Д-р Брънзалов: Очакваме с министър Ивкова да продължим активния диалог в здравеопазването

С председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов разговаряме за новия министър на здравеопазването и най-спешните промени, които трябва да бъдат направени в здравния сектор.

Д-р Брънзалов, какви са очакванията Ви от новия министър на здравеопазването Катя Ивкова?

Една от първите срещи, а може би и първата след встъпването в длъжност на новият здравен министър Катя Ивкова, беше с Български лекарски съюз. По време на разговора ни, в който от страна на Съсловната организация участваха още зам.-председателят д-р Иван Маджаров и главният секретар на БЛС д-р Валентин Пеев, бяха обсъдени част от приоритетни теми в сферата на здравеопазването и необходимостта от устойчиви решения по ключови политики в сектора.

Проведен бе конструктивен диалог, като сред основните акценти беше организирането на скрининг за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво.

Министър Ивкова беше категорична по време на срещата, че стартирането на национален онкологичен скрининг е сред нейните приоритети и че следва да изгради устойчив модел, който да се прилага ежегодно и последователно, тъй като именно дългосрочният подход е ключов за реалното намаляване на късно диагностицираните случаи и за по-добри резултати в лечението на пациентите.

От страна на БЛС заявихме готовност за съдействие с необходимата експертиза и подпомагане реализирането на дейностите, свързани със скрининговите програми.

Не подминахме и други важни теми като наредбата за телемедицината, продължаващото обучение на лекарите и въвеждането на механизъм за оценка на качеството на медицинските услуги, които предстои да бъдат обсъждани в по-голяма детайлност на последващи работни срещи.

И да се върна на въпроса ви. Очакванията ми към министър Ивкова е да продължим с активния диалог по актуалните теми в здравеопазването, по идеи за развитие и надграждане на политиките в сектора, за да може да се даде спокойствие в системата, което е крайно необходимо както за съсловието така и за обществото. 

Кои са най-спешните мерки, които трябва да предприеме МЗ, за да осигури стабилност в сектора?

Вече имах възможност да спомена някои от тях. Здравният сектор не търпи резки и хаотични промени – той изисква дългосрочна политика, ясна визия и последователни действия. Необходими са предвидимост и устойчивост в решенията, защото всяка реформа дава резултат с време, изисква системни усилия. Само така може да се изгради работеща и ефективна здравна система.

В лицето на Български лекарски съюз МЗ винаги са имали конструктивен партньор. Стремим се да бъдем диалогични, но и да назоваваме проблемите с истинските им имена – позиция, която невинаги е лесна и често среща неразбиране сред колегите и обществото. Надявам се да имаме добър диалог и да търсим заедно решение на проблемите в системата, за да става тя по-добра за всички нас като пациенти.

Каквото и да се предприеме е важно е да говорим честно за системата и за проблемите в нея. А те към момента са свързани, както с финансирането на системата, контролът върху разходването на средствата, но със сериозната кадрова криза, която коментираме от години и е време за решения.

Смятате ли, че бюджетът на НЗОК ще отговаря на анализа, който представихте преди месец заедно с ръководството на Здравната каса?

Тази година, както беше декларирано, се очаква тепърва да започне работа по бюджет 2026. Макар и много закъснял, очакваме да видим заложените в него средства и възможностите, които ще даде на системата.

А тя - системата е изправена пред реален риск от дестабилизация поради хронично недофинансиране. Разходите в сектора са нараснали с близо 85% през последните години, докато цените на клиничните пътеки остават на нивата от 2024 г. Трябва да признаем, че парите за здравеопазване у нас не са на европейско ниво, а не  непрекъснато питаме къде отиват. Отиват за закупуването на лекарства, консумативи, за лечение на пациенти в болници за извънболнична помощ и са недостатъчни. Това е истината.

На човек в Европа се заплаща средно около 3000 евро, а в България – около 1000 евро. Не отричаме, че има дисбаланси в здравеопазването. Има регионални дисбаланси, има дисбаланси във финансирането на отделни потребности. Това обикновено се случва за сметка на работещите в системата и на пациентите И не е са виновни тези, които са в болниците, а тези, които са написали правилата.

В тази връзка ние сме длъжници на колегите и е задължително да ги подкрепим минимум с 25% ръст на цените на всички медицински дейности. Миналият месец, съвместно с управителя на НЗОК изнесохме данни, според които за целта ще са необходими допълнителни 904 703 551 евро.

Няма магическа пръчка, с която да се компенсират натрупаните дефицити, но началото трябва да бъде сложено.

Какво ще се случи, ако в него липсва нужното увеличение на средствата?

Няма сфера, която да функционира на нивата от 2024г. Не случайно повтаряме, че няма увеличение от две години, защото всеки може да си направи сметка за своите разходи и приходи през този период и какво следва, когато приходите са по-малки от разходите. Най-малкото започваш да караш по-малко автомобила си или на по-кратки разстояния, ограничаваш покупките си и т.н. Това се случва и в лечебните заведения, които са принудени постепенно да свиват своите разходи, което се отразява на възнагражденията, ще задълбочи още повече кадрова криза, но не можем да оставим човек без диагностика и лечение.

Има ли вероятност някои от договорените с Касата нови дейности в НРД 2026-2029 да отпаднат?

Договореното влиза в сила, но за това трябва да се подпише НРД, който е неразделна част от 3 годишния такъв. В тази връзка към момента няма очаквания за промени.

В предизборната програма на Прогресивна България е записано, че ще се работи за оптимизиране на болничния сектор. Според Вас как би могло да се случи това?

Под оптимизиране на болничния сектор може да се имат предвид различни политики. Това, което БЛС е назовавал като сериозен проблем  е и неравномерният достъп до медицинска помощ. Необходимо е да се въведат минимални изисквания за териториално покритие със здравни услуги, така че държавата да може да насочва ресурси към региони с недостиг и да не се намесва там, където пазарният принцип вече осигурява достатъчно услуги.

Нека за поредн път да кажа, че каквато е политика да се следва, още повече че хоризонта е 4 години, то трябва да се акцентира на контрол на разходването на средства в системата и той да бъде максимално превантивен, навременен, ефективен и да гарантира, че се заплаща само за реално извършена дейност. Нужни са ясни механизми за контрол върху разходите и оценка не само на количеството, но и на качеството на медицинските услуги. Когато Касата заплаща за извършена дейност, за медикаменти, за консумативи и др., трябва да има прецизен механизъм за обективизиране на процесите – както по отношение на реално извършената работа, така и на нейното качество.

След като  Националната здравноосигурителна каса плаща от името на здравноосигурените, е редно – дори задължително – те да участват в контрола. Финансиращата институция не бива да разчита единствено на отчет от страна на изпълнителя на медицинска помощ. Този отчет трябва да бъде придружен и от потвърждение от пациента като ползвател на услугата. Необходимо е също да се въведат системи, които отчитат удовлетвореността на пациента, качеството на извършената дейност и други показатели.