Д-р Ирина Къцаркова-Драганова завършва Медицински университет София през 2014 г. и има придобита специалност „Ендокринология и болести на обмяната“.
Има квалификации по: Системи за управление на инсулин и глюкоза Medtrum A8 Nano; Терапия на захарен диабет тип 2 в контекста на сърдечносъдовата коморбидност; Интензификация на базално инсулиново лечение с GLP-1; GLP-1 индивидуализирана терапия при ЗД. Съавтор на презентации на теми: Хиперкалциемии; Хипогликемия при диабетно и недиабетно болни: Инсулинолечение в болницата.
Д-р Къцаркова-Драганова е стажувала в Пета МБАЛ София. Била е лекар-ординатор в Отделение по ендокринология към Втора МБАЛ София. Практикувала е в Отделение по спешна медицина към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Била е лекар-асистент и задочен докторант в Клиника по ендокринология и болести на обмяната към Медицински институт на МВР. Към момента е част от екипите специалисти на МЦ Неовитро, МЦ Сън и здраве и ДКЦ Александра Хелф София. Член е на Българския лекарски съюз и Българското дружество по ендокринология.
Д-р Къцаркова, кои хормонални нарушения влияят на женския и мъжкия фертилитет?
Всяка една ендокринна жлеза регулира функционирането на мъжката и женска полова ос. Половата система е най-ранимата и обичайно именно тя се засяга първа в условия на стрес и животозастрашаващи състояния.
Най-често срещана в практиката е дисфункцията на щитовидната жлеза, с двете основни двуполюсни нарушения, съответно хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм. Другата изключително важна и всъщност основна в дирижирането на правилната хормонална продукция, секреция и въобще цялостното функциониране на мъжката и женската полова система е хипофизата, с отделянето на лутеинизиращ хормон (LH) и фоликулостимулиращ хормон (FSH). И двете влияят на продукцията на мъжки и съответно на женски полови хормони, а също така и осигуряват правилното развитие на яйцеклетката и на сперматогенезата.
Надбъбръчните жлези са другите ендокринни жлези, които също са изключително важни за състоянието на организма като цяло. При налични характерни оплаквания и на базата на физикални белези нерядко се налагат по-задълбочени изследвания в насока отхвърляне или потвърждаване на заболявания, засягащи надбъбречните жлези, които съответно могат да обяснят и дисрегулацията в половата система.
Кои са ендокринните показатели, които трябва да следим при репродуктивен неуспех?
Първо съобразяваме възрастта на пациентите, времевия интервал на нереализирания фертилитет. Има значение дали двойката е в млада възраст или съответно в по-напреднала – над 35 години и за двата пола. Разбира се, необходим е много обстоен преглед и съобразяване с конкретните оплаквания на пациента.
При жената основното и най-важното нещо е да потвърдим нормално функциониране на щитовидната жлеза, има ли промени в регулацията на менструалния цикъл, физикални данни за повишена секреция от гърдите и т.н. По време на прегледа ендокринологът търси много специфични симптоми, на базата на които назначава допълнителни изследвания. Базисните хормонални изследвания при жената, когато има нарушена регулация в менструалния цикъл, са LH, FSH, естрадиол, пролактин. За по-редки болести назначаваме хормонални изследвания, единствено когато имаме специфични симптоми, които ни насочват да мислим за тях.
При мъжа първото и най-важно нещо е изследване на спермограмата - тя е скрининговия показател, който отразява правилно функционираща мъжка полова ос. Ако отделните параметри са в нормални граници, отпада необходимостта от по-задълбочени изследвания и се изключва мъжкият фактор като причина за нереализиран фертилитет. Обратно, ако има незадоволителни резултати от спермограмата, обичайно съчетани и с клинични оплаквания на пациента, които ендокринологът насочено търси (вкл. и прием на анаболни стероиди в миналото), тогава се налагат и допълнителни хормонални изследвания – LH, FSH, тестостерон, Sex Hormone Binding Globulin (SHBG).
Как влияе пролактинът на процеса на забременяване?
