Д-р Димитър Петров: Първото условие за генеричното изписване е да няма хоризонтална и вертикална интеграция на аптеките

Д-р Димитър Петров e роден през 1961 г. в Търговище. Завършва Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна през 1987 г. Има магистърска степен по здравен мениджмънт. Започва работа като ординатор във вътрешното отделение на ОРБ-Търговище, след което застава начело на отделението. Избран е за народен представител в 38-то Народно събрание. В периода 2003-2004 г. е директор на НЗОК. След това развива консултантска дейност в областта на здравното осигуряване, управлението на лечебни заведения, здравния мениджмънт, лекарствената политика и оценката на здравните технологии. Бил е съветник и главен експерт на Българския лекарски съюз по рамковото договаряне, подуправител на НЗОК, както и външен експерт-съветник по оценка на здравните технологии към касата. Беше зам.-министър на здравеопазването при служебния министър д-р Стойчо Кацаров през 2021 г. Участвал е в управлението и контрола на няколко лечебни заведения и на тъканната банка.

С д-р Петров разговаряме по повод дебата относно изписването изцяло на електронни „бели“ рецепти, каквато промяна направи в Наредба 4 последния редовен министър проф. Асена Сербезова или и електронно, и на хартия, каквото е предложението за промяна на Наредбата на служебния министър д-р Асен Меджидиев.

Д-р Петров, смятате ли, че лекарските предписания трябва да се издават само електронно или е по-добре да съществува хибриден вариант на електронни и хартиени рецепти?

Моята позиция е ясна, защото това е втори опит за изцяло въвеждане на електронни рецепти. Миналата година, когато започна работата на служебния кабинет на 17 май, заварихме готов проект, който предвиждаше изписване изцяло на електронни рецепти на медикаменти, които не са по Здравна каса от 1 юни. За 14 дни по моя инициатива това беше отменено. Сега има втори опит. За мен това е безсмислено. А да се обвиняват хората, които не са съгласни, че били против електронизацията, меко казано звучи нахално. Никой не е против електронизацията. Всички рецепти за лекарства по НЗОК са електронни. Проф. Сербезова трябваше да се съсредоточи върху електронизацията на „жълтите“ и „зелените“ рецепти, пред „белите“. Не е ясно защо те си стоят на хартия. Освен това електронни трябва да са и протоколите, защото по сегашния начин са излишно разтакаване на пациенти. Въпросът за отпадането на рецептурните книжки и електронизацията на протоколите, „зелените“ и „жълтите“ рецепти го поставих миналата година още май месец пред „Информационно обслужване“. „Белите“ рецепти са последното нещо, което се нуждае от електронизация и според мен те трябва да съществуват и в двата варианта. Причината е, че много често те се изписват от дома на пациента. Има лекари, които практически не работят на кабинети, а работят в болници или са пенсионери, които се грижат само за познати пациенти. Излиза, че тези хора няма да могат да изпишат и една рецепта. Освен това от цяла Европа, единствено в Естония „белите“ рецепти са изцяло електронни. Парадоксално е, че човек може да вземе хартиена рецепта от български лекар и тя да му бъде изпълнена във Франция например, но в България няма да може.

От Фармацевтичния съюз обаче смятат, че е задължително поне изписването на антибиотици да става само с електронна рецепта.

Няма проблем, когато се изписват на хартия, това да са еднократни рецепти, които остават в аптеките и се отчитат от контролните органи. Според мен проблемът не е дали ще се изписват на хартия или електронно. проблемът е, че често самите аптеки отпускат лекарства по лекарско предписание без рецепта. Никъде в Европа не е възможно да си купиш медикамент от аптека без рецепта, но с хартиена рецепта може навсякъде.

Какво трябва да се промени, за да стане невъзможно отпускането на тези лекарства и у нас без рецепта?

Определени категории медикаменти трябва да минат само на еднократни рецепти. Антибиотиците при всички положения. Тези рецепти трябва да се съхраняват в аптеките и броят им да отговаря на количеството продадени медикаменти. Това трябва да се прави и с лекарства, които са дефицитни като лекарствата за диабет, които се купуват от пациенти за отслабване. В тези случаи или лекарят го е изписал неправомерно, или фармацевтът го е дал без рецепта, което е по-вероятно. Трябва да се предприемат мерки за строг контрол лекарствата с рецепта да се продават действително с рецепта. Дори и да въведем изцяло електронното изписване на рецепти, това няма да спре продажбата им без предписание.

Каква е причината, според Вас, да има толкова силен натиск рецептите да са само електронни?

Започват да прозират някои неща, за които още от миналата година имам известни подозрения. По този начин може би някой иска да получи цялостна информация кой лекар на коя фирма изписва лекарствата, което представлява голям интерес особено при генеричните медикаменти. Тази информация е достъпна при лекарствата, заплащани от НЗОК, но не и при тези, които са на свободна продажба. Второто нещо, което подозирам, е скритото въвеждане на генеричното изписване на лекарствени продукти, за което проф. Сербезова многократно настоява. Подозирам, че в софтуера на аптеките за всеки продукт излизат и съответните генерични аналози и аптекарят може да продаде това, което реши. В това няма нищо лошо, но при условие, че се премахне хоризонталната и особено вертикалната интеграция на аптеките. Защото при налична такава интеграция – производител, търговец на едро и търговец на дребно, с вериги от 300-400 аптеки, означава, че на пациента ще се предлагат точно определени медикаменти.

Казвате, че обвинението, че лекарите са против електронизацията, е нахално. Какво имате предвид?

Мен никой не може да ме обвини, че съм против електронизацията, защо съм от първите, които въведоха както работата с компютри, така и необходимите софтуери в болниците. Но така, както е направена електронизацията на здравеопазването у нас, е неработеща. Същинското пациентско досие не е сбор от амбулаторни листи. То трябва да показва картината на пациента по много по-прегледен начин. Това означава да се виждат и всички образни изследвания, а документите не трябва просто да са качени в системата, а да показват обобщената информация в динамика.