„През 2020 г. имаме с 2000 случая на скарлатина по-малко в сравнение с 2019 г., което е свързано с противоепидемичните мерки срещу COVID. Миналата година има по-малко случаи в сравнение с 2020 г. Тази година има ръст в сравнение с предходната, но той започва малко по-рано през сезона“. Това каза пред bTV епидемиологът д-р Христиана Бацелова във връзка с тревожните случаи на скарлатина във Великобритания, довели и до смъртни случаи.
„Скарлатината не е чак толкова заразно заболяване, но се разпространява най-често при организираните детски колективи. Проблемът е, че по-големите деца и възрастните може да са здрави носители, без да имат симптоматика“, каза тя.
Запитана за един от най-характерните симптоми на скарлатината – „малиновия“ език, д-р Бацелова отговори, че той се получава, когато не се прилага антибиотична терапия. „Тя е важна, за да се предотвратят тежки усложнения и автоимунни заболявания. При нелечение има риск от бъбречна недостатъчност и заболяване на сърцето“, добави тя.
По повод на твърденията за случаите на тежко протичаща скарлатина при деца, докладвани от здравните власти във Великобритания, д-р Бацелова заяви, че не е доказано, че те са причинени от резистентни бактерии.
Тя уточни, че масовото предписване на антибиотици като превенция на заболяването, каквото обмислят във Великобритания, има основание при открито здраво носителство, а характерният причинител на скарлатината – бета-хемолитичен стрептокок от група А, не изгражда резистентност към пеницилин.
Пред БНТ пък зам.-директорът на столичната Педиатрия д-р Геновева Тачева заяви, че във Великобритания употребата на антибиотици е по-ограничена и изчакват по-дълго, което би могло да бъде причина за тежко протичащите случаи. „Това е бактериална инфекция и като се разпознае навреме, се лекува успешно 100% с пеницилин“, каза тя.
Според д-р Тачева превантивна антибиотична терапия не е правилна и крие много рискове. По думите й протоколът при стрептококова инфекция в България предвижда тестване на всички контактни деца в групата или в класа и предписване на антибиотици само на тези, при които се открие носителство на бактерията.