Д-р Атанасов: Трябва да изплуваме от тази финансова катастрофа

„Ние започваме от долна мъртва точка, трябва да изплуваме от тази финансова катастрофа и да гарантираме нормално развитие на Александровска болница“. Това заяви пред БНТ изпълнителният директор на лечебното заведение д-р Атанас Атанасов. Той бе категоричен, че предишните ръководства са управлявали лошо, в разрез на основните правила във финансовото управление.

Над 15 000 лева дневно се трупат към просрочените задължения на Александровска болница, каза д-р Атанас Атанасов. Просрочените дългове са за над 35 млн. лв., търси се финансиране, обсъжда се и възможност то да бъде осигурено формата на кредит, стана ясно от думите му.

„Според нас предишните ръководства са управлявали лошо. Имам предвид, че са управлявали в разрез с основните принципи на финансово управление - законосъобразност, адекватност, икономичност, прозрачност, ефективност, ефикасност, устойчивост. Наехме външни експерти, които направиха финансови одити и одит на строителните дейности. От техните анализи стана ясно, че всъщност цялостната финансова политика на предишните ръководства не е била в съответствие с икономическите цели на болницата“, каза директорът на лечебното заведение.

Той припомни, че от 8 млн. лв. просрочени задължения към декември 2019 г., през юни 2021 г. те са нараснали на 28 млн. лв.

Д-р Атанасов бе категоричен, че в болницата има и множество некачествени ремонти – например паднала е мазилката в помещения в различни сгради след ремонти за 200 000 лв.

Освен това, предишното ръководство е сключило договор за обществена поръчка за ремонт на стойност около 2 млн. лв., като 600 000 са били преведени авансово. Строителните дейности обаче не могат да започнат вече няколко години заради факта, че изначалният проект за ремонт не отговаря на Закона за паметниците на културата, който обхваща част от сградите на болницата, обясни директорът.

Той увери, че новото ръководство работи по оздравяването на лечебното заведение и има подкрепата и на държавата. „Заплатите на персонала трябва да се увеличат, защото основен проблем е и дефицитът на кадри“, каза още директорът на Александровска.

Пред БНР пък проф. Александър Оскар, началник на Клиниката по очни болести в лечебното заведение, напомни, че в най-близко време ще бъде назначен прокурист. „Александровска болница в момента е в много тежко, критично състояние. Радвам се, че държавата пое отговорно управлението на нашата болница, прокурист ще бъде назначен в близко време“, каза той.

По думите му това не е обикновено лечебно заведение, а най-старата и първата университетска болница в България, която е дала образование на български лекари в цялата страна.

Според проф. Оскар първата стъпка към излизане от кризата е погасяването просрочените задължения, за да има глътка въздух, като успоредно с това да се разработи стратегия за реформиране на болницата.

„Така може да се предотврати рискът след година, две, три или пет болницата да изпадне в същото състояние, тъй като освен субективните, има и обективни причини за това. Този разпръснат сграден фонд, който е на огромна територия, значително затруднява поддръжката и ремонтните дейности“, смята той.

Офталмологът обясни, че Клиниката по очни болести вече си е върнала пациентите от нивата преди пандемията. „Имаме 33 легла и по над 50 пациенти всеки ден заради лекарите, защото вярват, че тук ще получат необходимите грижи и лечение“, каза проф. Оскар.

Той подчерта, че единият фактор за проблемите е особената структура на болницата с пръснатия сграден фонд, а другият това, че тя е поставена под един знаменател, наравно с всички други болници в страната.

„Въпреки че приемаме ежедневно най-тежките, най-занемарените и сложни случаи, сме с ограничени възможности именно поради начина на финансиране. Така както във всяка европейска държава има болници с особен статут, трябва да се помисли как болници като Александровска, които са и академични центрове, да имат друг начин на финансиране. Това в дългосрочен план би предотвратило попадането в ситуация, в каквато сме в момента“, каза проф. Оскар.

Той засегна и темата за проверките на СЗОК от миналата година. „Спор със Столична здравна каса вече няма, тъй като проверката на НЗОК показа, че тя е била компрометирана, сезирана бе и ДАНС, в крайна сметка и повторната проверка на НЗОК потвърди това. Мисля, че за никого не са тайна мотивите за тази атака, която беше срещу хората, които се опълчиха срещу управлението по това време. Тревожното е, че държавни институции се използват като бухалка, като инструмент за натиск, вместо да работят за обществото“, обобщи проф. Оскар.