!
Четвъртък, 28 Март 2024
26
юни
8
 

Д-р Александър Стефанов: Пътят ми към "Пирогов" започна още като студент

Неделя, 26 Юни 2022 | 10:54:28 Невена Попова
8

Д-р Александър Стефанов завършва медицина в Медицински университет - гр. Варна през 2016 г.В периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г. работи  в Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – гр. Варна. От пролетта на 2017 г. спе
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Александър Стефанов завършва медицина в Медицински университет - гр. Варна през 2016 г.В периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г. работи  в Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – гр. Варна. От пролетта на 2017 г. специализира в I-ва Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Работи в Давос, Швейцария от 09.2019 до 01.2020, където провежда биомеханични изследвания върху фрактури на петата – различни методи на оперативна стабилизация. През м. май 2022 г. д-р Стефанов придобива специалност ортопедия и травматология.

Членува в Българската асоциация по ортопедия и травматология – БОТА, Швейцарско сдружение по остеосинтеза – АО Фондация – Травма и Български лекарски съюз. Има завършени квалификационни курсове -  AO Basic Principles (Унгария), AO Advanced Principles of Fracture Management (Словения), AO Masters – Foot and Ankle (България). Взима редица участия като презентатор на конгреси в България, Швейцария, Румъния, Турция.

Професионалните интереси на д-р Александър Стефанов са в областта на лечение на травмите на глезен и ходило.

 Д-р Стефанов, как избрахте да специализирате ортопедия и травматология?

По време на следването ми по медицина знаех, че искам да се развивам в хирургична специалност. Ортопедията и травматологията ме спечели с две основни неща – естеството на работата (оперативна и неоперативна) и ефекта от нея. Силно ме впечатли това, че при един пациент, претърпял тежка травма на опорно-двигателния апарат, съвременните методи на лечение в нашата специалност водят в много голяма част от случаите до почти пълно възстановяване. А под възстановяване разбирам връщане към предишния начин на живот – личен и професионален. До неотдавна това е било невъзможно.

Самите операции при нас изискват няколко неща – на първо място обширни знания и непрекъснато осъвременяване на тези знания с новите методи на лечение, новите концепции. Разбира се, пространственото мислене, сръчността и ясното разбиране каква е крайната цел на операцията са задължителни. Всички те са умения, които донякъде са вродени, но в много по-голяма степен се развиват с мисленето и работата. Това са факторите от страна на оператора. Тези умения са не по-малко важни и за неоперативното лечение, което често се пренебрегва особено в последно време.

От страна на травмата – няма такава, която да е идентична с друга. Всяка може да бъде вписана в обща класификация, но въпреки това има особености, които я отличават от другите. Поради тази причина лечението на всяка травма е индивидуално, няма как да се разчита изцяло на заучен модел. Той трябва да се приспособява според конкретната патология и конкретния пациент. Патологията на костта или ставата принадлежи на човек, който има функционални изисквания, придружаващи заболявания, много често увреди на други органи и системи. Поради тази причина трябва в плана си за лечение да се съобразим с всички тези фактори, да мислим комплексно.

Точно това ми харесва в работата ни – предизвикателствата, които всички тези фактори изправят пред нас, преодоляването на тези предизвикателства с мислене, труд и постоянство, и най-вече – крайният резултат от този процес – пациент, върнал се към максимално добро качество на живот.

Кои Ваши учители допринесоха за този избор?

Докато бях студент асистентите ми по Ортопедия и травматология в МУ Варна – д-р Светослав Добрилов и д-р Преслав Пенев запалиха интереса ми към специалността. Благодарен съм и на д-р Тодор Табаков и екипа му във Велико Търново. Всички те ми показаха, че тази работа, макар и да е сериозно предизвикателство, носи голямо удовлетворение. То идва най-вече от това да видиш своя пациент възстановен, върнал съм към своята работа и спорт, към своите любими занимания.

След като започнах специализацията си, огромна роля в оставането ми по този път изигра моят ментор проф. Диян Енчев, който ме стимулира да се развивам не само практически, но и академично.

Роден сте в Бургас, завършил сте медицина във Варна, а сега сте част от екипа на голяма столична болница. В чисто човешки план липсва ли Ви морето, онази атмосфера, с която сте израсъл?

