
Още новини
Проф. Михайлова: Българите могат да се доверят напълно на лъчелечението у нас
19.03.2024 11:42:48

Проф. Михайлова: Българите могат да се доверят напълно на лъчелечението у нас

Българите могат да се доверят напълно на лъчелечението у нас и не е необходимо да се лекуват в чу ...

БЛС пита министъра как е създаден Националният съвет по онкология и кои са членовете му
19.03.2024 10:59:03

БЛС пита министъра как е създаден Националният съвет по онкология и кои са членовете му

„С изненада научихме от Националния лекарски борд по медицинска онкология към БЛС, че наско ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...