Д-р Елия Вълева: Ролята ни като млади лекари е не просто да следваме утвърдените традиции, а да ги надграждаме отговорно

Д-р Елия Вълва е част от епика на Клиниката по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Александровска“ и Медицински център Дерма София. Средното си образование завършва в Италианския лицей в София. През 2019 г. завършва медицина в Медицински университет – София, а през 2020 г. започва специализация по дерматология и венерология в Клиниката по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Александровска“. През 2024 г. придобива специалност по дерматология и венерология и остава да работи в Клиниката по Кожни и венерически болести - в Отделение по автоимунни булозни дерматози.

От 2025 г. д-р Вълева е докторант към Катедрата по дерматология и венерология. По време на обучението си по медицина през 2018 г. д-р Вълева участва в студентска програма за международен обмен с Медицинския университет във Варшава.

По време на специализацията си получава редица международни стипендии, участва активно в национални и международни научни събития, и е автор и съавтор на научни публикации в международни и национални специализирани издания.

От 2024 г. е част от Работната група на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) в борба с булозните дерматози (EADV Task Force on Autoimmune Bullous Diseases).

Интересите ѝ в клиничната дерматология освен в сферата на автоимунните булозни дерматози са насочени и към автоинфламаторните болести, дерматоскопията, болестите на косата и ноктите, доброкачествените образувания на кожата. 

Д-р Вълева, какво предопредели избора Ви да станете лекар? Със сигурност семейството, в което сте израсла, е изиграло роля и Ви е мотивирало в тази посока. Разкажете за уроците, които сте научили от близките си в тези най-ранни години преди големия избор?

Отговорът е много лесен – семейството. Израснах в семейство на лекари и медицината винаги е била навсякъде около мен, откакто се помня, от разговорите между родителите ми, след работа, до семейните събирания, на които по-голямата част от присъстващите са лекари, които обсъждат докторски теми. 

Една от основните фигури за мен и за това избера медицината, беше покойният ми вече дядо – проф. д-р Христо Маринов, отдаден лекар и преподавател, който от дете ми повтаряше, че медицината е велика специалност. Имам топли спомени как като малка, вместо на детска градина, предпочитах да ходя с него на кабинета му в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести на Александровска болница, където той ми показваше хистологични препарати и кръвни натривки, докато разпалено ми обясняваше. В годините, в които работеше, дядо ми беше завеждащ катедрата по Вътрешни болести в „Александровска“ болника, в онези години, член на Висшата атестационна комисия - ВАК, също и заместник-ректор по учебната дейност на МУ – София. 

Баба ми, доц. д-р Мариана Маринова, която е педиатър и е отдала живота си на Детската болница в София, все още е практикува и провежда консултативни прегледи на деца, и до ден днешен е вдъхновение, пример  и опора за мен, като млад специалист, но и като жена в медицината. В активните си години, баба ми беше завеждащ Катедрата по педиатрия, директор на болницата, както и завеждащ интензивното отделение.

Моят баща е доц. д-р Динко Вълев, започнал своята кариера като редови лекар в Транспортна болница, след това работил дълги години в специализираната болница по белодробни болести „Св. София“ като пулмолог и бронхолог. Сега завежда Клениката по вътрешни белести в Университетска Първа  многопрофилан болница за активно лечечие „Св Йоан Кръстител“.

Благодарна съм и само мога да се гордея с лекарите в семейството си.

Поемате по пътя на дерматологията – една специалност, която се промени много през последните години с навлизането на нови технологии, нови терапии и значително повишено търсене на услуги за разкрасяване с по-агресивни или по-малко агресивни методи за въздействие върху кожата. Защо решихте да се посветите на клиничната дерматология, която като че ли е по-малко предпочитана в сравнение с естетичната?

Безспорно, дерматологията е една от най-бързо развиващите се и необятни специалности, а именно, благодарение на бурното развитие в последните години на естетичната медицина, се превърна и в една от най-желаните специалности, по логични причини. В никакъв случай не се противопоставям на естетичната дерматология, дори напротив. Смятам обаче, че това е част от специалността, която следва да се развива и практикува само от квалифицирани лица и в медицински условия. Естествено е, щом се засягат теми като външен вид и красота, рекламата и финансовите интереси да взимат превес и малко или много да променят облика на специалността.

