В България само от хепатит C губим около 412 живота годишно. Има спад в обхвата на ваксинацията за хепатит B – от 90% на под 70% заради антиваксърски кампании след COVID пандемията, а това поставя в риск цяло поколение деца. Тези данни бяха представени по време на дискусия под мотото „Пропаст между диагнози и лечение. Ще спре ли България епидемията от вирусни хепатити?“, Събитието бе организирано от Българското дружество по гастроентерология и сдружение „ХепАктив“, с подкрепата на Български лекарски съюз (БЛС).
С наближаването на крайния срок, поставен от СЗО за елиминиране на хепатитите до 2030 г., България все още изостава сериозно в постигането на ключови цели като ранна диагностика, навременен достъп до лечение и ефективен скрининг, посочи проф. Красимир Антонов – гастроентеролог с дългогодишна практика в диагностиката е лечението на вирусните хепатити.
По думите му, голяма част от набелязаните приротитети в Първата национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити приета през 2021 г- са останали нереализирани - няма национален регистър на засегнатите от тези инфекции, липсва алгоритъм за насочване на пациентите към специализирани отделения, не се провеждат информационни кампании, здравнонеосигурени от рискови групи остават без лечение и наблюдение, няма организирани профилактични кампания за изследвания, няма услуги по превенция. В същото време става все по-наложителна промяната в нормативната уредба регламентираща диагностиката и терапията на пациенти с хепатит – редица кръвни изследвания, заложени нормативно като условие, са излишни и ненужни, задължителната чернодробна биопсия при хепатит В също е излишна, както и задължителната хоспитализация през 6 месеца за продължаване на лечението.
На фона на достъпа до съвременно лечение, напълно реимбурсирано от НЗОК, тревожно остава забавянето между поставянето на диагнозата и началото на терапията – между 49 и 135 дни, или следно 79 дни за одобрение на протокол, сочи проучване на „ХепАктив“, представено от председателката на организацията Силвана Лесидренска.
„От години алармираме, че така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, защото в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия”, подчерта тя.
Силвана Лесидренска представи данни, според които през 2024 г. в България са лекувани едва 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, за да се достигнат целите, поставени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 г. По отношение на хепатит B, лекуваните са около 2500 пациенти, при нужда от поне 28 000 новооткрити случая.
Според д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС, успехът на Втората Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити, която трябва да бъде приета и да започне да действа от 2026 г. зависи изцяло от реалната ѝ реализация.
„Истината е, че каквото и да е разписано в настоящата и следващата програма, ако няма стремеж към изпълнение, не можем да очакваме прогрес в целта ни за елиминация на вирусните хепатити в България. Въпреки безплатното лечение у нас, сме свидетели на тревожна разлика в две направления:
Първо, между броя на реално диагностицираните пациенти и очакванията на популационно ниво, за да постигнем елиминация. И второ – фрапиращото отклонение между броя на диагностицираните и тези, които реално получават лечение“, обясни д-р Брънзалов.
Той бе категоричен, че е крайно време да се помисли за разработването на амбулаторна процедура, от която да се възползват пациентите с хепатит, вместо да бъдат задължително хоспитализирани.
В дискусията участва и доц. д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор. Той представи актуални данни за разпространението на вирусните хепатити в страната.
По думите му без политическа воля и ресурс няма как една програма да бъде успешна.
Доц. Кунчев изрази своето притеснение по отношение на разпространението и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се увеличили драстично. „Очевидно сме неефективни за по отношение на превенцията, ранното откриване на случаите, ограничаване на неговото предаване. Ако вървим с този темп ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространение на хепатит С“, каза той.
Участниците подчертаха и необходимостта от стратегически промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити (2026–2030 г.). Сред предложените мерки са провеждането на национално серологично изследване, запазване на настоящите целеви групи и разширяване на обхвата на скрининга сред общата популация – включително всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лечението.
