Д-р Брънзалов: Лекарите не можем цял живот да разчитаме на една диплома

„Продължаващото медицинско обучение е изключително важно, но на практика все още липсва в България. Лекарят може да остане с познанията си от завършването на специализацията, което не е добре нито за обществото, нито за него самия. Необходима е разумна и гарантирана система за продължаващо медицинско обучение, трябва да има законова база и ясни правила.“ Това каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов по време на форума „Задължителната квалификация на лекарите – гаранция за качество на медицинската грижа“, организиран от Лекарския съюз.

По думите на д-р Брънзалов в момента продължаващото медицинско обучение е доброволно и по желание. „Обществото ни има завишени изисквания към професията ни и ние сме приели тези изисквания в деня, в който сме получили дипломите си за лекари и не може да разчитаме само на нея в живота си“, добави д-р Брънзалов.

Началникът на отдел „Продължаващо медицинско обучение“ в БЛС Николай Стоянов представи моделите, които са възприети в останалите европейски държави. По думите му в ЕС са се наложили три модела за продължаващо обучение – задължителен, доброволен и хибриден, който съчетава задължителните изисквания и доброволните инициативи. В 13 държави се е наложил задължителният модел, а в Гърция, Румъния, Латвия и Хърватска – хибридният, като и при двата модела при неизпълнение на изискванията санкцията е отнемане на лиценза на лекаря. 

„В България Лекарският съюз организира продължаващото медицинско обучение, като сключва договори с различни организации. Право да провеждат такива обучения имат здравни заведения, акредитирани за учебна дейност, научни организации, фармацевтични фирми и др. Събитията се точкуват по единна кредитна система, според която една кредитна точка е равна на 45 минути лекция или 1 академичен час. Формите на обучения са разделени на категории, като най-предпочитаните са симпозиуми, конгреси или индивидуалните форми на обучение и практическите обучения и участие в упражнения“, обясни Стоянов. 

Той даде пример с двудневен семинар. „След като асоциацията по дадена специалност, която го организира, сключи договор с БЛС, тя изпраща своята научна програма, която се кредитира по описания начин. При участие на хабилитирани лица, участниците в семинара получават още 2 допълнителни точки и 3 точки за чуждестранни хабилитирани лица. Участниците като лектори и с постерни сесии ще получат по 10 точки допълнително. Асоциацията предоставя списък на всички участници, който се въвежда в единен регистър“, каза още Николай Стоянов. 

Здравният икономист Аркади Шарков представи икономическата стойност на ученето през целия живот. По думите му то намалява рисковете от небрежност с 30% и многократно увеличава удовлетвореността от работата. Участието в продължаващо медицинско обучение води до увеличаване на БВП.

„През 2021 г. В Швеция 35% от цялото население участват доброволно в продължаващо обучение, докато в България данните са за 2%, участващи в продължаващо обучение. Средно 11% от населението в Европа участват доброволно в продължаващо обучение. Над 90% от лекарите в Европа участват ежегодно в дейности за учене през целия живот“, добави Шарков. 

Той цитира анкета сред медицинските сестри, според която 80% от тях смятат, че трябва да участват в учене през целия живот, но 15% не го правят поради липса на време, 30% - заради липсата на подкрепа от работодателя, а 45% - заради недостатъчно средства.