Д-р Даниела Дариткова: Трябва да търсим варианти за оптимизиране на болничната помощ

По отношение на бюджета за здравеопазване за 2019 г. най-важното е, че имаме много повече средства за извънболничната медицинска помощ, за плащанията за дентални услуги, за плащанията за медикодиагностична дейност, повече средства има и за болнична медицинска помощ, увеличени са разходите и за медикаменти. Това каза председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова пред БНР в неделя.

По думите й е важно да се подчертае, че в този бюджет ясно се дефинират какви видове медицинска помощ могат да ползват и неосигурените лица. „Тези средства не идват от здравноосигурителни вноски, но тъй като се осигуряват от лечебни заведения, които по принцип работят с договор с касата, те са регламентирани в бюджета, регламентирани са и в Закона за здравето. Парите идват от бюджета на Министерството на здравеопазването“, каза д-р Дариткова.

Тя допълни, че са предвидени и достатъчно средства за координация на системите за социална сигурност, за да може да се разплатят задълженията към чужди здравни осигурителни каси и в рамките на тази година да се преодолее изоставането в тези плащания. „Смятам, че позитивно е и това, което се случи в преходни и заключителни разпоредби в бюджета на касата, най-критикуваната част от опозицията, защото именно там се регламентира невъзможността отделните параметри на бюджета да се прехвърлят от едни за други плащания без участието на съсловните организации. Това ще става само с изричното съгласие на управителните съвети на Българския лекарски и Български зъболекарски съюз“, допълни депутатът от ГЕРБ.

„Когато се правят разчетите за бюджета за следващата година се отчита и изпълнението му през тази година. Имаме редица натрупани изкривявания в системата на здравеопазване, имаме твърде много лечебни заведения за болнична помощ и в резултат на това хоспитализациите са значително повече в процентно отношение, отколкото в останалите европейски страни. В този смисъл ние няма как рязко да променим това съотношение, защото няма как рязко да спрем да плащаме на лечебните заведения за болнична помощ“, каза още д-р Дариткова.

Тя коментира по-малкото увеличение на средствата за доболнична помощ в сравнение със средствата за болнична и за лекарства. „Имаме 17 милиона повече за първична извънболнична медицинска помощ сравнено с първоначалните показатели на бюджета за миналата година. От тук нататък съдържанието на профилактичните прегледи, какви услуги ще осигуряват общопрактикуващите лекари и специалистите е обект вече на действие от страна на МЗ и на договаряне между БЛС и НЗОК. Аз вярвам, че в рамките на тези средства ще има възможност за достъп до повече профилактични изследвания, защото и тази година в този момент бюджетът на общопрактикуващите лекари е в рамките на изпълнение на около 80 процента от заложените средства през миналата година. Смятам, че има достатъчно резерв, за да се осигури повече профилактика. В същото време ние трябва да търсим варианти наистина за оптимизиране на болничната помощ така че, там да попадат само тези случаи, които нямат възможност да бъдат лекувани в извънболничната помощ. Няма как революционно да се промени това съотношение“, каза д-р Даниела Дариткова.

„По отношение на НЗОК ние предупредихме, че е необходима нова философия на управлението на здравеопазването. Нищо ново във философията обаче не виждаме. Виждаме наистина повече средства, но нека поне да не се заблуждаваме, от тези 500 милиона около 160 милиона отиват за разплащане на задължения на НЗОК към чужди здравноосигурителни каси, тоест, една трета от бюджета... Увеличението отива отново към небалансираните пропорции между болнична помощ. Какво да говорим, че болниците са много, те са много от години, Световната здравна организация, Световната банка ни обръща внимание, че в държави с нашия човешки контингент има не повече от 70-80 болници, ние ковем в преходните и заключителни разпоредби, които са в грубо крещящо нарушение на Закона за нормативните актове, къде се променят 16 закона, ковем отново същата цифра, забраняваме появата на нови болници, но не предприемаме никакви мерки към контрол и евентуално стесняване на легловата база. 80 процента от легловия фонд на болниците в България се намира в четири града и после говорим за достъп“, каза членът на парламентарната здравна комисия от БСП проф. Георги Михайлов.

