Д-р Брънзалов: Превенцията на бърнаут трябва да е част от политиката за условията на труд на медиците

Превенцията на бърнаут трябва да е част от последователна политика за условията на труд на медицинските специалисти. Това каза председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов по време на кръгла маса „Стресът и прегарянето при медицинските специалисти – предизвикателства и решения“, цитиран от БТА.

Форумът е организиран от Българската стопанска камара (БСК) в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Акцент в дискусията ще бъде как да бъде съхранено психичното здраве и благополучието на хората, които се грижат за здравето на обществото.

„Професионалното прегаряне е един от сериозните проблеми на съвременното общество, проблем, който дълго оставаше в сянката на натовареното ежедневие и високите изисквания, в разбирането, че човек трябва да се справя на всяка цена. Проблемът за прегарянето е в много професии, вероятно сред медиците е най-изявен. За превенцията, която трябва да бъде в центъра на общественото внимание, трябва да се говори много повече“, коментира още д-р Брънзалов. По думите му процесът ще е дълъг, но трябва да се за почне, дори и с малки крачки.

За кадровия дефицит, административната тежест, продължителното натоварване, все по-честите прояви на агресия срещу медицинските специалисти твърде дълго приемахме, че това е неизбежна част от медицинската професия, добави председателят на БЛС. „Професионалната отдаденост не означава безкраен ресурс. Трябва ясно да се осъзнае, че професионалното прегаряне сред медицинските специалисти не е само техен личен проблем, а засяга качеството не медицинската грижа и устойчивостта на здравната система и способността й да задържа хората, на които разчита. Превенцията на бърнаут трябва да е част от последователна политика за условията на труд на медицинските специалисти“, подчерта той. По думите му са необходими реални промени в средата на труд. Не може да имаме устойчиви системи, ако изчерпваме хората, които ги поддържат, отбеляза д-р Брънзалов.

Преди 30 г. имаше 54 хиляди медицински сестри и 180 болници, сега има повече от 350 болници, а медицинските сестри общо са не повече от 27 хиляди, каза Григор Димитров, главен директор „Защита на работодателските интереси“ в БСК. „От БСК сме готови да направим необходимото за българските медицински сестри“, увери той.

„Трябва да се намери начин да се инвестира в нашата професия, за да се осигурява устойчива грижа, а професията да стане достойна и желана“, посочи на свой ред председателката на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Диана Георгиева.

Темата за психичното здраве и темата за пазара на труда нас като работодатели изключително много ни засяга, увери Добри Митрев, председател на Управителния съвет на БСК. Задаваме си въпроса дали ние се грижим за здравето на медиците, за обстановката в лечебните заведения, добави той. „В рамките на дискусията отваряме пътя към диалога за това дали имаме нужните политики и механизми да изследваме професионалното прегаряне и да разберем дали имаме възможности – институциите и работодателите, да намерим верните решения, да поставим диагнозата, да намерим средствата, по които да се справим с този голям проблем“, допълни Митрев.