Д-р Ковачева: Отдавна трябваше да има дискусия за заплащането на специализантите у нас

Напълно сме солидарни с всички колеги, които работят в по-тежки условия,  с дълги дежурства, с по-тежки клиники на пациентите и с недостатъчно заплащане. Подкрепям напълно и младите лекари, като вярвам, че вървим в правилната посока, има дебат в обществото, има въпроси, има и отговори, има хора, които са дейни и търсят своя интерес. Подкрепям и това, че отдавна трябваше да има дискусия за заплащането на специализантите у нас.

Това каза д-р Даниела Ковачева, специалист по физикална и рехабилитационна медицина от УМБАЛ „Света Анна“ – София, в рубриката на БНР „Вдъхновяващи хора в невдъхновено време“.

По думите й, ако липсва разговор, ако няма съпротива, няма как да се разрешат проблемите на лекарите.

„Вярвам, че вървим в правилната посока. Това се постига и през диалог, надявам се и вярвам, че нещата могат да бъдат и по-добри за моите по-млади колеги. И на мен ми беше трудно като специализант, но това те прави борец, това те прави професионалист. За мен лично това беше вид израстване. Много важно да не губиш импулса си да променяш нещата около себе си, да търсиш нови предизвикателства, не сме експерти във всичко, но трябва да се стремим да даваме най-доброто от себе си за своите пациенти“, каза д-р Ковачева.

Тя подчерта, че има липса и на млади специализанти – физиотерапевти и кинезитерапевти и у нас, а търсенето е голямо навсякъде по света. „Надявам се да се развие специалността у нас в посока даване на по-големи отговорности – като се види чуждият опит, където нейните колеги имат възможност да правят миниинвазивни процедури като субспециалности към определени заболявания, инфузии, елекромиогарфии, ултразвукова диагностика“, каза още д-р Ковачева.

Тя разказа, че е взела решението да бъда лекар по физикална и рехабилитационна медицина съвсем неочаквано. „Докато по време на следването си по медицина лекувах фрактура на ходилото си и за мое щастие ортопедите не препоръчаха операция, а само рехабилитация. Тогава осъзнах, че искам точно това да специализирам и да работя, въпреки че до този момент мечтаех да бъда хирург.

Днес вече имам допълнителни квалификации като неврална терапия, биоакопунктура,  лазер терапия и пунктура и това, което ме вдъхнови, е да мога да помагам на моите пациенти и в острия стадий на болката. Защото при апаратната терапия има резултати, само ако пациентите не са в остра фаза“, каза д-р Ковачева.

Тя разказа, че е била на обмяна на опит в Япония преди 10 години в техен университет и е посещавала Клиника по рехабилитация в Такарадзука. „Впечатли ме техният начин на работа и на какво наблягат японците – това е организацията – подреденост, стриктност, спокойствие и пълна отдаденост на пациентите – екипът беше плътно до тях през цялото работно време, докато в България са малко по-различни нещата и като организация в терапията, и към пациентите ни, но това се дължи на структурата на здравеопазването ни“, разказа д-р Даниела Ковачева.

„Това, което ме вдъхновява и мен, както всеки друг лекар, е да видиш усмивката на пациент, да видиш, че той се подобрява, че си го извел от болковия синдром и той е подвижен вече. Моята специалност е да дам качество на живот и това мен ме вдъхновява. Като невдъхновяващо е средата, в която работим и постоянните трусове в нея“, допълни тя.