Самоубийството е предотвратимо, а разговорът по темата не увеличава риска. Напротив – подкрепата от близките и навременната професионална помощ могат да бъдат решаващи. Това казва психиатърката д-р Румяна Динолова, експерт в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и част от екипа на амбулаторията за психично здраве „Адаптация“, пред БНР във връзка със Световния ден за превенция на самоубийствата, който отбелязахме вчера.
Д-р Динолова определи като широко разпространен мит разбирането, че психичното страдание е резултат от характера или поведението на човека. „Все едно ние изпращаме послание на този човек: ти сам си си виновен“, каза тя.
Това отношение често кара хората с депресивни симптоми, тревожност, панически атаки или други психични разстройства да се чувстват виновни и неразбрани. В резултат те могат да се затворят в себе си, да не споделят и да не потърсят помощ.
„Който има депресия, е слаб психически, няма воля, не може да се мобилизира“ – това е сред най-често срещаните обществени нагласи, посочи психиатърът. Тя подчерта, че подобни твърдения не отговарят на медицинските факти.
„Депресията например е състояние, което първо повлиява мисленето и след това повлиява волята – и ги повлиява по биохимичен път. Кой може да контролира със силата на мисълта си биохимията? Аз не познавам такъв човек“, отбеляза тя.
Психичните разстройства са заболявания с медицинско обяснение и могат да бъдат лекувани с доказани медицински методи, каза д-р Динолова. Тя обясни, че при някои психични заболявания промените не са структурни както при много неврологични състояния, а се проявяват на биохимично и функционално ниво.
Това обаче не означава, че са по-малко реални или че не могат да бъдат диагностицирани и лекувани. „Ясно се знае, че психичните разстройства са заболявания, които могат да бъдат лекувани с методите на медицината по добър и ефективен начин“, посочи психиатърката.
Специалистката бе категорична, че психичните страдания не бива да бъдат омаловажавани или представяни като състояния, които ще преминат само с „чаша вино“, приятен разговор или парамедицински практики.
Сред често срещаните психични разстройства д-р Динолова посочи депресията, биполярното афективно разстройство, тревожните разстройства, фобиите, включително социалната фобия, личностовите разстройства, както и употребата на вещества, включително алкохол, когато се превърне в злоупотреба или зависимост.
Към тежките психични разстройства пък се отнасят шизофренният спектър, шизоафективното разстройство и някои форми на биполярно разстройство, които могат да протичат с чести промени между депресивни и маниакални състояния.
Д-р Динолова подчерта, че е важно обществото да говори за психичното здраве без стигма и обвинения. Според нея разбирането, че психичните заболявания са реални медицински състояния, е ключова стъпка към търсенето на помощ и превенцията на самоубийствата.
Снимка: Амбулатория за психично здраве „Адаптация“
