Д-р Йордан Христов: Специалистите в МЦ "Лозенец" са разпознаваеми и търсени, расте интересът към предлаганите медицински услуги

Д-р Йордан Христов е роден в Благоевград. Завършва Медицински университет - София през 2015 г. От 2015 до 2019 г. специализира в Клиниката по вътрешни болести при УМБАЛ „Св. Анна“-София.
През 2019 г. придобива специалност по кардиология. От 2020 г. е част от екипа на Спешното отделение на Университетска болница „Лозенец“. В момента е управител на Медицински център „Лозенец“.

Д-р Христов, Медицинският център, който ръководите вече се утвърди като търсено лечебно заведение. Какви тенденции отчитате по отношение на пациентския поток – какви хора избират лични лекари при вас, кои тесни специалисти са най-посещавани, каква част от търсещите медицинска помощ завършват лечението си на доболнично ниво, колко други се насочват за хоспитализация?

Медицински център „Лозенец“ функционира вече втора година и с гордост мога да заявя, че благодарение на целия медицински и административен персонал развихме тази структура до нива, които са конкурентноспособни на всички останали ДКЦ и медицински центрове в София. По отношение на доболничната помощ покриваме над 90% от медицинските специалности с тенденция да привличаме още специалисти. Както в болницата, така и в Медицинския център залагаме на мултидисциплинарния подход. Нашите висококвалифицирани специалисти са разпознаваеми и търсени, с времето расте и интересът към предлаганите от нас медицински услуги. Това се дължи на няколко фактора: грижата към пациента, индивидуалния подход и високото качество на медицинските услуги. Повече от година на територията на Медицинския център работят трима общопрактикуващи лекари, които все още набират пациенти. Предимството е, че връзката личен лекар- пациент- специалист при нас е завършена и това пести много време на хората. Като най- търсени специалисти бих посочил педиатрите, кардиолозите, лекарите от Клиниката по акушерство и гинекология. Много посещавани са и кабинетите по съдова хирургия, урология, офталмология, ендокринология. Отделението ни по образна диагностика разполага с последно поколение медицинско оборудване и апаратура, включително и остеометър. Там работата е организирана така, че пациентът да не часа с дни. Голяма част от хората, преминали през кабинетите на Медицинския център избират да се лекуват в болница „Лозенец“. По този начин ние завършваме цикъла на лечение на един пациент от доболнична към болнична помощ.

Какви са впечатленията Ви от нивото на информираност на пациентите – откъде черпят информация, надеждна ли е тя, адекватно ли реагират при оплаквания?

Считам, че днес хората са много по-информирани в сравнение с периода от преди 5 години например. В последните години темата „здравеопазване“ е във фокуса на общественото внимание, а от нововъведенията през последните 1-2 години се вълнуват не само младите, а и възрастните пациенти. Основните източници на информация при възрастните са медиите, личните лекари, роднини, приятели. Има някои аспекти, който обаче все още трудно се възприемат. Имам предвид електронните услуги. Все още голяма част от пациентите смятат, че могат да получат направление за специалист по телефона, да им се изпише лекарство или болничен лист. Съгласен съм с мнението на масата пациенти, че амбулаторният лист, който всеки пациент подписва е последната пречка на електронното здравеопазване и той следва да отпадне. Силно се надявам той да премине във вид на електронен документ. Смятам, че чрез новата система за уведомяване със есемес за всяка здравна услуга, която трябва да стартира до края на септември тази година, ще бъде достатъчна за осъществяване на контрол на средствата.

Често ли се сблъсквате със случаи на самолечение и предоверяване на съмнителни алтернативни терапии?

Често се случва, особено когато хората проверяват симптомите си в интернет. Там освен, че винаги стигаш до заключението, че страдаш от тежко смъртоносно заболяване, те обстрелват и с всякакви алтернативни лечения. Често това са фейк реклами и то с водещи лица от българската медицина без тяхно знание. Много е важно като пациенти да изградим критично мислене и да сме рационални. По отношение на лечението мога да дам редица примери и в двете крайности - от страх към антибиотици, до приемането им без да има нужда. Радвам се, че в последните години контролът за предписването им се затегна и сега вече трудно се отпускат без рецепта.

От организационна гледна точка какво според вас допринесе най-много за утвърждаването на лечебното заведение?

На първо място бих поставил това, че Медицински център „Лозенец“ е част от УМБАЛ „Лозенец“, едно от водещите лечебни заведения в страната. Както споменах, всички лекари от нашия център са част и от клиниките и отделенията на болницата. Мисля, че успяхме да задържим и привлечем доказани специалисти в редица направления, разпознаваеми сред пациентите и този процес ще продължава и занапред. Залагаме много на доверието между пациент и лекар.

Тук е мястото да отдадем дължимото на цялата отдаденост и професионализъм на медицинските сестри, акушерките, на целия административен персонал, без които нямаше да можем да постигнем тези резултати.

Какви са плановете Ви за неговото развитие в близко и по-далечно бъдеще?

И занапред ще продължим възходящата посока на развитие, която сме поели. Лично за мен това означава да бъдем актуални по отношение на оборудване, апаратура и лечение. Когато пациентът дойде при нас, трябва да сме в състояние да му предложим медицинска услуга, включваща мултидисциплинарен подход за всички негови заболявания, които имат нужда от лечение или корекция в терапията. Успяваме да привличаме водещи специалисти с добри условия на труд и заплащане. Средата, в която работим е много конкурентна поради факта, че в София има много работещи медицински центрове и ДКЦ. За мен ключът към успеха е симбиозата от висок клас оборудване и апаратура и утвърдени специалисти. Смело мога да заявя, че ние притежаваме и двете, за което може да се съди от големия брой пациенти, които се доверяват на Медицински център „Лозенец“.