За съжаление, през последните години естетиката се коментира предимно в негативна светлина, и се отъждествява със специалността дерматология, което ме натъжава и разочарова, защото дерматологията е толкова много повече... Дерматологията е изключително интересна и разнообразна медицинска специалност, която дава невероятни възможности за интердисциплинарни познания и колаборации.

Кои са най-добрите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

Щастлива съм и благодарна, за това, че познавам и работя с екипа по автоимунни булозни дерматози в Клиниката по кожни и венерически болести в УМБАЛ Александровска. Сред тях са доц. д-р Косара Дреновска и проф. Снежина Василева, страхотни клиницисти и учители. Доц. Дреновска познавам още от първия си работен ден, тя беше мой научен ръководител по време на специализацията, а понастоящем е и научен ръководител на докторантурата ми, която е в сферата на автоимунните булозни дерматози. Това са преподавателите, с които и благодарение на които осъществих първите си публикации и участия в научни форуми в страната и чужбина. От тях всеки ден научавам нещо ново, черпя мотивация и взимам пример.

Кои теми и проблеми от специалността намирате за най-интригуващи и предизвикателни? С какво Ви привличат редките болести в дерматологията?

Редките болести в дерматологията ме привличат с високата си диагностична комплексност и необходимостта от задълбочен, аналитичен подход. Те често поставят клинициста пред нетипични клинични картини, които изискват внимание към детайла, добра теоретична подготовка и умение за интердисциплинарно мислене. Именно тези интелектуални предизвикателства намирам за силно мотивиращи. Допълнително значение за мен има и фактът, че при редките кожни заболявания, ранното разпознаване, правилното насочване и своевременна терапия на пациента могат съществено да променят хода на заболяването и качеството на живот. Това придава особена отговорност и смисъл на работата в тази област.

Имате ли желание и амбиции да се развивате и като преподавател?

Имам желание и амбиция да се занимавам и с преподавателска дейност. За мен медицината и обучението са неразривно свързани, а предаването на знанията, на тези след нас е естествено продължение на клиничната и научната ни работа. Също вярвам, че доброто преподаване не се изчерпва с предаване на информация, а включва вдъхновяване, насърчаване и създаване на позитивна среда за активно учене. Възприемам преподавателската дейност и като силен бъдещ двигател за собственото ми професионално и научно развитие, тъй като изисква постоянна актуализация на знанията и задълбочено познаване на съвременните научни данни.

Категорично, в дългосрочен план виждам преподавателската дейност като важна и неизменна част от професионалния ми път.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре? Имате ли хоби?

В свободното си време обичам да поддържам активен начин на живот. Спортувам редовно, защото движението най-добре ме разтоварва и ми помага да се чувствам енергична и концентрирана. Това е моят основен начин да разпусна, освен след по-натоварени дни, когато като много други лекари, просто имам нужда да си остана вкъщи.

С удоволствие отделям време и за усъвършенстване на чуждите си езици, за мен това е едновременно приятно хоби и полезно в професионален план. Обожавам също да гледам филми и след това да ги обсъждам с приятели. Обичам да чета книги, но като много други лекари, нямам толкова време и затова основно слушам аудиокниги. Най-пълноценно си почивам, когато успея да съчетая движение, спокойни моменти със семейството и време за себе си.

Като възпитаник на най-старата Клиника по кожни и венерически болести, люлката на българската дерматовенерология, как виждате нейното развитие в бъдеще и приноса на младото поколение лекари за продължаването на добрите традиции в тази школа?    

Мисля, че нейното бъдещо развитие е естествено продължение на силната ѝ академична традиция, съчетана с отвореност към съвременни научни публикации и практики.

Считам, че приносът на младото поколение лекари е преди всичко в това да съхрани ценностите на школата, като едновременно с това внесе инициативност, научна активност и готовност за въвеждане на иновации. Нашата роля е не просто да следваме утвърдените традиции, а да ги надграждаме отговорно, така че клиниката да продължи да бъде център за обучение и научно развитие.