Д-р Борил Петров: Коремната хирургия е „черешката на тортата“ в медицината

Д-р Борил Петров  завършва медицина през 1992 г. в МУ- гр. София. През 1994г. печели конкурс "Клинична ординатура по обща хирургия към УМБАЛ „Александровска” – II-ра хирургия 1998 г. – Придобива специалност по хирургия. Владее прекрасно оперативните техники при повечето оперативни интервенции в коремната хирургия. Работи в областта на чернодробната, стомашната и дебелочревната хирургия. 2000 г. – Придобива специалност по лапароскопска хирургия. От 1998 г. до 2012 г. работи като коремен хирург в УМБАЛ ”АЛЕКСАНДРОВСКА” в клиниката по хирургически болести – II -ра хирургия и е хонорован асистент – преподавател в катедрата по хирургически болести към Медицински факултет на МУ – София. От 2012г. е изпълнителен директор на „Пета МБАЛ- София” ЕАД. Носител е на почетна диплома „Лекар, на когото българите вярват“.

Д-р Петров, как избрахте медицината за своя професия?

Аз съм наследствен лекар, четвърто поколение. Моят дядо е бил лекар, майка ми, баща ми, леля ми, така че това беше естествения ми път. За мен медицината е най-благородната, най-трудната и най-отговорната професия  в света.

Вие сте известен и с ролята си във „Войната на таралежите“, защото не останахте в киното? 

Освен в киното, имам голям опит и в театъра. Играл съм с Васил Михайлов в „Законодателят“, в „Албена“ по Йовков, „Музика от Шатровец“, „Грехове“, доста постановки. Играх в театъра до късна пубертетна възраст. Постепенно обаче фамилията надделя и лека-полека се оттеглих от тези ангажименти с цел да се занимавам с медицина и най-вече с хирургия, защото баща ми беше един от най-добрите коремни хирурзи в България.

Той ли е причината да изберете и специалността си?

Не само. Разбира се родителите дават първоначалния тласък, но всяко дете трябва само да зарази, след това да се влюби в тази професия. В медицината хирургията и най-вече - коремната хирургия, е „черешката на тортата“. Това е специалността, която има най-широк диапазон, а резултатите много бързо се усещат от пациента. Специалността, в която трябва да реагираш много бързо и много правилно. Понякога имаш много малко време да вземеш правилното решение за човека, който лежи на операционната маса. Освен прецизен в преценките и действията си, хирургът трябва да е и много добър психолог. Той трябва да умее да предразположи пациента, да прецени максимално добре характера му, което увеличава и шанса за точна диагноза и успешно лечение. Подходът към различните случаи също е специфичен.

Кой е случаят в кариерата Ви, който е оставил най-голям отпечатък в съзнанието Ви?

Не са малко случаите, но имаше един пациент със злокачествено заболяване, който беше и с голямо наднормено тегло - към 160 кг. Борбата за неговия живот продължи близо година - след операцията и възстановителния период. Останал ми е в съзнанието като много труден случай, но слава Богу, човекът го изписахме и всичко завърши благополучно.

Как се справяте със случаите, когато не завършват така?

Не само аз, а и всички колеги, ги преживяваме много трудно. Ние си обичаме професията и се борим за всеки човешки живот. Когато си направил всичко, а не си успял да помогнеш, се преживява много тежко. Това се отразява и на здравето ни, и на нервната система, а понякога дори и на семейството.

Как съвместявате работата като хирург с управлението на болница?

На първо място човек трябва да има желание и да не се предава. С директорите на столичните общински болници имаме щастието да работим заедно като екип, а с помощта на кмета на София Йорданка Фандъкова, зам.-кмета Дончо Барбалов, председателя на здравната комисия д-р Веселин Милев и директора на дирекция „Здравеопазване“ д-р Моника Чеуз, това дава наистина добри резултати. Когато поех поста директор на V-та МБАЛ, заварих големи просрочени задължения от предишното ръководство, които с професионализъм, упорство и екипна работа, успяхме да намалим към настоящия момент наполовина. За трета поредна година болницата е с положителен финансов резултат, което до този момент никога не й се е било случвало. Това показва, че се работи в правилната посока.  Столична община отпуска много средства за апаратура на общинските лечебни заведения, а освен това дава възможността да се лекуват при нас и здравнонеосигурени пациенти. Както и средства за дейности, които не се поемат от Здравната каса и които са отхвърлени от други болници.  Най-важното е, че в София общинските лечебни заведение успяваме да задържаме персонала си, обучаваме специализанти. Върви се в правилната посока за поддържане на лечебни заведения на високо медицинско ниво.

Как се разтоварвате от всекидневното напрежение?

Спортувам, гледам спортни предавания по телевизията. Разтоварвам се като всеки нормален човек. Когато имам възможност ходя на екскурзии. Обичам разходките в планината, ходя и на риболов.