Във връзка с COVID пандемията и увеличаването честотата на провеждане на образни изследвания, вкл. и на главата, се установи по-висока от цитираната до момента честота на аденоми на хипофизата при жените. И най-честите от тях, които секретират хормони (функциониращи аденоми) – т.нар. пролактиноми, често се оказват причина за неуспешни фертилитети, забавяне в диагностиката и съответно във въвеждането в асистирани репродуктивни процедури. Причината е, че пациентката може и да няма оплаквания или те да са много леко проявени – менструалният и цикъл може да бъде редовен, да липсва секреция от гърдите, но всъщност хипофизарният аденом да пречи. Пролактинът е регулатор на GnRH – пулсов генератор (ганадотропин-освобождаващият фактор) и от там участва в цялостното дирижиране на женската полова система.
Какви рискове се крият при завишен пролактин по време на инвитро процедура?
Преди да се започне инвитро процедура задължително трябва да постигнем нормални пролактинови нива. За да се изследва правилно пролактинът и да разчитаме на лабораторния резултат, трябва задължително да бъдат спазени определени условия – кръвта да е взета в първите дни от настъпване на менструалния цикъл (фоликуларна фаза), да се минимализират външни стресови фактори, да е след пълноценен сън и без чести будения, без полов контакт или прекомерна физическа активност няколко дни преди изследването. Ако всички тези условия са спазени и въпреки всичко се установят високи пролактинови нива, диагностичния процес трябва да продължи по-нататък.
По време на бременността, физиологично хипофизната жлеза може да нарасне до около 3 пъти от изходния си размер, и когато там има хипофизарен аденом, той може да стане причина за още по-голямо нарастване на хипофизната жлеза и да доведе до допълнителни оплаквания на пациентката (зрителни нарушения; главоболие) и да бъдем изложени пред много сериозен казус. Затова препоръката ми е първо да се уточни каква е причината за завишения пролактин, да се лекува до нормализирането му и след това да започнат опитите с асистирани репродуктивни техники.
Може ли наднорменото тегло и инсулиновата резистентност да увеличат риска от проблемно забременяване?
Със сигурност при една пациентка, която иска да забременее и вече е с наднормено тегло или затлъстяване, както фертилния успех, така и износването на една здравословна бременност (без усложнения от страна на майката и на плода) ще се реализират много по-трудно. Прекомерното натрупване на мастна тъкан може да наруши фертилните способности както при мъжа, така и при жената. Важно е преди да помислим за поколение, първо да осигурим едно по-добро здраве за бъдещите родители, особено ако вече имат някакви метаболитни отклонения. Средата, в която расте бъдещият плод – теглото на майката, начинът й на хранене, двигателните и навици, всички тези фактори по епигенетични и генетични пътища се предават на плода още вътреутробно и бъдещия организъм се ражда с тези гени, които ще предразполагат и към неговото натрупване на тегло. Разбира се, немалко значение имат и антропометричните показатели на бащата, неговото тегло и неговият начин на живот.
Инсулиновата резистентност, която най-често диагностицираме в рамките на синдром на поликистозни яйчници, може да увеличи риска от неуспешен фертилитет и връзката е много ясна. Високите инсулинови нива стимулират яйчниците да произвеждат голямо количество андрогени, които от своя страна пречат на нормалната овулация и променят хормонални баланс. Освен това, ембриолозите нагледно ни представиха как инсулиновата резистентност пряко променя и морфологичния вид на самите яйцеклетки.
Преди започване на инвитро процедура препоръчително ли е да се посети репродуктивен ендокринолог?
Когато жената или съответно мъжът имат от преди това диагностицирана ендокринна болест, контролното посещение при ендокринолог е задължително. Ако причината за неуспешния фертилитет след проведени най-често АГ-консултации/ андрологични консултации все още не е ясна, също е уместно да бъде посетен и ендокринологът.
Как да се грижат жените, на които се прави инвитро, за здравето си, за да бъде успешна процедурата?
Задължително да следват указанията на репродуктивния специалист. Ако имат установена ендокринна болест или хормонални отклонения, задължително редовен клиничен и хормонален контрол.
Както и при естествено настъпила бременност, да имат един пълноценен, разнообразен хранителен режим (богат на плодове, зеленчуци, ниско-преработени въглехидрати, ограничен прием на алкохол и кофеин); при установени дефицит да се придържат към препоръчителния прием на добавки в съответните дози; умерена физическа активност (при липса на контраиндикации) и пълноценен, качествен сън.
По-стриктно следим пациентките, които имат вече установена тиреоидна дисфункция или развият гестационен захарен диабет – в тези случаи честият контакт със специалист-ендокринолог е много важен, за да се гарантира успешен завършек на бременността, без да настъпят усложнения както за майката, така и за плода.
