Д-р Даниел Христов: Спешната медицинска помощ по въздух тепърва ще набира популярност и сила в България

Д-р Даниел Христов е роден в Разград. Завършва медицина в МУ – Плевен през 2022 г. Започва кариерата си като лекар в Мултипрофилно спешно отделение към УМБАЛ “ Д-р Георги Странски“ в Плевен.

През септември 2024 г. завършва и магистратура по здравен мениджмънт и управление на здравните грижи. От октомври 2022 г. е специализант по анестезиология и интензивно лечение, а от май 2025 г. - докторант към Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“ при МУ – Плевен.

Работи като анестезиолог в УМБАЛ „Св. Марина“ в Плевен, обучава се в Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ) в Долна Митрополия (HEMS).

Д-р Христов, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля семейството, училището за този Ваш избор?

Решението да се посветя на тази професия при мен дойде сравнително рано. Макар да нямам роднини лекари или медицински работници, още в 8-ми клас реших, че това ще е моят път.

Въпреки че все още не бях наясно с какво се захващам и какво ще ми струва, знаех, че за мен това е единственото смислено нещо, с което искам да се занимавам.

Както споменах, в семейството ми няма лекари, но баща ми е отдал значителна част от професионалния си път на здравеопазването – на административни и мениджърски постове в болнични заведения. Оттам дойде и контактът ми с много български и чуждестранни лекари. Срещите и разговорите ми с тях ме вдъхновиха да се занимавам с медицина.

Относно училището мога да кажа, че то ми показа какво не искам да бъда, което също е помощ...

В момента специализирате анестезиология. Кога се появи интересът Ви към тази специалност? Кои са най-добрите Ви учители в нея?

Да, сега съм последна година специализант съм в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Света Марина“ в Плевен. Това е и болницата, която ми даде шанс да се докосна до медицината още от студентската скамейка.

Интересът ми към тази специалност се появи, когато се сблъсках лице в лице с повечето клинични специалности по време на обучението ми в МУ – Плевен. Тогава си дадох сметка къде са моите силни страни и какво искам от специалността си.

Анестезиологията и интензивното лечение носят адреналин, отговорност и безгранична удовлетвореност след всяка успешна намеса. А знаете, че нашите намеси нерядко са въпрос на живот и смърт. Точно това и исках - действията ми да са решаващи, да имат значение, да водят до резултат.

Когато става дума за учители, веднага изскачат три имена в съзнанието ми: доц. Иван Малкодански, доц. Петко Стефановски и д-р Тодор Тодоров – не просто учители, а и приятели с времето. От тримата съм научил – и в кръга на шегата, съм „откраднал“ доста голяма част от знанията и уменията, които смятам, че към момента ме правят подготвен, но не и самонадеян.

Вече сте един от малко специалисти у нас, преминали обучение за реанимационни действия при спасителни операции във въздуха. Как приехте предизвикателството да се квалифицирате и в тази насока?

Да, към момента съм един от малкото такива специалисти. Вярвам, че тази добра инициатива за развитие на спешната медицинска помощ по въздух в България тепърва ще набира популярност и сила.

В близко бъдеще много колеги лекари и специалисти по здравни грижи ще проявяват интерес, ще преминават обучения и ще са в готовност да работят в такава обстановка.

Желание и интерес да работя в тази сфера имах още от стартирането на проекта, но в самото начало критериите и изискванията за лекари не можех да покрия заради малкия си стаж. Радвам се, че докато дойде време за развиване на базата до Плевен, вече покривах изискванията и успях да стана част от екипа.

Разкажете как премина това обучение. Какво запомнихте най-силно, какво открихте за себе си? Чувствате ли се готов да участвате в спасителни операции по въздуха?

Обучението ми продължава. Известно е, че медицина се учи цял живот и смятам, че това е поредното доказателство.

До момента вниманието ми привлякоха доста интересни аспекти – един от тях бе обучението по CRM - crew resource management, което ни даде ценни подход за справяне в критични ситуации и отправни точки, в които да надградим личностните си качества, за да бъдем максимално ефективни за пациентите и екипа си.

Не мога да откроя конкретен момент или тематична област, като имам предвид огромния набор от познания и умения, които трябва един медик да придобие за да бъде оптимално ефективен.

Обученията по Crew resource management не отстъпват по важност от тези, които засягат изцяло медицинската теория и практика, нито от съвместните обучения по безопасност с опитните пилоти, които пилотират машините.

Чувствам се готов, защото това е средата, в която съм най-ефективен – напрегната, налагаща бързо и точно вземане на решения. Вярвам, че и предстоящите обучения ще ми бъдат полезни и ще ме доизградят като добре функциониращ и оптимално полезен медик в условията на спешност.

Оттук нататък – накъде? На какви други теми и проблеми от специалността очаквате да се посветите в близко бъдеще?

Както вече споменах, обученията ми в ЦСМПВ все още не са приключили, но това не ме спира да се развивам и в основната си специалност – анестезиология и интензивно лечение.

Вече съм докторант в МУ – Плевен и ще развивам дисертационен труд в тази област. Темата ще бъде от сферата на анестезиологията и ще анализира и доказва предимствата и ползите на мултимодалната безопиатна анестезия и аналгезията в условията на лапароскопска и роботизирана хирургия.

Никога не съм работил на по-малко от две места и смятам, че това е поредното предизвикателство, с което трябва да се справя – да навигирам множеството си задължения.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

В личен план, въпреки липсата на много свободно време, съумявам да правя нещата, които обичам – спорт, пътуване и понякога просто да си седя на дивана и да затъвам до уши в някой сериал.

Спортът е много важна част от живота ми – освен на дисциплина, ме е научил и да бъда състезател с желание за победа.

Започнах с футбол, сега тренирам кросфит и бягам дълги дистанции. Макар да нямам особени успехи в тези две направления, те много ми помагат да се справям с натрупаното напрежение.

Друго мое любимо занимание е пътуването, съчетавам го с друг мой интерес – електронната музика. Напоследък успявам да посещавам различни музикални фестивали из Европа, съчетавайки туризъм с участие в тези музикални събития.

Една от любимите ми книги е „1984“ на Джордж Оруел, но ако трябва да съм честен – наблягам на медицинската литература, която за момента е приоритет пред художествената.

Какво искате да пожелаете на колегите си, които сега поемат по пътя на специалността анестезиология?

На колегите, които са се насочили към това направление на медицината, бих пожелал да обикнат специалността от рано – така ще се наслаждават на магията ѝ всеки ден. Не е тайна, че сме сравнително дефицитна специалност в страната ни и се надявам интересът към нея да нараства, защото тя дава изключително много възможности за развитие – както клинично, така и академично.

Като за финал – пожелавам им отдаденост, хладнокръвие и уважение към професията и към пациентите ни. И, за да обобщя – сигурен съм, че най-интересното тепърва предстои!