По думите му самата организация на общопрактикуващите лекари в една таблица пък показвала как се намалява процентът от бюджета за здравеопазване в НЗОК, гласуван от този, който е уж планиран до 2020 година да бъде увеличен за доболнична помощ. „Да не говорим, че общопрактикуващите лекари не се чувстват удовлетворени от правата, които имат. И, ако вие погледнете насищаемостта с общопратктикуващи лекари в страната то тя е изключително проблематична, особено в определени райони. Цели региони в радиус от 50-100 километра, не само че няма лекар, то няма и аптека, хората се чудят как да получат медицинско обслужване“, каза още проф. Михайлов.

Д-р Дариткова коментира, че управляващите са амбицирани да се получи ефективно разходване на средствата за здравеопазване, затова и промените, които ся направени, са в посока качество, което ще бъде наблюдавано от новата Агенция за медицински надзор. „Във връзка със създаването й ще се изградят и нов тип медицински стандарти, които ще бъдат до известна степен унифицирани като съдържание по различните медицински специалности. В тази връзка ще се наложи и лечебните заведения да се съобразят с тях и да преведат дейността си в съответствие с тези стандарти, за които има срокове за изработването им“, каза тя.

Написването на правилата за добра медицинска практика, както и медицинските стандарти, са ангажимент на съсловните организации, те трябва да се реализират също в рамките на шест месеца и да бъдат отново утвърдени от Агенцията за медицински надзор. „Тази агенция ще следи именно за тези правила, които ще гарантират по-добро качество на медицинската помощ. Защото, ако говорим за философията не е важен достъпа в километри, важен е достъпът до качествена медицинска услуга и това е нашия стремеж, защото качеството наистина трябва да бъде приоритет при изразходването на средствата за здравноосигурителни плащания през следващата година“, каза д-р Дариткова.

„Аз съм един от хората, които са получили задача от МЗ да създадат преди години първите стандарти по клинични дисциплини в България и специално в областта, в която съм работил толкова години. Това се работи с години, това са много сложни въпроси, това са въпроси, които се стиковат между отделни специалности, между отделни лечебни заведения, преценяват се възможностите, възможностите на държавата. А като набутаме в това и правилата за добрата медицинска практика, и лицензирането на болничното заведение в рамките на шест месеца да се установят по новите стандарти, които не са създадени изобщо, и бъдете сигурни, че няма да бъдат създадени, има шест месеца за лицензиране на над 14 хиляди лечебни заведения“, коментира проф. Михайлов.

„Трябва наистина да имаме модел какво да съдържат стандартите, не квадратура на отделения и апаратура, а напротив, изисквания за медицински компетентности. Вярно, сигурно експертизата на професор Михайлов в това отношение е по-голяма, но аз смятам, че в ускорени темпове, като се използват съществуващите стандарти може да се създадат малко по-опростени нови такива“, отвърна д-р Дариткова.  

Та коментира и работата по новите здравноосигурителни модели. „Там работата тече, работни групи в МЗ детайлизират и прецизират направените предложения и ще имаме възможност по-нататък да се запознаем с тях. Защото е важно от една страна да имаме достатъчно дълъг обществен дебат и търсене на съгласие, от друга страна наистина търсенето на вариант, който е най-приемлив за българското общество. Ако говорим за промените, които се правят със законодателните промени, това също е реформа. Реформата не е едноактен революционен процес, тя е процес на постоянно подобрение. Сектор здравеопазване изключително е чувствителен, там резки промени не бива да се правят, но както виждате опозицията винаги е недоволна и когато дълго се дебатира е недоволна и когато в кратки срокове се приемат промени също“, каза председателя на парламентарната здравна комисия.

Проф. Георги Михайлов пък обобщи, че най-големият проблем е наливането на не малка сума пари в една нереформирана система. „Лошото е, че това се говори вече две години, а нещата категорично не се променят. Напротив, създават се допълнителни административни структури, които ще усложнят и работата на специалистите в лечебните заведения, ще усложнят техния живот. Те вече няколкократно изпращат до Народното събрание свои обръщения за това, че са претоварени с административна дейност, която ги малтретира по всякакъв начин“, каза той.