В преследване на някои цели и мечти, човек неизбежно трябва да се раздели с нещо. Не мога да отрека, че атмосферата на морските градове, в които съм прекарал 26 години, ми липсва. Все по-често пътувам към родния дом, но в същото време – градя новия си дом тук. Приятелите, любовта, колегите – всички те правят живота ми в София такъв, какъвто искам да бъде. Също, София предлага възможности за развитие, които на този етап в живота ми са ключови. Не знам какво крие бъдещето за мен, но определено виждам в него и доста пътуване. Особено в днешните времена, ако човек стои на едно място, при всички положения не достига максимума на възможностите си. Досега съм прекарал месеци в Швейцария по научна програма, пътувал съм до няколко Европейски държави за обучителни курсове и конгреси, от които съм научил много. Ще се постарая оттук нататък това не само да продължава, но и да зачестява.

Какво намерихте тук, в „Пирогов“?

Като се обърна назад, си давам сметка, че тук съм намерил всичко важно в живота си през последните 6 години. Пътят ми към „Пирогов“ започна още докато бях студент, когато използвах всяка една дори малка възможност да пътувам от Варна до София и да доброволствам в спешния травматологичен кабинет на болницата. След като се преместих окончателно, тук срещнах приятели, своята любов, едно истинско семейство. Разбира се, срещнах и много предизвикателства, които промениха начина ми на мислене към по-добро. Най-важното за мен – разбрах, че мечтите могат да се превърнат в цели, а тези цели да се постигнат с воля, труд и постоянство. Разбрах също, че е изключително важно един млад човек да получи подкрепа в развитието си – подкрепа, която аз лично съм благодарен, че имах.

Вече имате поглед върху развитието на една хирургична област, в която новите технологии навлизат с много голяма бързина. Как промениха те всекидневната работа на ортопеда-травматолог?

През последните десетилетия научните постижения навлизат с пълна силна в нашата практическа работа. Разбирането за лечението на травматизма се промени – целите ни днес са връщане на анатомичните измерения на костите и ставите, стабилната им фиксация със съвременен имплант, максималното щадене на меките тъкани по време на операцията и ранното изправяне на крака на пациента. Силно се разви и ендопротезирането – смяната на ставите тогава, когато функцията на биологичните такива не може да бъде върната. При нас функционалният резултат от лечението е най-важната крайна цел, а точно тези методи на лечение го постигат.

Работата ни се е променила с няколко основни неща – качествена, обстойна и достъпна образна диагностика, нови, доказани в огромни биомеханични и клинични проучвания импланти, по-добра и по-малка травматична оперативна техника. Също, навлизане на дигиталното планиране на операциите, а вече и на аугментираната 3D реалност при опериране. Все още последната технология е в етап на развитие, но се надявам в близките години да навлезе в набора ни.

Изключително ценна е богатата база данни на АО Фондацията – асоциация, базирана в Швейцария, която вече има представителства във всички развити държави. Една от мисиите й е развитието на имплантите и оперативните техники в нашата специалност. Като членове на тази организация, аз и колегите ми имаме пълен достъп до най-добрите, световно утвърдени стандарти на лечение. Работи се много върху дигитални приложения за лаптоп и смартфон, с които обменяме опит с колеги в Германия, Швейцария, Америка моментално, буквално на принципа на Instagram и Twitter.

Искам да спомена и още една фундаменталната промяна – медицината на доказателствата. Вече не се цени толкова мнението на отделния хирург с опит, колкото доказаният метод на лечение на базата на множество проучвания в различни държави, включващи огромен брой пациенти. Тези пациенти се проследяват по 5-10 и повече години след операцията и така можем наистина да си дадем сметка дали даден подход работи.

Травматизмът безспорно има и друг аспект – човешкото поведение – социалната и здравна култура, способността на отделния човек да преценява адекватно и навреме ситуации, които крият висок риск за него. Как мислите – развива ли българинът през последните години това важно качество – да бъде по-внимателен на пътя, по време на работи и в ежедневните битови дейности?

Има напредък в културата ни в това отношение, но за съжаление има още много какво да се желае. Много често лекуваме пациенти, пострадали при тежки пътно-транспортни произшествия, хора, които са се самонаранили със строителни машини, височинни травми, огнестрелни наранявания. Най-голямо внимание според мен трябва да се насочи към високоскоростните инциденти – те са най-големият процент. Изглежда, много хора не си дават сметка, че моментно удоволствие от ускорението може да доведе до тежка инвалидизация и смърт. Погледът на хората в моята специалност е друг, защото ние виждаме истинските последици, а не само слушаме черната статистика по новините вечер. Важно е безопасността на пътя да се подобри и това на първо място идва от шофьора. Забелязва се, че катастрофите с най-голям травматизъм най-често са от стари превозни средства, които са извършили рискова маневра при висока скорост. Мотористите също са изложени на голям риск – не само от своите действия, но и от невниманието на другите участници в движението.

Кое качество цените най-много у колегите си – хората, с които посрещате болката и се борите за човешкия живот?

