„Убедена съм, че прокарването на нов здравноосигурителен модел задължително трябва да мине през максимално възможния експертен консенсус, обществен консенсус и чак тогава да се търси надпартиен, политически, консенсус. За шестте месеца откакто беше представена първоначалната идея за промяна на модела, сега вече МЗ се концентрира върху един – с пълна демонополизация, което ни позволява да разсъждаваме само в тази посока и да търсим позитивите и негативите“. Това каза в изявлението си по време кръглата маса, на която беше представено предложението за нов здравноосигурителен модел, председателят на парламентарната група на ГЕРБ и на комисията по здравеопазване д-р Даниела Дариткова.
„Смятаме, че чрез реформа на осигурителния модел и финансово стабилизиране на системата, може би ще постигнем и организационно такова. Чрез конкуренцията на НЗОК да преодолеем дефектите в системата – липсата на адекватно администриране и дефицита в контрола. Дали ще успеем да преодолеем дисбалансите на регионалната представителност и обратното съотношение между широкозапстъпената и представена болнична и дефицита на доболничната помощ. Смятам, че постигнатите през 2017 г. хоспитализации - 2 157 000, са предела на оборот, по който могат да работят лечебните заведения“, каза още д-р Дариткова.
„За да се постигне решение, важното е да се посочи посоката и на всички въпроси да се отговори следващите седмици“, допълни тя. Д-р Дариткова подчерта, че в приоритетите на коалиционното управление е модернизацията на спешната помощ и създаването на единната информационна система.
Депутатът от БСП проф. Георги Михайлов заяви, че един от главните въпроси, които поставя предложения модел е колко струва здравната система. „На първо място, когато говорим за финансиране и дофинансиране на здравната система, ние трябва да знаем какво финансираме. Трябва да се остойностят всички медицински интервенции във всички медицински направления и труда на медицинските специалисти. Това към момента не е направено и на практика, след като обсъждаме допълнително вкарване на финансов ресурс в системата, ние не знаем какво покриваме с този ресурс“, каза проф. Михайлов.
„България се намира на първо място по разходи за болнична помощ в Европа. Представители на Световната банка и СЗО обърнаха внимание на тежкия дисбаланс между болничната и доболничната помощ“, каза той и подчерта, че у нас има твърде много болници. Той даде за пример Холандия, където броят на лечебните заведения бил значително по-малък, но заяви, че въпросът дали трябва да се закриват болници ще се реши с националната здравна карта.
„На второ място, целия баланс в доплащането в здравната система не е в полза на обществото. С този модел този проблем не се решава, а само се дава законово основание пациентите да дават допълнително средства равни на публичния ресурс“, каза още проф. Михайлов.
Той разкритикува и новия опит за въвеждане на основен пакет дейности, които да се покриват с публични средства. „Понятието основен пакет е нещо много относително в Европа. Той трябва да се уточни първо, а второ да се види какво става с пациентите с редките заболявания“, каза проф. Михайлов.
„Няма човек, който да не желае промени в здравеопазването. ДПС 15 години настояваме да има демонополизация на НЗОК. Този модел обаче има много предизвикателства. Има условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се осъществи представения модел от г-н Ананиев. На първо място е единната информационна интегрирана система. Трябва да има база данни, чрез която да работят всички фондове, които и да са те“, каза пред журналисти депутатът от ДПС д-р Нигяр Джафер.
„Остойностяването на дейностите в един ясно дефиниран основен пакет, който ще бъде финансиран. На трето място – ясни медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. На следващо място – трябва да се изравни размерът на вноските, които внася държавата за пенсионерите и децата, тъй като в противен случай се губи един финансов ресурс, който ще бъде проблем. Трябва да има гаранционен фонд, за да се гарантира финансовата стабилност на фондовете. Трябва да има и рисков пул, който да гарантира, че няма да се селектират пациенти“, каза още тя.
„Ние ще зададем въпрос на финансовото министерство и на министерството на здравеопазването дали са склонни да повишат вноските, така че всички пациенти да бъдат равнопоставени и за пенсионерите да се плаща толкова, колкото плащат хората, които работят“, заяви д-р Джафер.
Депутатът от „Обединени патриоти“ Георги Колев каза, че основната причина за недоволството в системата е в късната диагностика. „Фокусът на цялата стратегия на здравеопазването трябва постепенно да се измества от лекуването на болестите към опазването на здравето в частта навреме и рано да се откриват тези заболявания“, каза той.
Другарката ленинградска възпитаничка защо не поиска Дечо да обясни за огромния брой хоспитализации? Обявените 2 157 000 не отговарят на истината. Горещо става около 2 500 000. И другарите от ГЕЙрб и БьеСьеПье искат да обърнат финансирането от болнична към извънболнична, нека се бръкнат с още поне 3 млрд. лв., защото никой от търговците в храма българско здравеопазване/разбирай собственик или управител на болница/ няма да се откаже от достигнатите приходи към момента. Дори искат да ги увеличат още поне двойно.
"Той даде за пример Холандия, където броят на лечебните заведения бил значително по-малък". Ами да нали в Амстердам са осем болници, а защо в София са 80 МБАЛа.
В Амстердам се чака няколко мес. за болница.
И защото много голяма част от изследванията и леченията се извършват амбулаторно в рамките на деня.Хоспитализациите се приоритират,изседванята също.Адекватната организация е също толкова важна,колкото финансирането.
И затова средно живеят с 10 г. повече от нас, при това в пъти по-добро здраве.