Д-р Кондева: Не сме се отказали от протонния център

Не сме се отказали от инвестицията за изграждането на Център за лъчелечение с протонна терапия. Провеждането на обществена поръчка за проектирането му е възложено на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, има и 1 млн. лв. заложени в бюджета на Министерството за този проект. Това каза служебният здравен министър д-р Галя Кондева по време на откриването на XI-та годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.

Министърът заяви, че иновациите са един от акцентите на работата на МЗ. „През настоящата година с екипа ми насочихме значителни инвестиции през капиталови разходи за модернизация и роботизирана медицина. Като пример ще посоча закупуването на Интелигентни ендоскопски модули, захранвани от изкуствен интелект, за университетските болници „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и „Канев“ – Русе. Отпуснахме средства и за закупуване на високотехнологичен скенер за 2D и 3D образи за Клиниката по неврохирургия в „Пирогов“, както и за роботизираната хирургическа система с четири ръце от последно поколение за Клиниката по урология на „Александровска“. „Св. Георги“ – Пловдив пък бе финансирана за оборудване на роботизирана операционна зала. Тези инвестиции в размер на над 16 млн. лв. са едно от доказателствата, че стремежът към предоставянето на все по-качествени медицински услуги и търсенето на иновативни подходи са сред приоритетите в здравеопазването не само по света, а и у нас“, каза още д-р Кондева.

Тя допълни, че активният диалог между всички заинтересовани страни е пътят към реализирането на осигуряването на висококачествено здравеопазване на европейско ниво за всички български граждани.

„Това, което можем да направим тук, е да се съгласим накъде отиваме“, каза народният представител от ПП-ДБ и председател на парламентарната здравна комисия в предишния парламент д-р Александър Симидчиев.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов подчерта, че иновациите следват добрите практики. „Без нужния човешки ресурс обаче много трудно ще се случат хубавите неща в здравния сектор и повишаването на качеството на здравните услуги“, каза той и припомни, че Лекарският съюз е договорил с НЗОК 1% от бюджета за болнична помощ да бъде насочен за иновации.

Според председателя на БФС маг.-фарм. Димитър Маринов за да има резултат от каквито и да било нововъведения, не може да се действа на парче. „Трябва да има план и такъв е Националната здравна стратегия. За да сработи този план, той трябва да е с фокус ползата на пациента, да е приет от всички специалисти и зад него да не надничат корпоративни интереси“, каза той.

Д-р Николай Болтаджиев, представител на работодателите в Надзора на НЗОК, заяви, че познава работата на НЗОК и като член на Надзора, и като болничен директор, и като пациент и е стигнал до извода, че „иновациите и добрите практики при тази Здравна каса трудно ще се осъществят, тъй като тя не е здравен фонд, а държавен бюджетен разпределител“. „Нужно е да има конкуренция и при заплащането“, каза той.

Представителят на пациентите в Надзора адв. Силвия Величкова каза, че най-важното решение е отмяната на лимитите. След като този механизъм беше отречен, се постави категорично нужната за нов начин на финансиране и контрол и би трябвало в неговия център да бъдат правата на пациентите, а не само на администрацията, смята тя.