За мен най-важната част от процеса на лечение на един пациент е екипната работа. Способността за работа в екип е незаменима – сам един оператор рядко може да направи каквото и да било. Всеки член на екипа – от хирурга до санитаря, е важен и трябва ясно да знае ролята си, за да крайната цел бъде постигната. Това не е толкова лесно осъществимо, тъй като неизбежно се събираме група от 5-10 човека с различни характери. Разбирателството е ключово и аз съм се убедил, че това изисква съзнателна работа. Взаимното уважение и доверие са базата на това разбирателство.

От личните качества на колегите си най-много ценя това, че не се отказват и не се предават пред трудностите в работния процес. Както казва моят ментор – трябва да можеш да намериш изход от всяка една трудна ситуация. Точно това се стараем да постигаме.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Напоследък работата и обучението заемат почти цялото ми ежедневие, но през малкото оставащо свободно време се старая да се разтоварвам максимално от напрежението. Постигам го със спорт, време с приятелите и близките ми, в което се опитвам да не говоря за работа (много трудно постижимо в нашата сфера), пътувания в България и чужбина, разходки сред природата. Не обичам да стоя на едно място и намирам най-голямо удовлетворение в смяната на обстановката, най-вече когато го правя с любимия човек.

Коя своя мечта бихте искал да видите осъществена в близко бъдеще?

В момента най-силно ме вълнува професионалното ми развитие, макар и да се старая да не изоставям личния си живот. Този баланс, макар и да звучи клиширано, действително е доста труден. Но слава Богу възможен с подходящия човек.

Целите ми в близко бъдеще са няколко квалификационни курса, с които ще мога да разширя знанията и уменията си и да започна да лекувам все по-сложна патология. Важно за мен е да защитя докторантура, която сама по себе си е времеемко и трудоемко начинание. На сърце от известно време насам ми е няколкомесечно обучение в Германия, което искам да реализирам скоро. Обичам предизвикателствата и искам да надграждам постигнатото с всяка следваща година.

 



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
bY9R

Гост 08.07.2022 13:14:10

Тва с ходенето в чужбина е ясно. Помотал се някой 2-3 седмици в някоя западна клиника, гледал през прозореца какво правят, и вече "ученик на проф. Х"!

Gabriela Anastasova 07.07.2022 12:52:38

Честото, д-р Стефанов, пожелавам ти много успехи в професионален план! Гордея се с теб!

Балтов А 07.07.2022 10:58:42

Амбициите, които са покрити със съдържание, винаги водят до успех!

Гост 06.07.2022 14:33:35

Браво за усилията и професионализма!

Гост 06.07.2022 11:33:10

Точно швейцарците поощряват млади колеги да се развиват научно още от началото на кариерата си. Така се прави на Запад. Там има специзализанти от цяла Европа - нещо, което трябваше да прочетеш, преди да напишеш горното. Един такъв проект се прави от над 10 човека, движещата сила на проекта в чужбина са младите специализанти и специалисти, професорите просто ги насочват и ги консултират. И също - задай си въпроса - не са ли хората точно като теб причината младите, амбициозни колеги да отиват да работят в чужбина?

Гост 08.07.2022 11:51:17

В медицината, както и във всяка професия се започва от простото към сложното. Няма как от студентската скамейка да станеш инвазивен кардиолог или инвазивен невролог. Не че няма хора, които си мислят: е, какво пък толкова. Едно време, преди за да станеш инвазивен кардиолог, първо трябва да вземеш изпит по вътрешни болести, после по кардиология и след това по-нататък. Сега редът е: вземаш специалност, купуваш диплома по здравен мениджмънт и пишеше "докторантура", която едва ли някой ще си направи труда да прочете. След 2-3 години, ако си мамино или татино детенце, може ида се хабилитираш. Както казват англичаните: "See one, do one, teach one"...

Гост 27.06.2022 15:49:36

Омръзна ми да чета за амбициозни докторчета, които с три години стаж и без специалност "провежда биомеханични изследвания върху фрактури на петата – различни методи на оперативна стабилизация в Швейцария". Горките швейцарци, добре че от България отишъл един специализант за три месеца да им оправи "биомеханичните изследвания". Пълен абсурд!

Гост 29.06.2022 00:47:15

Съгласен съм, здраве.нет трябва да запълва с нещо страниците. Толкова им е акъла.


Всичко за коронавируса
Още новини
Мобилно приложение ще помага на пациентите да намират аптеките, от които да купят лекарствата си
28.03.2024 15:39:33 Надежда Ненова

Мобилно приложение ще помага на пациентите да намират аптеките, от които да купят лекарствата си

Мобилно приложение ще помага на пациентите, които изпитват затруднения да открият своя лекарствен ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...